Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17363 от 14.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 7794/2026
Вид
Определение № 17363
Подписан
14.08.2026
В сила
14.08.2026
Състав
Валерия Банкова, Йоана Стоянова Адова, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 72, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17363 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507794 по описа за 2026 година

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 231511/20.07.2026 г. от А. И. Ч., чрез адв. И.Д., срещу Определение № 24549/06.07.2026 г., постановено по гр. д. № 17519/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 173ти състав, с което на основание чл. 130 от ГПК производството е прекратено.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт. Аргументира се, че първоинстанционният съд неправилно изчислил дължимата държавна такса за разглеждане на делото по предявения по чл. 439 от ГПК иск. Жалбоподателят обосновава, че претенцията му е насочена срещу предприетото принудително изпълнение по изпълнително дело № 2542/2026 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ относно задължения на неговата наследодателка Р.М.С.. Изтъква, че изпълнителният лист от 09.04.2026 г., въз основа на който е образувано изпълнителното производство, бил издаден за следните вземания: сумата от 1024.48 лв. главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 160.82 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 12.11.2020 г.; сумата от 21.07 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 968.70 лв. - съдебни разноски. Навежда доводи, че заплатил държавна такса в размер на 45 евро. Твърди, че с разпореждане № 75838/22.06.2026 г. по гр. д.

№ 17519/2026 г. по описа на СРС, ГО, 173-ти състав съдът му указал да посочи размера на лихвите за забава за главниците за топлоенергия и за дялово разпределение за периода 12.01.2021 г. – 18.06.2026 г., да представи доказателства за платена по сметка на СРС държавна такса от 102.24 евро, както и да конкретизира правния си интерес от завеждане на делото, които изпълнил в предоставения срок. Сочи, че съдът неправилно приел, че с 1 исковата молба са предявени пет обективно съединени иска, наред с това и липсата на абсолютна процесуална предпоставка, доколкото са налице други средства за правна защита. В жалбата се съдържат изводи, че правният интерес на ищеца се обуславял от вземането, подлежащо на принудително изпълнение, но и от наличието на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по гр.д. № 1475/2021 г. по описа на СРС, ГО, 50-и с-в – узнаването на смъртта на наследодателката му. Моли съда да отмени обжалваното определение.

По аргумент от чл. 130, изр. 2 от ГПК преписи от жалбата не се връчват на насрещната страна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, установи следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез пълномощник, с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от А. И. Ч., с която е предявил отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация София“ ЕАД за това, че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 09.04.2026 г., издаден по гр.д. № 1475/2021 г. по описа на СРС, ГО, 50-и състав, тъй като към датата на откриване на наследството на Р.М.С. вземането не е съществувало и липсва изпълняемо право, които факти настъпили след приключване на съдебното дирене по гр.д.

№ 1475/2021 г. по описа на СРС, ГО, 50-и с-в. Ведно с исковата молба са представени покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2542/2026 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, и изпълнителен лист от 09.04.2026 г. по гр.д. № 1475/2021 г. по описа на СРС, ГО, 50-и с-в.

Според издадения изпълнителен лист Р.М.С. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1024.48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., 160.82 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 12.11.2020 г., 21.07 лв. - цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от 12.01.2021 г. до изплащане на вземането, 968.70 лв.

- разноски по делото.

Приложено е и удостоверение за наследници от 10.04.2025 г. на СО, р-н „Средец“, видно от което Р.М.С. е починала на 13.03.2006 г. и е оставила за свой законен наследник сина си А. И. Ч..

С разпореждане от 22.06.2026 г. съдът е указал на ищеца да посочи каква е цената на исковете за лихви за забава върху всяка от главниците за периода от 12.01.2021 г. до 18.06.2026 г.; да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 102.24 евро, като е указал заплащане на държавна такса и по отношение на лихвите да забава. Указал е също ищецът да уточни кои са фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене в 2 производството, по което е издадено изпълнителното основание, обосноваващи правния му интерес от предявяване на иск по чл. 439, ал. 2 от ГПК. На 01.07.2026 г. ищецът е подал заявление, в което е посочил, че оспорва вземанията така, както са описани в изпълнителния лист, но конкретизирал и размерите на лихвата за забава върху главницата от 1024.48 лв. – 652.75 лв., а за главницата от 21.07 лв. – 13.42 лв., представяйки две разписки на обща стойност 25.78 евро – държавна такса върху посочените вземания. В същото заявление е уточнил, че правният му интерес произхождал от наличието на подлежащо на принудително изпълнение срещу него вземане и от узнаването на факта на смъртта на майка му след приключване на гр.д. № 1475/2021 г. по описа на СРС, ГО, 50-и състав.

