Решение № 262 от 22.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000798 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №909/23.06.2025 г., постановено по т. д. № 203/2025 г. по описа на Софийски градски съд, е прекратено „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД, ЕИК: 206882208, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Самоковско шосе № 109, на основание чл. 517, ал. 4 вр. с ал. 3 ГПК.

Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - „Ексклузив ЛР Карс“ ООД, действащ чрез управителя си Л. В.

Р.. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд неправилно е отказал на спре първоинстанционното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В тази насока се заявява, че по жалба на Л.

В. Р. с твърдения, че документите, на база на които е постановено арбитражното решение са неистински, към настоящия момент е образувано ДП №15304/2024 г. по пр. пр. №53599/2024 г. по описа на СРП. Това според въззивника от своя страна представлява престъпно обстоятелство, от което зависи както съществуването на вземането на ищеца, така и изхода от настоящия процес. Твърди се, че друго основание за недопустимост на решението е преобразуване в хода на производството пред СГС на „Ексклузив ЛР Каре“ ЕООД в ООД, което към момента вече не е еднолична собственост на Л. Р.. В тази насока се изтъква, че запорът е наложен единствено върху 1 притежаваните от Л. Р. дялове в търговското дружество, т. е. намираме се в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК и е необходимо кредиторът да инициира съответната процедура по посочения ред. От своя страна искът по чл. 517, ал.

4 ГПК е недопустим в хипотезата, в която е насочен срещу ООД, което обстоятелство е следвало да бъде съобразено от първата инстанция по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и да бъде прекратено съдебното производство по иска, основан на чл. 517, ал. 4 вр. с ал. 3 ГПК. Моли се решението да бъде обезсилено, евентуално отменено, като съдебното производство по иска на основание чл. 517, ал. 4 ГПК бъде прекратено като недопустимо, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – „Гранд Къмпани“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че са налице всички изискуеми предпоставки, обуславящи допустимостта и основателността на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК. Заявява се, че вписаните в ТР увеличаване на капитала на ответното дружество, чрез приемане на нов съдружник, заедно е първоначалния едноличен собственик на капитала и промяна на правноорганизационната форма на дружеството - от ЕООД в ООД, са след издаване на постановлението за овластяване на взискателя по чл. 517, ал. 4 ГПК от 31.01.2025 г. и съгласно чл. 452 ГПК са относително недействителни спрямо взискателя „Гранд Къмпани“ ЕООД. Освен това се изтъква, че съгласно установената практика на ВКС последващото, след предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от увеличения капитал от нов съдружник, не влияе върху допустимостта и основателността на този иск, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника.

Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд е бил сезиран с конститувен иск на основание чл.

517, ал. 4 вр. с ал. 3 ГПК да бъде прекратено ответното търговско дружество „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД, ЕИК:206882208, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Самоковско шосе, № 109, предявен от ищеца „Гранд Къмпани“ ЕООД, ЕИК:204940171.

2

От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Съгласно изпълнителен лист от 24.01.2025 г., издаден по т. д.№ 122/2025г. на Софийски градски съд, ищецът „Гранд Къмпани“ ЕООД е кредитор на Л. В. Р. за вземания в размер на 750000 лв., дължима главница по договор за покупко – продажба на моторно превозно средство, законна лихва за периода от 31.10.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, разноски за арбитражно производство в размер на 32780 лв. и съдебни разноски в размер на 1852,96 лв.

От прието в първоинстанционното производство като доказателство удостоверение изх.№ 07843/31.01.2025г., се установява че въз основа на изпълнителния лист от 24.01.2025 г. е образувано изпълнително дело № 20258380400995 по описа на ЧСИ М. Б., по което взискател е „Гранд Къмпани“ ЕООД, а длъжник е Л. В. Р., като негов предмет гореописаните суми в издадения изпълнителен лист.

Със запорно съобщение изх. № 05743/24.01.2025 г. на основание чл. 517, ал. 1 ГПК е наложен запор върху всички притежавани от Л. В. Р. дялове в „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД, ЕИК 206882208. Вписването на запора на всички дялове, притежавани в „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД от Л. В. Р., е извършено на 31.01.2025 г. и се установява и от справка в Търговския регистър.

С постановление за овластяване на взискател по чл. 517, ал. 4 ГПК от 31.01.2025 г., издадено от ЧСИ М. Б. по изпълнително дело № 20258380400995, „Гранд Къмпани“ ЕООД е овластен да предяви иск за прекратяване на „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД.

