Решение № 343 от 30.12.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Перник, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500715 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260002 от 31.07.2024 г., постановено по гр. д. № 154/2017 г.

Районен съд – гр. Брезник е признал за установено по отношение на С. Й. С., с ЕГН:

**********, с настоящ адрес: ***, Б. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес ***, Р. С. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** и А. М. Б., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, че И. П. П. – Ц., с ЕГН: ********** и адрес, ***, **********действаща чрез адв. Ц. И. от Адвокатска колегия - ***, със съдебен адрес: ***, е собственик на ½ ид.ч. (една втора идеална част) от следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификационен номер *** по КККР, одобрен със Заповед № РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 3,001 дка (три декара и един квадратен метър), находящ се в гр. ***, м. ;***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***; 2.

Поземлен имот с идентификационен номер *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 2,999 дка (два декара и деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), находящ се в гр. ***, м. „***“ („***“), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № *** и 3. Поземлен имот с идентификационен номер 1

*** по КККР, одобрени със Заповед № РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 8,000 дка (осем декара), находящ се в гр. ***, м. „***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № *** и имот № ***., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 124 ГПК за разликата над ½ ид. ч. до останалата ½ ид. ч. от претендираното изключително право на собственост върху процесните имоти на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство.

С решението, съдът е осъдил Р. С. К. и А. М. Б. да предадат владението върху ½ (една втора) идеална част, (в която е включена и признатата с Решение № 21 от 18.04.2017 г. постановено по гр.д. № 65 по описа на Районен съд Брезник за 2016 г. ¼ идеална част) от следните недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот с идентификационен номер *** по КККР, одобрен със Заповед № РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 3,001 дка (три декара и един квадратен метър), находящ се в гр. ***, м. ;***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***; 2.

Поземлен имот с идентификационен номер *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 2,999 дка. (два декара и деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), находящ се в гр. ***, м. „***“ („***“), с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № *** и 3. Поземлен имот с идентификационен номер *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 1835 от 23.04.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 8,000 дка (осем декара), находящ се в гр. ***, м. „***“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № *** и имот № ***.

Със същото решение на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът е отменил нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № *** от 01.04.2016 г., том ***, рег. № ***, дело № 37 по описа на Нотариус И.М. с рег. № *** на Нотариалната камара с район на действие РС Брезник за 2016 г., в частта за ½ идеална част (в която е включена и признатата с Решение № 21 от 18.04.2017 г. постановено по гр.д. № 65 по описа на Районен съд Брезник за 2016 г. ¼ идеална част) за ищцата – И. П. П. – Ц. от описаните в него недвижими имоти, изброени по-горе.

С решението Районен съд – Брезник се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от И. П. П. – Ц., чрез адв.

Ц. И. /назначена за особен представител/, с която постановеното от първата инстанция решение се атакува в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 124 ГПК за разликата над 1/2 ид.ч. до останалата 1/2 ид. част от претендираното от И. П. - Ц. изключително право на собственост върху процесните имоти на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство, така също и в частта, в която на основание чл. 108 ЗС Р. С. К. и А. М. Б. не са осъдени изцяло да предадат владението на ищцата върху процесните имоти, а са осъдени да й предадат владението върху 1/2 2 ид. част и в частта от решението, с която на основание чл. 537, ал. 2 не е отменен в цялост нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № жот 01.04.2016 г., том ***. peг. № ***, дело № 37 по описа на Нотариус И.М..

Навеждат се твърдения, че И. П. е единствен собственик на процесните имоти, като се твърди, че това е станало на оригинерно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност. Сочи се, че единствено тя е водила съдебни дела за да опази процесните имоти от претенциите на трети лица, като ги е владяла и се е грижила за тях като собственик. На следващо място се отбелязва, че видно от депозирания отказ от наследство от наследника С. Й. С. и депозирания отказ от право на собственост от другия наследник Н. С. останалите наследници са били напълно дезинтересирани от тези имоти и са се отказали от тях. В продължение се отбелязва, че ако съдът приеме, че Ц. е единствен собственик на имота, то следва искът й по чл. 108 от ЗС да бъде изцяло уважен. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което актът на районния съд да бъде отменен в атакуваните му части и с което да бъде признато за установено по отношение на С. С., Б. С., Р. К. и А. Б., че И.