С обжалваното определение съдът изложил аргументи защо счита за нередовна исковата молба. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, за които следвало да се заплати държавна такса в размер на 127.80 евро, като ищецът не изпълнил указанието да внесе по сметка на СРС оставащи 57.02 евро. Изложил и съображения за недопустимост на производството поради липса на правен интерес – за ищеца възниквал интерес да оспори допустимостта на постановеното по гр.д. № 1475/2021 г. по описа на СРС, ГО, 50-и с-в решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Изложените съображения обусловили извода на съда да прекрати производството по реда на чл. 130 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото материално право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е постановено решението, което се изпълнява факти, е престанало да съществува /решение № 58/20.07.2022 г. по т.д. 309/2021 г. по описа на ВКС, I TO; решение № 195/25.11.2024 г. по т.д. № 1964/2023 г. по описа на ВКС, ІІ ТО/. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, отговарящи на горепосоченото изискване. Р.М.С. е починала на 13.03.2006 г., преди образуването на гр.д. № 1475/2021 г. по описа на СРС, ГО, 50-и състав, т.е. смъртта й не представлява новонастъпил факт. Изведената констатация не подлежи на преодоляване чрез търсената с иск по чл. 439 от ГПК защита. Въпросът за недопустимостта на процес се установява в хода на въззивна проверка на правилността и законосъобразността на постановеното съдебно решение, каквато процедура не е проведена. В производството, образувано по искова претенция по чл. 439 от ГПК, предмет на иска не може да бъде допустимостта на съдебен акт.

Въпросът за допустимостта на съдебното решение не подлежи на установяване и по исков ред. Защитата на наследника относно твърдението му, че е следвало да бъде конституиран и да участва като страна в проведеното производство, се осъществява по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. С оглед изложените съображения съдът счита, че изводите на първата инстанция за недопустимост на иска са верни.

3

По доводите за неправилно определяне на дължимата държавна такса, съдът намира, че предметът на обективно кумулативно предявените искове от А. Ч. е оценяем, като размерът на цената им се определя по правилото на чл.

69, ал. 1, т. 1 от ГПК - от размера на вземанията, чиято дължимост се търси да бъде отречена /определение № 106/27.03.2014 г. по ч.гр.д. № 930/2014 г. на ВКС, ІІ ГО; определение № 433/18.10.2016 г. по ч. т. д. № 1651/2016 г. на ВКС, I ТО; определение № 1147/13.03.2024 г. по гр.д. № 253/2024 г. на ВКС, ІІІ ГО/.

Неправилно първоинстанционният съд е изчислил размера на дължимата по производството държавна такса. Съобразно правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Когато ищецът отрича в полза на взискателя да съществува право на принудително изпълнение на всички вземания, предмет на изпълнителния лист, цената на иска, въз основа на която се определя дължимата държавна такса, е сборът от тези вземания, доколкото се касае за защита на един интерес /определение № 275/22.07.2015 г. по гр. д. № 2459/2015 г. на ВКС, III ГО/. В настоящия случай вземанията, при съобразяване на чл. 1 от ТДТССГПК частният жалбоподател правилно е внесъл държавна такса в размер на 45 евро за завеждане на исковете.

Независимо от даденото разрешение на въпроса за изчисляване на дължимата държавна такса, доколкото не е налице правен интерес от иницииране на дело с предмет искове по чл. 439 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба - да се остави без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 231511/20.07.2026 г., подадена от А. И. Ч., ЕГН **********, чрез адв. И.Д. против определение № 24549/06.07.2026 г., постановено по гр. д. № 17519/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 173-и състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по гр.дело № 17519/2026 г. по описа на СРС, ГО, 173-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4