Решение № 79 от 18.03.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

79 18.03.2019г. град Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На двадесет и шести февруари 2019 г. в публичното заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ : М. МАВРОДИЕВА

ВЕСЕЛИНА

МИШОВА

Секретар Стойка Стоилова като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев въззивно гражданско дело № 1051 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е на основание чл.258- 272 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата- служителката С.С.М.- С.

*** против Решение № 690/06.12.2018г. по гр.д.№ 1517/2018г. по описа на РС- к., с което е бил отхвърлен предявения от нея иск за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн. чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ, понеже счита, че същото било изцяло незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивния съд да го отмени изцяло, ведно със законните последици. Излага своите подробни оплаквания за неправилност на изводите на РС относно законността на извършеното с атакуваната Заповед на Директора на Дневната детска ясла/ДДЯ/ “П.“ № .- гр.к., уволнение предвид сочените нарушения на трудовата дисциплина- злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения. Счита, че издадената против нея Заповед № 101/27.04.2018г. на Директора на яслата била изцяло немотивирана, тъй като соченото правно основание не отговаряло на фактическото и правното положение преди извършването на уволнението, че наложеното й дисциплинарно наказание било несъизмеримо тежко с оглед евентуално извършеното от нея нарушение на трудовата дисциплина, че РС не допуснал до разпит нито един от поисканите от нея свидетели с оглед доказване на претенцията й, както и за установяване на обстоятелството, доколко вътрешния конфликт е уронил престижа на ДДЯ " П. "- гр.к.. Без уважение били оставени от РС и представените в същото о.с.з. от нея епикризи от 15.03.2018г. и от 02.09.2017г., които имали пряко отношение към спора по делото, което било довело до необоснованост на оспорения съдебен акт. Прави оплакване, че КРС не бил коментирал възражението й относно прекомерността на адв. възнаграждение на ответната страна, при наличие на направено такова искане за намаляване на адв. хонорар. Ето защо предвид гореизложеното счита атакуваното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно, и моли въззивния съд да постанови решение, с което отмените изцяло постановеното Решение на РС- к. и да постанови друго, с което да признаете незаконността на извършеното уволнение със Заповед № 101/27.04.2018г., ведно с произтичащите от това правни последици. Включително и да уважи акцесорно предявения от нея иск по чл.344, ал.1, т.З от КТ за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа заради уволнението в размер на общо 1 112 лв. за периода от 27.04.2018г. до 12.06.2018 г., от които за периода от 27.04.2018г. до 30.04.2018г.- 76 лв.; за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г.- 750 лв., за периода от 01.06.2018г. до 12.06.2018г.- 286 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и да й бъдели заплатени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение от ДДЯ "

П. " № 4- гр.к. пред първа и втора инстанции било прекомерно по размер с оглед фактическата и правна сложност на делото, моли на основание чл.78, ал.5 от ГПК същото да бъдело намалено до минималния размер, предвиден в чл.36, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.

Жалбоподателката не се е явила лично или чрез процесуален представител, не е пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представила писмена Защита в дадения й от съда 1- седмичен срок.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба, подаден от ответника- работодател Директора на Дневна детска ясла/ДДЯ/”П.“ № .- гр.к., обл.С.,който моли въззивния ОС- С.да остави без уважение въззивната жалба срещу решението, постановено по гр. дело № 1517/ 2018 год. по описа на К. районен съд, като неоснователна и да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно, тъй като то било валидно, допустимо и правилно и следвало да бъде оставено в сила, тъй като РС всестранно и изчерпателно бил обсъдил всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, и съответно обосновано бил постановил решение си, с което е отхвърлил, като неоснователни предявените от ищцата С.С.М.- С. против тях искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконност на извършеното със Заповед № 101/27.04.2018 г. уволнение и неговата отмяна, възстановяване на ищцата на предишната й работа като „медицинска сестра" в ДДЯ „ П. " № 4- гр.к. и осъждане на работодателя да й заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение в размер на 1 112 лв. за времето от 27.04.2018г. до 12.06.2018г., през което тя била останала без работа след уволнението. Счита, че правилно първоинстанционният съд бил осъдил, съобразно с изхода на делото, ищцата да заплати изцяло, направените от ответника разноски по делото, поради което и в този смисъл въззивната жалба била изцяло неоснователна. Твърди, че на практика въззивната жалба се основавала единствено на фактически и правни основания за претендираната незаконност на процесното уволнение, които не били предмет на спора, тъй като не били посочени, като фактически и правни основания в исковата молба.

Счита, че същите не подлежали на разглеждане от второинстанционния съд поради това обстоятелство. А останалите оплаквания за неправилност на решението били неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. В този смисъл са и подробните му обосновки в подкрепа на атакуваното първоинстанционно Решение и против множеството отделни фактически и правни оплаквания във въззивната жалба.

Претендира за направените си разноски във въззивната инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция, както и писмената й Защита по делото в дадения й от съда 1- седмичен срок.

