Определение № 65 от 20.01.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Ловеч, 20.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500587 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

Подадена е частна жалба № 11487/19.12.2022 г. от „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****” № ***** срещу разпореждане № 2534/06.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1717/2022 г. на Районен съд -Ловеч, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. Б.,в частта за сумата 159.73 лева-договорено възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 25.07.2019 г. Подробно се обсъждат правомощията на заповедния съд, който жалбоподателят изтъква, че не може да се коментира дълга по същество. В частната жалба се посочва практика на СЕС и се заявява, че аргументите на съда досежно приложението на чл. 143,ал.1 от ГПК са необосновани. Моли атакуваното разпореждане в атакуваната му част да бъде отменено и да бъде уважено искането.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 12.12.2022 г., а частната жалба е подадена на 19.12.2022 г. по куриер.

Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

1

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление №5291/26.09.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “*****”ЕООД, ЕИК : 175074752, със седалище и адрес на управление : гр.****, бул.”****”****** срещу длъжника Т. С. Б. за сумата общо 2265.94 лева, от които: 1730.21 лева, което паричното вземане включва: остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 700 лева; и непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 159.73 лева, дължимо за периода от 15.01.2019 г, до 25.07.2019 г. дата на предсрочната изискуемост; и непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 840.48 лева; непогасени такси по Тарифа за изеънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, дължими за периода от 30.01.2019 г. до 25 .07.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост; лихва: 31.36 лева непогасена лихва за забава от 16.01.2019 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 25.07.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост. Законна лихва: в размер на 504.37 лева, дължима от 25 .07.2019 г. - датата на предсрочна нзискуемост до 27.10.2022 г.; законна лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането като за периода 13.0313.07.2020 г. /не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП/ и направените разноски: 45,32 лева-д.т. и 180 леваюриск.възнаграждение. Посочва, че вземането произтича, от сключен между заявителя „*****”ЕООД и длъжника договор за потребителски кредит № 3038517440 от 28.11.2018 година за сумата 700 лева . Заявява,че срока на договора е 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер 43, ГПР 49,87 %- годишен лихвен процент 41,17%; Лихвен процент на ден -0.11% и падежна дата всяко 15 число на месеца. Изтъква се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 0 погасителни вноски и е изпаднал в забава, като е последната погасителна вноска е била на 16.10.2019 г..Твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 25.07.2019 г. Постановено е разпореждане № 2534/06.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1717/2022 г. на Районен съд -Ловеч ,с което е уважено искането на заявителя относно сумите остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 700 лева и разноски в размер на сумата 30 лева, а в останалата част е отхвърлено искането.

2

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорното възнаграждение от 159.73 лева-договорено възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 25.07.2019 г. .

Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от 27.11.2018 г. договорената възнаградителна лихва върху главницата от 149.46 лева от 15.01.2019 г. до 25.07.2019 г. , не може да се изведе като размер и начин на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните. Предвид посочването по заявлението, че е обявен кредита за предсрочно изискуем на 25.09.2019 г., не са представени доказателства, че е съобщено на длъжника това обстоятелство на посочената дата.

В чл. 4 на договора за потребителски кредит е уговорено, че договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ се дължи за целия срок на договора и е определен по размер в т. VI от договора за потребителски кредит. В договора изрично е вписано, че договорното възнаграждение включва само годишния лихвен процент,предвид граматическото тълкуване на чл. 4 от договора. В клаузите не е посочено, че в договорното възнаграждение се включва годишния процент разходи. Същевременно изрично е предвидено в т. 6 от договора за потребителски кредит ,че възнаграждението за закупената допълнителна услуга като част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.

143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето 3 производство съдът приема, че при главница върху която се претендира договорно възнаграждение за периода ,възлизаща на 149.46 лева , договорно възнаграждение в размер на сумата 159.73 лева, колкото фигурира в погасителния план към т. VІ на договора е неравноправна клауза.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане 2534/06.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1717/2022 г. на Ловешки районен съд,в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореж дане №

2534/06.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1717/2022 г. на Ловешки районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4