Решение № 247 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. .., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110117032 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „.......“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Г. И. П. за сумата 5246,62 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г. в имот, находящ се в гр. .., ж.к ... . , с абонатен №...........67, сумата 561,60 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., сумата 41,30 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. - м.04.2023 г. и сумата 9,78 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.06.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №36778/2024 г., по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез процесуалния си представител счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, 1 тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесното жилище. Оспорва размера на претендираните вземания като сочи, че липсва ясна обосновка на размера за главница. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „......“ ЕООД, преобразувано в „.......“ ЕООД изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, а оглед възражението за погасяването им по давност, че е изтекъл достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването им.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В случая по делото от приетата като доказателство Заповед РД -41-948/21.05.1984 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет , издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) се установява, че недвижим имот, представляващ апартамент №23, находящ се в гр. .., ж.к. ..., ....., е предоставен като обезщетение на И П П. за нуждите на сина му – Г. И. П. – син. Според писмо от Столична община относно идентичността на административен адрес строителен номер 2а, 2б в ж.к. ... 4 част и ж.к. ... – ......, ал. а и вх. Б са номера на един и същ блок. Видно от приобщеното удостоверение за наследници на И П П., починал на 15.11.2003 г. издадено от Столична община, район ..., настоящият ответник е негов наследник по закон. Предвид това съдът приема, че като собственик на процесния имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката включително и през процесния период 2 м.05.2021 – м.04.2023, тъй като по делото нито се твърди, нито се установява да се е разпоредил с правото на собственост върху имота или да е учредено вещно право на ползване върху същия преди предявяване на исковата молба в съда.

Ирелевантно за правото на собственост е декларираното от ответника в приобщената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, че не е единствен собственик на имота като в декларацията е вписана и неговата съпруга. Това е така, защото правото на собственост е придобито на основание предоставянето на имота като обезщетение срещу отчужден имот, лична собственост на наследодателя на ответника. Последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, решение № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ гр.о., решение № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о. на ВКС, решение № 549/30.06.2010г. по гр.д.№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС, решение №145/27.06.2013 г. по гр.д.№1352/2012 г. І гр.о. на ВКС приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот на единия съпруг или негов наследодател бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг.

Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещни права по време на брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на противното.

Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /сега чл. 21, ал.3 от новия СК/ обаче е оборима.

Приносът е изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 20 от СК /отм/, респективно чл. 22 от действащия СК. В този случай е без значение момента на придобиване на правото на собственост. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не фигурира в заповедта, както е в настоящия случай, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него негов личен или на негов наследодател имот, върху получения в обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност.

Декларирането от лицето, че имотът е съсобствен не създава или прехвърля права, поради което и ответникът единствен следва да отговаря в отношенията с топлофикационното дружество.

Съдържанието на съществуващото между ответника и топлофикационното дружество облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в имота има 4 броя отоплителни тела – радиатори с монтирани на тях индивидуални разпределители на разход за отопление, които са затапени /пломбирани, както и 1 брой щранг – лира в банята.

Съгласно същото в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление на имот посредством отдадената топлинна енергия от наличната в помещението баня 1 брой щранг – лира, на която вещото лице е посочило, че липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство, поради което топлинната енергия е определяна на изчислителен път. През исковия период в процесния имот е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и такава е била начислявана от топлофикационното дружество. За периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. разходът за БГВ е определяна на база реален отчет на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. За периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г. топлинната енергия е определена на база служебен отчет поради неосигурен достъп до имота при нормативно определен разход за 3 лица по 140 литра на денонощие на лице.

Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 5246,56 лева.

3

Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради което съдът приема, че същият като собственик на апартамент №24 дължи заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера установен в заключението на съдебно – техническата експертиза – 5246,56 лева, като за разликата до пълния предявен размер 5246,62 лева исковата претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна. Наведените от ответника възражения, че липсват доказателства за начина на формиране на процесните задължения съдът намира за неоснователни предвид представените от третото лице – помагач документи.