Решение № 621 от 18.01.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 621

Варна, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА кнахд № 20237050702645 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на главен инспектор в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, чрез мл.експерт В. С., против Решение № 933/20.06.2023г. на Районен съд - Варна, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 643/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № ***/10.09.2021г., с което за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП и на основание чл.104, ал.1 ЗАвП, на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски, в размер на 600,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно твърди, че решаващите мотиви на съда са неотносими към конкретното нарушение, т.к. организацията на работа от превозвача е дейност, която предхожда не само извличането на данните, но и извършването на самия превоз. В случая действията на превозвача по организиране на труда на водача са описани чрез цитирането на разпечатка от оторизирана програма СТD и информация от картата на водача, която отразява времето на осъществяване на превоза и на ползване на почивка, а международната товарителница отразява възложения му превоз, което обстоятелство обосновава необходимостта от навременно изпълнение на задълженията на превозвача по съответния договор. Сочи, че от приобщените по преписката доказателства, цитирани в АУАН и НП, се установява, че всички превози в периода от 01.08.2020г. до 10.08.2020г. са били така организирани във времето при възлагането им от превозвача, че за да бъдат изпълнени водачът не е имал възможност да ползва гарантираната му от закона намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. От приложените по делото данни от тахографа на МПС, с което водачът е изпълнил възложените му превози, е видно, че за период от 24 часа на управление не е ползвал намалена почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 6 часа и 16 минути, с което допустимата намалена почивка е съкратена с 2 часа и 44 минути. Твърди и че доколкото законът предоставя свобода в избора на методи и средства за постигане на преследваната цел, е въпрос на оперативна самостоятелност какви способи ще прилага в тази насока. Твърди и че в тежест на превозвача е да докаже положителния факт по създаване на такава организация, като инструктажът е само превантивна дейност, без обезпечаване на реална фактическа възможност и благоприятни работни условия, и без реален и ефективен контрол. Твърди, че за да бъде извършена цялостна организация на работата от страна на превозвача, то същият следва да е изготвял графици за работа на водачите, да е изготвял маршрути на разпоредените превози с определени географски точки - места за почивка, където водачите да преустановяват управление, за да са в състояние да спазват своите ежедневни, дневни и седмични почивки, като не е от компетенциите на водачите да преценяват и търсят места, където да домува или престоява съответното МПС в период на почивка. Сочи, че както във фазата на административнонаказателното, така и в съдебното производство, дружеството не е ангажирало доказателства, сочещи организиране на трудовата дейност на водачите с оглед числения им състав, брой превозни средства, обем на работа и срочност по изпълнение на договорите за превоз. Липсват и доказателства, които да установяват предприети реални и ефективни действия от транспортното предприятие по контрол за спазване на правилата за ползване на почивки от водачите, поради което правилно АНО е приел извършено нарушение на чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, вр. чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/2006г. Относно приетото от съда - че неправилно са определени времето и мястото на извършване на нарушението, сочи, че на посочените дата и час бездействието на дружеството е било в нарушение на цитираните в НП разпоредби. Сочи, че конкретното място е седалището на дружеството - [населено място], откъдето дружеството ръководи дейността си, като предвид обективния характер на отговорността, превозвачът носи такава за нарушения на неговите водачи, в т.ч. когато са извършени на територията на друга държава членка. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „МАРК ТРАНС“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 136/03.02.2023г. на Адм.съд - Варна, Х-ти касационен състав, постановено по КНАХД № 2154/2022г., е отменено Решение 949/08.07.2022г. по НАХД № 5151/2021г. на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията за събиране на посочените относими доказателства.

