Решение № 2073 от 16.11.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2073

16.11.2020 г. гр.Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Любомира Несторова

При секретаря М.Г. като разгледа докладваното АД № 2269 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „ЛИ НА 1111“ ЕООД, с

ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от управителя Т.С., с ЕГН **********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №ФК-433-0380688 от 05.08.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-88 от 20.08.2020г. на Директор на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП.

Жалбоподателят твърди, че оспорената

Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-433-0380688 от 05.08.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, е необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, сочи се, че към момента на депозиране на жалбата все още не е издадено Наказателно постановление, което лишава дружеството от възможността, предоставена му от чл. 187, ал.4 от ЗДДС, а именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на лицето, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.

Твърди се, че не е налице никаква щета за бюджета, нито е налице невнасяне на данъчни задължения на дружеството.

Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото. Представят се подробни писмени бележки.

Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа, че следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание излага подробни съображения.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, потвърдена с Решение на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния преклузивен срок, видно от печата върху жалбата с дата 08.09.2020г. /л. 3 по делото/.

Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна мярка –"запечатване на обект", която съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Така изложеното налага извод, че жалбата е

ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че е извършена оперативна проверка на 30.07.2020г.., в 13:50 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Фън-И“, находящ се в ***, стопанисван от „ЛИ НА 1111“ ЕООД, с ЕИК *********.

Извършена е контролна покупка на 2 порции пържени крилца със соев сос, 1 порция панирани зеленчуци. 1 бр. кока кола и 1 бр. минерална вода, всичко на обща стойност 17, 10лв., платени в брой от А.Г.И.на длъжност старши инспектор по приходите, на М.Б.П., на длъжност сервитьор. За продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/. модел Datecs DP-150 с ИН на ФУ DT674623 и ИН на ФП 02674623. или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

След легитимация, от проверяващия екип, е изведен дневен финансов „х" отчет с № 081782/30.07.2020г., с оборот в размер на 138.29лв.

Направена е и разпечатка на КЛЕН /отчет контролна лента/ от гореописаното ФУ за дата 30.07.2020г. от 07:00ч. до 14:00ч, от която е видно, че има регистрирани продажби на наличното в обекта ФУ.

Прието е, че нарушението се подкрепя и от установената положителна касова разлика в размер на 13.11лв. между: Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 138,29лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис - 151,40 лв., сума на паричните средства в началото на работния ден — 0,00 лв., въведени пари в касата - 0,00 лв., служебно изведени пари от касата - 3,99лв., която разлика се дължи на неиздаване на фискални бонове по дадените от Мария Бориславова Петрова - служител, обяснения в приложен Опис към ПИП.

Установено е още, че в обекта няма монтирана компютърна конфигурация със софтуер за управление на дейността и отчитане на продажбите, на видно място е поставено Съобщение, че ОП на НАП са открили нарушения на ЗДДС, които също са предпоставка за налагане на ПАМЗО.

Констатациите на проверяващите са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 00380688/30.07.2020г., съставен от А.Г.И., на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, на основание чл. 110. ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Установено е, че дружеството "Ли-На

1111" ЕООД не е спазило реда за издаване на съответните документи за продажба, издадени по установения ред за продажба. Изпълнен е състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1. т. 1. б. „А" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

В административната преписка, представена по настоящото дело е наличен и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; декларации /л. 29 и сл./фискални бонове; дневен отчет; съкратен отчет на фискална памет.

За установеното нарушение е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ на„ЛИ НА 1111“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от управителя Т.С., а именно запечатване на търговски обект - ресторант „Фън-И“, находящ се в

***, стопанисван от „ЛИ НА 1111“ ЕООД, с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповедта е обжалвана пред Директор на

Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, който със свое Решение № ГДФК - 88 от 20.08.2020 г. я потвърждава.

В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект,находящ се в ключова локация, в центъра на населеното място, значителната големина на обекта, с капацитет 80 места на закрито и 60 места на открито, работно време на обекта от 11:00ч до 22:00ч, без почивен ден, с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид високата посещаемост, множеството потенциални клиенти и богатия асортимент на предлаганите стоки.

Съобразени са и други индикации, които сочат за извършвани нарушения: установената положителна касова разлика в размер на 13,11 лв. между: Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 138,29лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис - 151,40 лв., сума на паричните средства в началото на работния ден -0.00 лв., въведени пари в касата - 0.00 лв., служебно изведени пари от касата - 3,99лв., които сочат за нарушения, свързани с неиздаване на фискални бележки.

В мотивите органът е определил и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че целта на наложената ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите изисквания и ще се осигурят бюджетните приходи както и и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди.

В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципът за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

Оспорената заповед съдържа както фактическите основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като е нарушен състава на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. При определяне на срока не се констатира нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, за контролната покупка не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство, не е издадена ръчна касова бележка от кочан.

Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, като при тази преценка е съобразил и големината на търговския обект, неговото местонахождение, характера на дейността-ресторант, разположен на ключова локация в гр. Пловдив, разнообразен асортимент на стоки, посещаемост, възможност за реализиране на големи обороти.

Посочено е също изрично, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т. е., в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната административна мярка. Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Ето защо доводите, развити в жалбата се явяват неоснователни.