Въззивният ОС- С.,като се съобрази със събраните на първоинстанционното дело писмено и гласни доказателство, със заключението на съдебно- икономическата експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди становищата на всяка една от страните и мотивите на обжалваните първоинстанционни Решение и Определение, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Предявени са обективно и субективно съединени трудово-правни и облигационни искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивната жалба на въззивничката/служителка/ се явява процесуално допустима, подадена в законния 2- седмичен срок от връчването й на първоинстанционното Решение, тази страна по делото има пряк и непосредствен правен интерес от обжалването му, и жалбата е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС до надлежния настоящ въззивен ОС- С.. Атакуваното с Въззивната жалба първоинстанционно Решение на РС е постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС, същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което то е напълно валидно постановено.

Разгледана по съществото й въззивната жалба се явява неоснователни, необоснована и недоказана, поради следните съображения:

Въззивният ОС- С.в настоящия си състав счита, че в първоинстанционното производство РС- гр.к., обл.С.задълбочено, правилно и пълно е установил фактическата и правната обстановка по казуса, въз основа на правилните факти и правни разпоредби е стигнал до едно в крайна сметка напълно мотивирано, законосъобразно и правилно свое Решение, а подадената срещу отделни негови части въззивна жалба от служителката- ищца е изцяло неоснователна и недоказана, поради следните съображения :

Видно от атакуваното Решение на РС, първоинстанционният съд правилно е преценил, че за да бъде уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на едно уволнение за незаконно и, като такова то да бъде отменено, е необходимо да се установи по несъмнен и безспорен начин незаконосъобразността на това уволнение. В тежест на въззивничката- служителка е било да докаже законосъобразността на процесната оспорена Заповед- тоест, че тя е била издадена от некомпетентен орган, че той не е бил носител на работодателската/дисциплинарната/ власт, че Заповедта не е притежавала изискуемите се по закон задължителни минимални реквизити и че тя не е била достатъчно ясно мотивирана, че не е било налице посоченото в самата Заповед фактическо и правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, че тя не е била извършвала соченото в Заповедта дисциплинарно нарушение.

В тази връзка напълно неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението на РС поради нарушение на материал­ния закон, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил достатъчно подробно всички събрани по делото писмени и гласни доказа­телства, и е направил верни и обосновани фактически и правни изводи във връзка с това. Правилен, законосъобразен и обоснован е изводът на РС, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката- жалбоподателка отговаря напълно на законовите изисквания по чл.195, ал.1 от КТ за мотивиране, тъй като в нея очевидно, подробно и пълно са посочени и обосновани конкретни фактически и правни действия на работодателя- въззиваем, описани по обективни и субективни признаци, които той е оценил по надлежния ред и в законовите срокове, в кръга на своята компетентност и законови задължения.

По направените в процесната въззивна жалба на служителя- въззивник конкретни оплаквания, ОС- С.счита следното :

Видно от описателната и от диспозитивната част на процесната въззивна жалба, на практика в нея въззивницата навежда нови фактически и правни оплаквания, доводи и основания за евентуална незаконосъобразност на процесното уволнение, които не са били предмет на спора по първоинстанционното исково производство пред РС, поради което те не следва да се обсъждат, разглеждат и коментират за пръв път едва от настоящия второинстанционен съд, тъй като другата страна- работодателя/ответник и въззиваем/, не е бил уведомен за такова исково оплакване против него, и РС не е бил сезиран с такава искова молба. Следователно ако настоящия въззивен съд разгледа тези нововъведени основания и оплаквания, това ще доведе до нарушено правото на защита на другата ответна страна- работодателя/въззиваем/, понеже ще бъде нарушен принципът на равнопоставеност на страните в процеса, както следва :

Оплакването на въззивницата- служителка, че в нарушение разпоредбата на чл.187, т.8 във вр. чл.193 от КТ, писмени обяснения й били изискани общо за събитията на 26.03.2018г. в трета яслена група, поради което в заповедта тя е била посочена като нарушител на множество законови норми, които се визирали едва в заповедта за налагане на наказание й, което водело до незаконност на процесното уволнение, не е посочено по никакъв пряк или косвен начин в исковата й молба, поради което това нейно въззивно оплакване се явява вече преклудирано, тъй като не подлежат на разглеждане от второинстационния съд новозаявени основание и нови твърдения относно факти и обстоятелства.

Видно от събраните по първоинстанционното дело писмени и гласни доказателства, работодателят- въззиваем е спазил изцяло законовата процедура по чл.193, ал.1 от КТ, като преди налагането на наказанието е изискал първоначално устни и след това писмени обяснения от служителката, която е дала такива и той ги е получил и документирал, поради което въззивницата не е била лишена от възможност да защитава своите права и законни интереси. В тази връзка съгласно текстовете на поискано й обяснение и на дадените от нея писмени обяснения, безспорно се установява и доказва, че тя изцяло е била наясно за кои и какви обстоятелства се искат от нея тези обясненията от работодателя относно събитията от 26.03.2018г. на местоработата й.