Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 920 от 26.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2876/2026
Вид
Решение № 920
Подписан
26.06.2026
В сила
01.09.2026
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330202876 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26 – 1030 – 001476 от 01.04.2026 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на К. А. К. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДВП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС “ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез адв. П. се поддържат конкретни възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Моли се за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, обективирано в съпроводителното писмо, за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на атакуваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

1

От фактическа страна съдът установи следното:

Към 11.02.2026 г., лек автомобил Шкода Октавия с рег. № *** бил собственост на К. А. К..

Последният придобил процесния автомобил на 21.11 .2025 г. с договор с нотариално удостоверяване на подписите. В двумесечен срок от този момент, жалбоподателят следвало да представи МПС – во и необходимите документи за пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, съобразно изискванията чл. 3 и чл.4 на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. К. не сторил това, поради което и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 23.01.2026 г. регистрацията на процесния автомобил била служебно прекратена.

Н а 11.02.2026 г. – повече от два месеца след придобиването на собствеността на описания автомобил, около 16,00 ч . жалбоподателят управлявал процесното МПС в град Пловдив на ул. „Кукленско шосе“ до № 54, в посока от север към юг. Движението на МПС било установено от свид.

В., който заедно с колегата си извършвали контрол на пътното движение. При спирането на автомобила за проверка служителите установили, че същият бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 23.01.2026 г.

Във връзка с установеното при проверката бил съставен АУАН, Серия GA, № 4858511, с който на жалбоподателя било повдигнато административно – наказателно обвинение за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът, съставен в присъствието на К. му бил връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН .

Поради съмнения за извършено престъпление материалите по административно наказателната преписка били изпратени на Районна прокуратура Пловдив, като била образувана предварителна проверка, пр. пр.

2902/ 2026 г.

С постановление от 27.03.2026 г. на прокурор при РП – Пловдив на основание чл. 199, чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер и била прекратена преписка № 2902/ 2026 г. Постановено било препис от постановлението да бъде изпратен на Началника на сектор Пътна 2 полиция при ОД на МВР – Пловдив за евентуално реализиране на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по ЗДвП.

Така, на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било съставено процесното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП било наложено наказание – глоба в размер 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.

175, ал. 3 ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа се установява от гласните доказателства, а именно разпита на актосъставителя, както и от писмените доказателства – АУАН, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, докладни записки, обяснение, справка собственици на превозно средство, справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди, както и материалите по пр. пр. 2902/2026 г. по описа на РП – Пловдив.

Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящото дело.

Относно възможността в процеса по ЗАНН, ако НП се издава на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН , да се използват всички писмени материали по прокурорската преписка въз основа, на която е издаден отказа да се образува ДП, следва да се има предвид трайната практика на Административен съд Пловдив, обективирана в редица актове, включително, но не само - Решение № 1796/19.10.2022 г. на Административен съд – Пловдив КАНД № 1462 по описа на съда за 2022 г., Решение № 1766/18 октомври 2022 година на Административен съд - Пловдив, к. а. н. дело № 1769 по описа за 2022 г., Решение № 1913/28.10.2022 г. на Административен съд Пловдив, КАНД № 1838/ 2022 г.

Изброените писмени доказателствени източници изцяло си кореспондират и с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира 3 изцяло като логични, последователни и достоверни, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Възприетата за несъмнена следните изводи от правна страна: фактическа обстановка налага

Противно на възраженията на жалбоподателя при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.

Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представените по делото оправомощителни заповеди. Процесния АУАН е съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като последният е имал възможността да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, но такива не са постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Спазени са и разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

В аспект на горното и за пълнота на изложението е необходимо да се отбележи и че практиката е постоянна в разбирането си, че в случаите на чл.

36, ал. 2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в съдържанието му /каквито не бяха констатирани/ са изцяло неотносими към законосъобразността на НП - така Решение № 1913/ 28.10.2022г. на Административен съд Пловдив, КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год.; Решение № 318 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3075 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив. Поради изложеното, в случая релевантни биха били единствено пороци само в обжалваното НП.

Процесуални нарушения в този смисъл не бяха установени. Такива не са и посочените с въззивната жалба липси в описанието на вмененото 4 противоправно поведение, изразяващи се непосочване въз основа на кой конкретен документ се приема датата на придобиване; кога е изтекъл всеки относим срок; кой орган, на коя дата и в колко часа е извършил отбелязването в автоматизираната информационна система; какъв е документът, материализиращ това волеизявление; както и кои точно писмени доказателства удостоверяват всички тези обстоятелства. Това са обстоятелства, които стоят вън от фактическата рамка на обвинението и липсата им по никакъв начин не възпрепятства възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере в пълнота фактите срещу които следва да организира защитата си. По същите съображения следва да се акцентира, че изцяло неоснователно е и възражението за това да е налице и неяснота във фактическата конструкция на обвинението, доколкото в постановлението били смесени различни правнорелевантни срокове - едномесечният срок за регистрация по чл. 145, ал. 2 ЗДвП и двумесечният срок, след изтичането на който може да се стигне до служебно прекратяване по чл. 143, ал. 15 ЗДвП без да е посочено изрично от коя конкретна дата административнонаказващият орган считал, че тези срокове са започнали и изтекли. В актовете на администрацията ясно е посочена датата на която е била служебно прекратена регистрацията на процесния автомобил, както и основанието за това. По този начин напълно ясно е повдигнато обвинение, така че да може жалбоподателят да разбере конкретно относимите към фактическата рамка на обвинението твърдения на администрацията.

Според чл. 140, ал. 1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 14 от Наредбата: „Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика или ползвателя, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на 5 регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“.

В случая приложимата хипотеза е именно смяна на собствеността на процесното МПС, като новият собственик - жалбоподателят е следвало в установения срок да извърши тази промяна в регистрацията на МПС, която да намери отражение в СРМПС.

От формираната по делото доказателствена съвкупност, включително справка за регистрация на МПС е видно, че собствеността върху процесното МПС е сменена на 21.11.2025г. – датата на която К. е придобил собствеността върху процесното МПС. В двумесечния срок до 21.01.2026 г. това обстоятелство не е заявено за вписване в СРМПС, като в СРМПС част I и част II е продължавал да бъде вписан стария собственик, а не новия собственик К., който именно е управлявал МПС на процесната дата.

Поради изложеното изцяло законосъобразно е счетено от наказващия орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Съгласно цитираната норма: „Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика“.