Решение № 748 от 27.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100900941 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба на А. П. П., ЕГН **********, за откриване на производство по несъстоятелност на „В.С.С.“ ЕООД, ЕИК ******* поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Молителят извежда качеството си кредитор при твърдения, че ответникът издал в негова полза на 22.05.2018 г. запис на заповед за сумата 2 453 460.91 лв. с падеж 22.05.2022 г., което вземане прозтича от сключени договори за заем от 09.12.2009 г. и от 24.03.2010 г.

Вземането, обективирано в записа на заповед, включва главниците по договорите за заем, възнаградителни лихви за срока, за който са били предоставени, законните лихви върху всяка главница, считано от деня, следващ този на падежа за връщане на заема до 22.05.2018 г., когато между страните е подписан договор за спогодба, с който уточнили общия размер на задълженията, а именно 2 453 460.91 лв., и определили нов срок от 48 месеца за плащане на сумата до 22.05.2022 г. Изрично в чл.4 от договора за спогодба от 22.05.2018г. е записано, че сумата по чл.2 не включва законната лихва върху сборната главница от 1 330 749 лв., считано от 22.05.2018 г. до окончателното плащане на дълга по спогодбата. Законната лихва към 15.05.2023 г., която не е включена в записа на заповед е в размер на още 672 767.55 лв. и същата е дължима на основание чл.4 от договора за спогодба от 22.05.2018 г.

Предвид изложеното твърди да е налице непогасено задължение по търговска сделка - запис на заповед и договор за спогодба в общ размер 3 126 228.46 лв., за което 1 ответникът е изпаднал в забава и не извършва погашения. Отделно от това твърди, че за 2017 г. и 2018 г. ответникът е подал декларация, че не осъществява дейност, за 2019 г. не е подал ГФО, а за 2020 г. е подал ГФО, състоящ се от съкратен баланс по раздели и съкратен ОПР, от които е видно, че собственият капитал на дружеството е отрицателна величина и е декапитализирано, тъй като дружеството се е разпоредило с дълготрайния актив на стойност 513 хил. лв., представляващ поземлен имот и сграда, находящи се в гр.Русе, през 2020 г. с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 110, том III, рег.№ 5863, дело № 450/2020г. на нотариус Л.Ш. № 624 с район на действие PC – Русе. За 2021 г. и 2022 г. дружеството не е подало ГФО.

При тези твърдения и доколкото към момента на подаване на молбата е налице спиране на плащанията по посочената търговска сделка счита, че е налице състояние на неплатежоспособност, по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, което състояние е трайно, кумулативно свръхзадълженост, поради което се иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.

С определение от 08.08.2023 г. съдът е допуснал присъединяване на кредитора „Н.Г.“ ООД в производството по несъстоятелност. С молба от 22.04.2024 г. ( л.410, том 2 от делото ) този кредитор е посочил, че оттегля заявлението си в молбата за присъединяване, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, както и искането си за откриване на производството като излага твърдения, че вземането му не е изискуемо, предвид уговорен нов падеж. По същество изявленията в тази молба са такива за оттегляне на молбата за присъединяване, доколкото не се поддържа да са налице предпоставките за откриване на производството, включително активната легитимация на този кредитор, поради което с определение от 25.04.2024 г. съдът е прекратил производството, в частта по молбата на този присъединен кредитор. В съдебно заседание на същата дата съдът е обявил делото за решаване, тъй като изявлението за оттегляне е оттегляемо до произнасянето на съда с прекратяване на производството, каквото оттегляне не е постъпило до този момент. Въпреки това след приключване на съдебното заседание по делото е постъпила частна жалба срещу прекратителното определение. Резултатът от инстанционния контрол по тази жалба, не би се отразил на произнасянето на съда, в случай, че достигне до извод, че производството следва да се открие по молба на молителя А. П., тъй като решението на съда по молбата за откриване на производството няма за предмет разрешаване на спор, относно вземанията и е без значение по молба на кой кредитор ще бъде открито. В случай, че при обжалване на решението и отмяна на прекратителното определение въззивният съд достигне до извод за липса на кредиторово качество на молителя, то ще разгледа и молбата на този присъединен кредитор.

Ответникът оспорва активната легитимация на молителя при твърдения, че сумите по двата договора за заем не са предадени на дружеството. Релевира възражение за антидатиране на договорите за заем, договора за спогодба и записа на заповед, както и възражение, че към момента на подписването им лицето, което е посочено като управител на дружеството, не е имало това качество ( така уточнение в молба от 15.08.2023 г., л.158, 2 том 1 от делото ). В евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От вписванията в търговския регистър се установява, че ответното дружеството е еднолично дружество с ограничена отговорност с вписана основна дейност с код по икономическа дейност: 7413 Проучване на пазара на общ. мнение, поради което попада в кръга на лицата, спрямо които може да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно чл.607а, вр. чл.1 от ТЗ.

Относно активната легитимация на молителя:

Молителят извежда качеството си кредитор по вземане с източник менителничен ефект – запис на заповед, поради което и предвид характера на записа на заповед на абсолютна абстрактна сделка в негова тежест, като поемател по менителницата, е да установи редовен от външна страна запис за заповед, подлежащ на изпълнение ( в този смисъл и задължителното тулкуване, дадено с т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС ).

