Определение № 11819 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11819 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110151351 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Въпреки, че предметът на настоящия спор, попада в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3 , т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.05.2026 г. от 09:40 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.

УКАЗВА на основание чл. 185 ГПК на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи в превод на български език приложените към отговора на исковата молба Общи условия за превоз.

При неизпълнение в срок, ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 35871/2025 г. по описа на СРС, 166и състав.

1

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са от ищеца „********“, ЕИК *****, срещу ответника „********“ ООД, ЕИК ********, сумата 250 евро/ 488,96 лв./, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 5, пар. 1, буква „в“ във връзка с чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет ******, излитащ по разписание от Летище София (SOF) и пристигащ по разписание на 09.09.2024 22:58:00 (местно време) на Международно летище Анталия (AYT), ведно със законна лихва за период от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2025 г. по ч. гр. д. № 35871/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът „********“, ЕИК *****, учредено съгласно законодателството на Литовска Република, твърди, че Д.Л.Т., е сключила с ответника договор за въздушен превоз за полет ****, по направление от летище София, България до летище Анталия, Турция, планиран за 09.09.2024 г., с час на излитане – 22:58 ч. местно време. Излага твърдения, че полетът е бил изпълнен с над 3 часа закъснение, поради което възникнало правото да получи обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Поддържа се, че вземането за обезщетение било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.09.2024 г. На 17.09.2024 г. била изпратена извънсъдебна покана до ответника за изплащане на дължимото обезщетение, полагащо се на пътника при закъснял полет, и за извършената цесия, но дружеството не е удовлетворило претенцията. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „********“ ООД, ЕИК ********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. П.Ш., с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че приложеният към исковата молба ваучер не доказвал наличието на договор с ответника, доколкото същият не изхожда от него и не съдържа предвиденото време за излитане и кацане. Сочи, че вземането – предмет на цесията не произтича от договор за превоз между авиокомпанията и пътника, а от договор за туристически пакет, сключен между туроператора и пътника. Оспорва се процесният договор за цесия да е породил действие спрямо ответника. Поддържа още, че пълномощното следва да е било с нотариална заверка на подписите, доколкото претенцията за обезщетение се подава от трето лице, което не е адвокат. Твърди, че приложимото материално право в случая е българското законодателство, а не литовското, поради което договорът за цесия не е поридл действие. Допълва, че самата „Форма за възложение“ не представлява договор за цесия, а пълномощно. Посочва, че е получил и друга заявка, касаещо обезщетение за същия пътник / Д. Т./, но от друго дружество – ******“. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: няма такива.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на наличието на договорни 2 правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез посредничеството на турооператор, като му УКАЗВА , че не сочи доказателства за този факт; закупен билет за ******, по направление от летище София, България до летище

Анталия, Турция, с посочените в ИМ параметри като му УКАЗВА , че не сочи доказателства за този факт; че полетът е закъснял с над 3 часа; както и че вземането за обезщетение е било валидно прехвърлено с договор за цесия в полза на ищеца, за което ответникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора / посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент 261/2004 г./ ЕО.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3