Със заявление образец А4 с вх. № 20250127173258/27.01.2025 г. е постъпило искане за вписване на промени по партидата на „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД, ЕИК 206882208 за вписване на увеличаване на капитала на дружеството от 1 000 лв. на 151 000 лв. чрез записване на нови 15 000 дяла по 10 лева от Й. Г. Г., приет за съдружник в дружеството и обявяване на нов дружествен договор. Към заявлението са представени молба от Й. Г. за премане като съдружник в дружеството от 13.01.2025 г., протокол от 27.01.2025 г. за взети решения от едноличния собственик на капитала на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД за увеличаване на капитала на дружеството на 151 000 лв., разпределени на 15 100 дяла от по 10 лв. чрез записване на нови 15 000 дяла и приемане на Й. Г. Г. за съдружник в дружеството, както и за трансформиране на дружеството от ЕООД в ООД; преводно нареждане от 27.01.2025 г. за вноска в капитала; декларация по чл. 192 ТЗ; декларация по чл.13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; протокол от ОС на съдружниците от 27.01.2025 г. за приемане на нов дружествен договор; препис от дружествен договор.

С решение №365/25.06.2025 г., постановено по т. д. № 405/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, са отменени решение № 397/13.03.2025 г. по т.д. № 20251100900244/2025 г. на Софийски градски съд, и отказ № 20250127173258 от 31.01.2025 г. на длъжностно лице по регистрация при 3

Агенция по вписванията - ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление обр. А4 с вх.

№ 20250127173258/27.01.2025 г., като и вместо тях са дадени задължителни указва на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише заявените обстоятелства със заявление постановен по заявление обр.

А4 с вх. № 20250127173258/27.01.2025 г., подадено от „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД.

Видно е от приетите във въззивното производство като доказателства разписки за прием на паричен превод, издадени от „Еконт Експрес“ АД съответно на 12.02.2026 г. и 24.04.2026 г., че от страна на „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД в полза на „Гранд Къмпани“ ЕООД е предена общо сумата от 981.12 евро, представляваща стойността на дружествения дял, който Л. В. Р. притежава в „Ексклузив ЛР Карс“ ЕООД.

От приетата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза с вх. №13011/04.05.2026 г., която не е оспорена от страните и въззивният кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява че изчислената стойност на 100% от собствения капитал на дружеството „Ексклузив ЛР Карс“ ООД с едноличен собственик на капитала Л. В. Р. към 05.02.2026 г. с корекция на актива – изваждане на сумата на разходите за бъдещи периоди, се получава минус 48 хил. евро. Изчислената стойност на 100% от собствения капитал на дружеството „Ексклузив ЛР Карс“ ООД с едноличен собственик на капитала Л. В. Р. към 05.02.2026 г. без корекция на баланса, се получава минус 31 хил. евро. При получена отрицателна стойност за ЧСА (чистата стойност на актива) се приема, че собствения капитал е 0,00 (нула) лева. Изчислената стойност на 100% от собствения капитал на дружеството „Ексклузив ЛР Карс“ ООД с едноличен собственик на капитала Л. В. Р., към момента на налагане на запора, а именно 31.01.2025 г., с корекция на актива – изваждане на сумата на разходите за бъдещи периоди, се получава - минус 70 хил. лв. При получена отрицателна стойност за ЧСА(чистата стойност на актива) се приема, че собствения капитал е 0,00 (нула) лева.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

По възраженията на въззивника за недопустимост на предявения иск:

Съгласно установената практика на ВКС, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав, последващото, след предявяване на иска по чл.

517, ал. 4 ГПК, преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от увеличения капитал от нов съдружник, не влияе върху допустимостта на предявения конститутивен иск, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. В тази насока е например решение № 138 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1753/2016 г., I т. о.

За по-голяма яснота следва да се посоч1и, че последващото - след предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК - преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от увеличения капитал 4 от нов съдружник, не е предвидено като отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждането на иска. То не влияе върху съществуването на абсолютната положителна процесуална предпоставки - висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице - ответното дружество, идентична и за иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това - новият съдружник не е длъжник на ищеца-взискател в изпълнителното производство.

Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК - последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка.

Промяната в правноорганизационната форма на ответника не е правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици, вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин чужда правна сфера (тази на новия съдружник), който се счита известен за наложения запор, предвид вписването му. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от хипотезите - по ал. 3 и ал. 4 на чл. 517 ГПК), удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове, респективно ликвидационния дял на длъжника - съдружник, независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Промяната в правно-организационната форма не съставлява пречка за уважаването на иска, в съответствие с актуалната такава за ответното дружество, към момента на постановяване на съдебното решение. Законодателят не е придал значение на тази промяна поразлично от това, което би имала във всеки един исков процес. С оглед на изтъкнатите съображения възраженията на недопустимост на предявения иска са необосновани и неоснователни.

Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3ad9a97-8031-47b5-a46a-80dba82dea1c