Същевременно обаче с молбата за откриване на производството молителят въвежда твърдения за наличие на каузално правоотношение, което менителницата обезпечава – два договора за заем от 09.12.2009 г. и от 24.03.2010 г., от което правоотношение и ответникът черпи правоизключващите си възражения, поради което каузата следва да се счита разкрита, както и връзката й с процесния запис на заповед. Следователно, в производството на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

Ответникът въвежда две възражения по каузалното правоотношение – сключване на договорите за заем от лице, което не е имало качеството управител на дружеството, и липса на предаване на сумата ( възражение за несключен договор, а обещание за заем ) с оглед реалния характер на договора. По така релевираните възражения ищецът носи тежестта да докаже редовен от външна страна запис на заповед и предаване на сумите по договорите за заем, а ответникът възражението, че лицето, сключило договорите не е имало качеството управител към посочения момент.

Представеният по делото запис на заповед от 22.05.2018 г. за сумата 2 453 460.91 лв., издаден от ответника „В.С.С.“ ЕООД, с поемател молителят А. П. П., съдържа всички задължителни реквизити, които го квалифицират като такъв вид менителничен ефект (чл.

535 ТЗ). В наименованието и в съдържателната част на документа се съдържа текстът „запис на заповед”, както и безусловното обещание на ответника да плати на падежа на поемателя 3

– молител, сумата от 2 453 460.91 лв. Падежът е уговорен на определен ден - 22.05.2022 г.

За доказване на каузалните правоотношения, във връзка с които записът на заповед е издаден, по делото са представени два договора за заем от 09.12.2009 г. и от 24.03.2010 г.

От представения договор за заем от 09.12.2009 г. се установява, че страните са постигнали съгласие молителят да предостави на ответника парична сума, в размер 586 749 лв., за срок от 1 година, считано от датата на подписване на договора, при годишна лихва 10 %, начислявана на база 360 дни, разпределени на 12 равни месечни вноски ( чл.4 ).

От представения договор за заем от 24.03.2010 г. се установява, че страните са постигнали съгласие молителят да предостави на ответника парична сума, в размер 744 000 лв., за срок от 1 година, счита от датата на подписване на договора, при годишна лихва 10 %, начислявана на база 360 дни, разпределени на 12 равни месечни вноски ( чл.4 ).

Възражението на ответника, че посочените договори са сключени от лице, което не е имало качеството управител, е обосновано с твърдението за антидатиране на договорите.

Тежестта да докаже, че са сключени на дати, различни от посочените в документите, които ги обективират, е на ответника. За установяване на факти, които да обосноват такъв извод по делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че при извършения сравнителен анализ се установяват различия между физико - оптичните свойства на химикалните пасти, на основание на които може да се направи извод, че химикалната паста, с която са положени подписите за „заемодател“ и „заемател“ в Договор за заем от 09.12.2009 г. е различна от тази, с която са положени подписите за „заемодател“ и „заемател“ в Анекс към Договор за заем от 09.12.2009 г. и те са различни от химикалната паста, с която са положени подписите за „на издателя“ в Запис на заповед и в Договор за спогодба от 22.05.2018 г., поради което не може да се направи извод, че тези документи са подписани на една и съща дата. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е посочило, че в българската криминалистична теория и практика няма утвърден метод, по който да бъде изследвана давност на пишещо вещество или на обект върху, който то е положено. Същевременно, по делото са представени писмо от молителя до Национална агенция за приходите, Териториална дирекция София с вх. № от 26.07.2010 г., в което са описани като приложения и двата договора за заем, както и ревизионен доклад № 1110498/23.11.2011 г., в който тези документи са описани като представени в хода на ревизионното производство. Предвид изложеното и на основание чл.181 ГПК, доколкото ревизионният доклад има характер на официален документ, може да се приеме, че е налице достоверна дата, а именно тази на съставяне на официалния документ - 23.11.2011 г., както и че към 26.10.2010 г. са съществували процесните договори. Изложеното сочи на извод за недоказаност на възражението на ответника за антидатиране на договорите. От вписванията по партидата на дружеството, водена от Агенция по вписванията, се установява, че към датите на сключване на договорите управител на дружеството е лицето В.Г., което ги е подписало, поради което неоснователно е и възражението на дружеството, че договорите са сключени от лице без представителна власт.

Относно изпълнение на задължението за предаване на сумите по сключения договор 4 за заем от 09.12.2009 г. по делото е представено извлечение от сметка в евро на молителя П. при „Инвестбанк“ АД ( л.191 - 193, том 1 от делото ), от което се установява, че на 09.12.2009 г. по сметка на ответното дружество е наредена сумата 300 000 евро. От заключението на допълнителната съдебно – икономическа експертиза ( отговор на задача първа, л.313, том. 2 от делото ), се установява, че в обявените финансови отчети към 31.12.2009 г. дружеството е декларирало заема в размер 597 хил. лв., от които 591 хил. лв. главница и 6000 лв. лихва, поради което следва да се приеме, че по делото е доказано, че молителят е предоставил сумата 586 749 лв. по договора за заем от 09.12.2009 г.

Относно договора за заем, сключен на 24.03.2010 г. по делото е представена разписка от същата дата, в която управителят на дружеството „В.С.С.“ ЕООД, В.Д. Г., е посочил, че дружеството е получило от А. П. П. сумата 744 000 лв. Формалната доказателствена сила на този документ не е оборена, поради което съдът е длъжен да зачете удостоверителното изявление на издателя, че е получил сума в посочения размер и на посоченото основание. Изводът за предаване на сумата се подкрепя и от извънсъдебното признание на този неизгоден за ответника факт, което се съдържа в сключения между него и молителя договор за спогодба от 22.05.2018 г.