Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1417 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4484/2023
Вид
Решение № 1417
Подписан
28.03.2024
В сила
26.04.2024
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 1417 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330104484 по описа за 2023 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника С. О. Т., че последният дължи на ищеца сумата от 654,10 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 07.05.2021 г. – 06.10.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **, както и мораторна лихва в размер на 25,97 лева за периода 31.07.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***г. по ч. гр. д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **** в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **. Отчетът в имота бил извършван по показания на монтираното в имота измервателно устройство с картотека на дружеството **** до **** г., а след това по номер на подменен водомер, като показанията на същите били посочени в карнети, върху които имало подписи на потребителя. Посочва се, 1 че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № **** по описа за ****г. на Районен съд Пловдив. След депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът сключил с ищеца споразумение за разсрочено плащане на задължението, но към настоящия момент по същото нямало плащания. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на претенции по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника С. О. Т. – адв. А., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Признава се, че ищцовото дружество предоставя ВиК услуги срещу заплащане, но се оспорва качеството на потребител на ответника, доколкото липсват доказателства същият да е собственик или ползвател. С оглед изложеното се претендира предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № **** г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на 2 услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „С.“ №**, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“. В отговор по делото са приобщени четири броя декларации по чл. 14 ЗМДТ /л. 60 - л. 77/. В същите като собственици на имот, находящ се на адрес: гр. П., ул. „С.“ № **, фигурират М.

М. В., А. С. Т., Б. Ю. Я. и Н. А. К. Респ. в нито една от посочените декларация като собственик на процесния обект не е посочен ответникът С. О. Т..

Действително, по делото е приобщено Удостоверение за съпруг/а и родствени връзка изх. № **** г. на Община Пловдив /л. 83/, от което се изяснява, че ответникът С. Т. е съпруг на едно от лицата, депозирали декларация по чл. 14 ЗМДТ - А. С. Т. Независимо от изложеното, в нейната декларация не е посочен юридическият факт, въз основа на който същата декларира, че е собственик. С оглед изложеното, не може да бъде направен изводът, че ответникът е носител на правото на собственост върху имота, доколкото липсват данни напр. същият да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или ответникът да се явява наследник на А. Т.

С оглед липсата на доказателства ответникът да е собственик/ползвател на процесния имот, съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 3

ГПК има ответникът. Такива от същия обаче не са извършени, поради което разноски в производството не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, срещу С. О. Т., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 654,10 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 07.05.2021 г. – 06.10.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „С.” № **, както и мораторна лихва в размер на 25,97 лева за периода 31.07.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № **** г. по ч. гр. д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № *** по описа за *** г. на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника С. О. Т. адв. А., за сумата от 400 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________ 4