Протокол № 254 от 16.09.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 254 гр. Смолян, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500287 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:50 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. М. К., редовно призован, се явява лично, и с пълномощника си адв. З. Ч., редовно упълномощен отпреди.

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ Д. М. И. И Т. М. Т. редовно призовани, не се явяват и се представляват от адв. В. М., редовно упълномощен.

АДВ. М. – Безспорно Ви удостоверявам в пълна степен на представителната ми власт в настоящото въззивно производство, представям и моля да приемете в оригинал две адвокатски пълномощни, договор за правна помощ по чл. 38 от Закон за адвокатурата и Списък с разноски.

АДВ. Ч.– Да се даде ход на делото.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се делото, съгласно проекта за доклад, съдържащ се в мотивите на Разпореждане № 475 /28.07.2026 г.

АДВ. Ч.– Нямам възражение по доклада.

АДВ. М. – Нямам възражение по доклада.

Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад, затова

О П Р Е Д Е Л И:

1

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, съдържащ се в мотивите на Разпореждане № 475 /28.07.2026 г.

АДВ. Ч.– Моля при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК за събиране на допълнителни доказателства, които имат значение към настоящото производство, за изясняване на спора, конкретно в случая доверителят ми от 03.09.2026 г. се е снабдил с договор за покупко-продажба във връзка с процесния имот. За това Ви моля да допуснете приемане на този договор, който има значение за предмет на настоящото производство. Доверителят ми сега се е снабдил с този договор. Той е нямал възможност да се снабди с него по-рано. Предишния кмет, който му казал, че се води настоящото производство и го е снабдил с този документ.

АДВ. М. – Моля да оставите искането за приемането на това доказателство без уважение. В случая не се касае нито за новооткрито, нито за нововъзникнало обстоятелство, като това доказателство очевидно е известно на Е. М. К., който е и страна по този договор. Аз не считам, че е относимо към предмета на спора и той е имал възможност да го представи в първоинстанционното производство. Към момента е налице преклузия за приемане за това доказателство.

СЪДЪТ намира, че не са налице основанията на чл. 266, ал. 3от ГПК за приемане на представения в днешно съдебно заседание Договор от 15.04.1982 г., поради настъпила преклузия и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателство по делото на Договор от 15.04.1982 г., като връща същия на жалбоподателя.

АДВ. Ч. – Нямаме други доказателствени искания.Поддържаме въззивната си жалба и оспорваме насрещната въззивна жалба.

АДВ. М. – Поддържам в цялост отговора на въззивната жалба. Оспорвам първоначалната въззивна жалба, поддържам в цялост насрещната въззивна жалба, която е депозирана от страна на доверителките ми. Няма доказателствени искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна, Моля да бъде даден ход по същество.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. Ч.– Във връзка с исковата молба, с която доверителя ми е твърдял и доказал, че е упражнявал фактическа власт върху целия процесен имот от 1977 г. до настоящия момент, явно, спокойно, непрекъснато и с намерение да го свои, като единствено той живее в имота, стопанисва го, поддържа го и осъществява всички действия, които на собственик. От доказателствата по делото се установява още, че ответниците не живеят в имота, не го стопанисват и не са упражнявали реална фактическа власт върху него.

2

Същевременно първоинстанционния съд е приел, че доверителят ми е доказал изключителна собственост върху изградените от него със собствени средства и труд кафе-аперитив и гаражи, но е отхвърлил иска за земята, жилищната сграда и стопанската сграда, с довод, че по отношение на наследствените идеални части на ответниците е имал качество само на държател, а не на владелец. Неправилно е приложен чл. 68 и чл. 79 от Закона за собствеността, както и

Тълкувателно решение

№ 1/2012 на ОСГК на ВКС.

Първоинстаницонния съд правилно е изходил от разбирането, че при наследствената съсобственост, сънаследникът, който упряжнява фактическа власт върху целия имот, поначало владее своята част и държи чуждите, освен ако е извършил действия по т.нар. преобръщане на държането във владение, манифестирано спрямо останалите. Именно това е прието в Тълкувателно решение №1/2012 г. , че когато съсобственика е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той трябва да докаже действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Неправилно обаче съдът е приел, че в конкретния случай такива действия липсват. По делото са установени именно обективни външно проявени действия на своене, които далеч надхвърлят обикновено ползване в чл.31 от Закона за собствеността. Въззвника Е. К. единствен живее в имота в продължение на десетилетия. Съдът не е обсъдил, че ответницата Т. М. Т. от сключване на граждански брак със съпруга си А. В.

Т. на 10.01.1973 г. живее в къщата на съпруга си. А другата ответница Д. М. И. от сключване на гражданския брак на 08.07.1984 г. живее при съпруга си Й. А.

И. в гр. П. Имотът се стопанисва изцяло от доверителя ми. Той е инвестирал лични средства и труд за построяване и узаконяване на обекти в имота, ремонти на покрива на къщата, подово отопление на всички етажи, алуминиева дограма, прозорци и врати на цялата къща. За изградените обекти всички строителни книжа, административни актове и удостоверения са издадени на негово име като възложител, инвеститор и собственик. На следващо място, свидетелят П. П. – бивш кмет на село Осиково, сочи, че в селото имотът се възприема като собствен на Е., а ответниците живеят другаде и не упражняват фактическа власт. Тези действия имат характера не на търпимо или обикновено ползване, а на явна демонстрация на изключителна власт върху имота. Самият първоинстанционен съд е възприел част от тези демонстрации, щом е признал изключителна собственост върху построените от ищеца сгради, не може едновременно да се приеме, че въззивникът е изключителен собственик на самостоятелно построените и узаконени в процесния имот обекти, а същевременно напълно да се отрече от значението на същите действия за манифестиране върху главната вещ и останалата застроена част. Решението е необосновано в тази част, защото съдът е направил извод, който не следва съвкупната оценка на писмените и гласови доказателства. От една страна съдът е приел за доказано, че въззивникът е собственик и инвеститор на кафе-аперитив, магазин и гараж, строителните книжа са издадени на негово име, обектите са построени с негови средства и 3 труд. Той упражнява изключителна фактическа власт върху тези постройки.