При новото разглеждане на делото от фактическа страна е установено, че на 10.06.2021г., при извършена комплексна проверка на „МАРК ТРАНС“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари № ***, въз основа на разпечатка с програма CTD, на представена на магнитен носител информация от картата на водача и CMR от 05.08.2020г., ст.инсп. към РД „АА“ - Варна е установил, че водачът Г.Д.С. е извършвал обществен превоз на товари с МПС „В.“ от кат. N3 с рег. № [рег. номер], оборудвано с дигитален тахограф, като за времето от края на предходната дневна почивка - за времето от 07:04 часа (UTC) на 05.08.2020г. до 07:04 (UTC) на 06.08.2020г., е ползвал непрекъсната почивка от 6 часа и 16 минути, с което намаленото време за почивка от 9 последователни часа било намалено с 2 часа и 44 минути. При така установените факти било прието, че дружеството като превозвач, не е организирало работата на водача Г. Д.С. по такъв начин, че той да е в състояние да спазва Глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 - чл.8, § 2, за което срещу същото бил съставен АУАН № ***/10.06.2021г., а въз основа на него било издадено НП № ****/10.09.2021г., с което на основание чл.104, ал.1 ЗАвП била наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. в НП като нарушени са посочени разпоредбите на чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/06, вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, като в обстоятелствената част фигурира единствено правния извод, че дружеството - превозвач, не е изпълнило задължението си да организира работата на водача по такъв начин, че да е в състояние да спазва изискванията на глава ІІ от Регламент (ЕО) № 561/2006 - чл.8, § 2, но не фигурират факти, подкрепящи този извод. Прието е, че изобщо не става ясно кое конкретно свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво не е сторил, с какво свое действие или бездействие е допуснал да не се спази съответната почивка и дали това се дължи на липсата на организация или на виновно поведение на своя водач. Липсват и факти организирал ли е превозвача по някакъв начин почивките и на какво се дължи неспазването на процесната почивка. Отделно ВРС е съобразил, че не може да се приеме, че мястото и датата на извършване на нарушението са посочените в НП, т.к. изобщо не е ясно къде се е намирало процесното МПС на процесната дата и защо се приема, че нарушението е извършено на датата, визирана в АУАН и НП, при положение че организацията на работата би следвало да се извърши много преди започване на превоза. Изведен е извод, че горните нарушения ограничават правото на защита на санкционираното дружество и препятстват съда да се произнесе по същество на правния спор. На следващо място ВРС е приел, че за да е осъществен състава на нарушението по чл.10, § 2, изр.1, пр.2 от Регламент № 561/06, вр.чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден водач, а следва да се установи, че това нарушение е резултат от действия или бездействия на работодателя - превозвач, т.е., че то е резултат единствено от създадена от работодателя организация на работа или липсата на такава, която в случая по арг. от чл.88 ЗАвП дори не предполага изготвянето на график, а не от виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация, не е спазил правилата за почивките. Съобразено е и че осигуряването на спазване на разпоредбите на глава ІІ от Регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни проверки, като в случая е изискана и представена Инструктажна книга. При разпита в с.з. актосъставителят е посочил, че не е видял документи, с които да е разпоредено на водача започване на превоза преди изтичане на времето за почивка, а по преписката липсват данни някакви други доказателства да са били изисквани. ВРС е споделил и изцяло становището в жалбата, че доколкото се касае за международен превоз и поради това че съгласно чл.48, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 2009г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014г., превозвачите извличат данните от картата на водача на 90 дни - от които данни биха могли да установяват превишаване на времето на управление от страна на водача, то няма как преди изтичането на този тримесечен период да се изисква от превозвача да прави проверки. На още по-малко основание пък може да се приеме, че в момента в който водача превиши времето за управление или намали почивката си, превозвачът е в нарушение, т.к. не му е организирал работата.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, изпълнил е указанията в Решение № 136/03.02.2023г. на Адм.съд-Варна, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Дружеството, в качеството на превозвач, е санкционирано за нарушение на разпоредбата чл.10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, съгласно която транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

Съгласно чл.8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.

Съгласно разпоредбата на чл.19, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, държавата членка оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или водач за нарушения на същия регламент, които са установени на територията и за които не е наложена санкция. Следователно, както транспортните предприятия, така и водачите, са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на съответните задължения – Решение на СЕС от 9 юни 2016г. по дело Юроспийд, С-287/14, т.32.