П. П. - Ц. притежава изключително право на собственост на основание земеделска, реституция и наследствено правоприемство върху процесните имоти. С въззивната ж а л б а не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. М. Б. чрез адв. М. К., с който се оспорва въззивната жалба, като се навеждат твърдения, че изложените в нея оплаквания са неуместни и несъстоятелни. Намира постановеното от първата инстанция решение в обжалваната му част за правилно. Намира за неправилно възприетото от въззивницата, че невписаното в имотния регистър заявление за отказ от право на собственост произвеждало материално действие, както и, че при отказ от право на собственост по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗС, по аналогия с нормата на чл. 53 от ЗН се уголемявали дяловете на останалите съсобственици. В продължение се излага, че напълно неоснователен е довода на Ц., че е единствен собственик на процесните имоти на оригинерно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност, като от една страна се сочи за недопустимо въвеждането с въззивната жалба на ново придобивно основание, съставляващо и ново основание на предявения иск, а от друга страна твърди, че позоваването на придобивна давност от страна на ищцата е неоснователно, доколкото същата никога не е осъществявала фактическа власт върху имотите, нито пък е доказала владение чрез другиго. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено в атакуваните му части. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивнта жалба и от Р. С. К., чрез адв. М. К., с който същата се оспорва, като по изложени аргументи /идентични с тези, изложени в отговора, депозиран от А. Б./ се твърди, че изложените в нея оплаквания срещу постановеното от Районен съд – Брезник решение са несъстоятелни и неуместни.

Намира пъвоинстанционното решение в атакуваните му части за правилно. В заключение се сочи, че към настоящия момент собственик на процесните имоти е А.

М. Б., която на придобивно основание покупко-продажба е придобила собствеността от Р. К. – легитимиращ се като собственик въз основа на безспорно доказана по делото придобивна давност. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, 3 като първоинстанционното решение бъде потвърдено в атакуваните му части. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от А.

М. Б. чрез адв. М. К., с която се атакува постановеното от първоинстанционния съд решение в частта му, с която искът с правно основание чл. 108 от ЗС в установителната и осъдителната част е уважен. Навеждат се твърдения, че решението в тази му част е недопустимо и неправилно, като подлежи на обезсилване, респ. отмяна, а предявеният срещу Б. иск следва да бъде отхвърлен над частта от ¼ ид.ч. от процесните имоти. На първо място се излагат твърдения, че атакуваното решение е частично недопустимо, а именно в установителната част за признаване за установено по отношение на А. Б., че ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от процесните имоти, тъй като ищцата вече е била призната за собственик с решение № 11/11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1016/2018 г. на ВКС. На следващо място се твърди, че решението е неправилно в частта за отмяна на нотариален акт № *** от 01.04.2016 г., том ***. peг. № ***, дело № 37 по описа на Нотариус И.М.. Намира, че постановявайки решението си в тези му части, Районен съд – Брезник е допуснал нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въз основа на което е постановил неправилен съдебен акт. Допълва, че съдът е достигнал до неправилни изводи като се е позовал на скици, в които като собственици фигурирали наследниците на С. Т.К., което според решаващия съд означавало, че решение № 44 от 08.09.1998 г. на ПК Брезник е влязло в сила. В продължение отбелязва, че за да породи вещноправно действие и да е годно придобивно основание решението следва да е влязло в сила и да е издадено от надлежен орган, като твърди, че в настоящия случай решение № 44 от 08.09.1998 г. на ПК Брезник е неподписано от членовете на комисията, посочени като негови издатели и няма данни дали е влязло в сила, не е придружено със скица за да има установително действие досежно правото на собственост. Навеждат се твърдения, че като е зачел в решаващите си мотиви силата на пресъдено нещо на решение № 11/11.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1016/2018 г. на ВКС, районния съд е постановил решението при неправилна преценка на доказателствата, което от своя страна е довело и до нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилен краен извод за частична основателност на предявените искове. В допълнение се твърди, че съдът не е съобразил и не е обсъдил в мотивите си свидетелските показания и не е отчел последиците от изтеклата в полза на Р. К. придобивна давност и правоприемството между него и А. Б.. Въз основа на изложените съображения се моли съда да обезсили частично като недопустимо и/или да отмени като неправилно в обжалваната част постановеното от първоинстанционния съд решение, като се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният на осн. чл. 108 от ЗС иск за частта над ¼ ид.ч. от процесните имоти.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. П. П. – Ц., чрез адв. Ц. И., с който същата се оспорва изцяло. Сочи, че изложените в нея твърдения са неоснователни.

Твърди, че по делото е безспорно установено, че между страните е имало и други дела, по които съществуват данни, релевантни за настоящия спор, поради което счита, че правилно съдът е изпълнил задължението си да ги съобрази. Излагат се съображения, въз основа на които се твърди, че правилно и законосъобразно решаващият съд е приел за доказан факта, че Ц. е собственик на ½ ид.ч. от процесните 4 имоти. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд решение в атакуваната му част да бъде потвърдено.