От друга страна, без достатъчна мотивировка, съдът е счел, че по отношение на земята, жилищната и стопанска сграда, няма отблъскване на владението на ответниците. Този извод е в противоречие с показанията на свидетелите, от които се установява, че само въззивникът обитава и стопанисва имота и че сестрите му са омъжени и живеят в домовете на съпрузите си. Те не са участвали в строителството. По показанията на свидетелите една тухла не са сложили, един пирон не са забили. Въззивникът е този, който реално е полагал грижи за имота и е осъществявал пълната фактическа власт. В местната общност имотът се възприема като негов. За това той сключва договори за ползване за земята, която не достига. Когато подобно фактическо положение е трайно, явно и еднолично в продължение на десетилетия, то има значение именно като външна манифестация на намерения своене. ВКС последователно приема, че обикновеното ползване на съсобствена вещ не е достатъчно, но когато фактическата власт е съпътствана от действия, изразяващи отричане правата на другите и държане на вещта като своя, е възможно придобиване на давност. Всички действия на Е. К. показват именно това. В конкретния случай въззивника не се позовава само на „мълчаливото ползване“ на наследствен имот, а на поведение, което в своята съвкупност е било явно, трайно и несъмнено противопоставено на останалите наследници.

В тази насока дългогодишно, еднолично обитаване на имота, самостоятелно управление и стопанисване, извършване на съществени инвестиции, създаване на нови обекти в имота, издаване на строителни и експлоатационни документи на името на въззивника. Липсата на участие на ответниците в поддържането, управлението и разпореждането на имота. Това поведение е било обективно узнаваемо от ответниците. Няма спор, че те са знаели кой живее в имота, кой строи в него, кой стопанисва и ползва сградите и че те самите не са упражнявали власт. При такава фактическа обстановка, не е нужно изрично словесно уведомление от вида „отричам вашите права“. С оглед изложеното моля да отмените решението в обжалваната част и уважите изцял предявения иск. Поддържам изложените във въззивната жалба съображения, както и в отговора.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. К. – 53 години имам съвместен живот с две болни деца, на 14 години погребвам дъщеря, на 55 години инвалид жена ми , имате сигурно свидетелството. Моите сестри никога са нямали против. На мен е предоставен имота от баща ми. На моята голяма сестра Т. Т. аз лично и моя баща от основи до покрив построихме в село Осиково къща и финансово баща ми участваше в нея. На малката ми сестра в гр. П. баща ми като активен борец, предостави жилище, което е 96 кв. м. в ж.к. Тракия, а на мен като единствения му син предоставя къщата. Те нищо не са сложили в моята къща.

АДВ. М. – Уважаеми окръжни съдии, взел съм подробно становище в насрещната въззивна жалба е в отговора на първоначалната, към което се придържам. Накратко само искам да очертая основните точки. В случая 4 съсобствеността е възникнала от наследяване. По разписни книги, имотът се е водил в данъчно дълги години на общия наследодател М. Й. К.. Доказано е и от свидетелите, включително свидетелите на ищеца в първоинстанционното производство, че имотът е бил на М. Й. К., който като баща на страните по делото, е живял там, починал е през 2016 г., дори от смъртта му няма 10 години до завеждане на делото. Доказано е по безспорен начин, изрично с писмени доказателства именно молба-декларация до нотариуса в гр. Д., неоспорена от страните, както и от изрично признаване по чл.176 от страна на ищеца Е. К., че през лятото на 2025 г. страните предприемат действия, инициират производство по обстоятелствена проверка, за да се снабдят тримата общо с нотариален акт по наследство със земята и всички сгради, в това число гараж, в това число кафе-аперитив, в това число жилищна сграда.

След като обаче, не се разбират, тъй като е имало желание от страна на ищеца след това снабдяване с площите за собственост, да му бъдат прехвърлени от страна на двете му сестри съсобствените имоти, се стига до иницииране на това производство. Тоест първия момент, в който по някакъв начин се отрича правото на собственост и се легитимира ищеца пред останалите да демонстрира своето намерение за своене като лична собственост, т.е. отблъскване на останалите съсобственици това е през лятото на 2025 г. До преди това къщата си обща, двора си е общ. Що се отнася до постройките, действително възложител на постройките, които са построени върху общото дворно място – гаражи и кафе-аперитива, представили са и писмени доказателства, те са построени от г-н Е. К.. Има обаче право по чл. 92 от Закона за собствеността, че по силата на приращението собствеността върху постройките се следва собствеността на земята, има ли опция в Закона за собствеността, които са предвидени изрично. Ако е имало желание от собственика на земята по онова време – М. К., Е. да стане собственик изрично на тези сгради и те да не бъдат общи и да не се следва правилото по чл. 92 от Закона за собствеността, е можело да бъде учредено право на строеж. Не е направено това нещо, изрично в практиката на ВКС, Решение № 205/06.10.2014 г., по дело № 2399 /2014 г., на Първо гражданско отделение, постановено по чл. 290 от ГПК, което посочва, че сам по себе си, актът на издаване на разрешение за строеж в полза на едни от съсобствениците и построено от негова страна за негова сметка на съответният обект, не е достатъчно да докаже отричане на правата на останалите съсобственици.