Решение № 23 от 27.03.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Царево, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100054 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба на С. К. - адв. пълномощник на П. А. Г., ЕГН:********** Съд. адрес: ***********, против ********, с административен адрес: *******, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от Сумата от 160,00 лв. представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 20 часа за периода от **** год. до ******год. получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, 40,00 лв. общата мораторна лихва върху главницата по главния иск за периода на забава от датата на падежа за всяко едно от вземанията /начиная от **** год./ до датата на подаване на иска в съда- ***** год. Да присъди на ищеца направените разноски.

В исковата молба са изложени и подробни правни съображения.

Направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. Прави изменение на иска, съобразно заключението на в.л. М. З.. Взема писмено становище по делото. Пледира за уважаване на иска.

1

Ответникът ****** е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител. Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна.

Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и ищеца. Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана.

Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по– специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си се прилага само за работници по КТ.

Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две наредби, издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба № ***** г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № *****г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8: 8 часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25 лева. Излага се, че за определен период, когато е действала Наредба № ***** г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност за периода преди **** г.

Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се и писмо на МТСП. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени са писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът не се представлява, като процесуалният му представител депозира молба и писмена защита.

2

Предявен е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото е назначена и изготвена съдебно– счетоводна експертиза.

Заключението на вещото лице М. З. е, че за периода от **** год. до **** год. ищецът е положил общо 408 часа нощен труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не е заплатен извънреден труд, който е оценен на 498,159 лева.

Съдът, след като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на ответната страна по делото, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че между ищеца и ответника е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Не се спори и заеманата от ищеца длъжност в процесния период.

Няма спор, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

В резултат на това сумирано изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране, положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187, ал.

9 от ЗМВР (в действащата до 07.07.2020 г. редакция на текста) редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № ***** г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №***** г., в сила от **** г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода до ***** г., тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а Наредба № ***** г. (отм.) е влязла в сила на **** г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба 3

№ **** г. (отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

За процесния период, редът е регламентиран със следните наредби:

Наредба № **** г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовно, работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи (в сила от*** г., Обн. ДВ. бр.60 от **** г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от **** г., отм. ДВ. бр. 3 от **** г., отм. ДВ. бр.4 ; Наредба № *** г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 3 от *** г., изм. ДВ. бр.41 отм. ДВ. бр. 93 от **** г.).

Ищеца претендира, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен.

Претенцията е на основание чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, където е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове, следва да се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

При така установеното, предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Съгласно тълкувателно решение № **** год. от ****год. по т.д. № **** год. на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за 4

Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

По разноските:

Действително производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качествоищци или ответници по трудов спор / чл. 359 от КТ/, като безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства. Тя обаче не освобождава ищеца, от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал. 3 от ГПК /. Макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство /чл. 9 от ГПК/.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. А. Г., ЕГН: **********, против *****, с административен адрес: *******, с който се иска осъждане на ответника, да заплати на ищеца сумата от **** лв. представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 58,30 часа за периода от **** год. до ***** год. получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда-*****год. до окончателното й плащане, сумата от общо **** лв. мораторна лихва върху главницата по главния иск, за периода на забава от датата на падежа за всяко едно от вземанията, до датата на подаване на иска в съда- **** год. Да присъди на ищеца направените разноски.

5

ОСЪЖДА П. А. Г., ЕГН: **********, да заплати на *****, сумата от *****лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от днес, пред Окръжен съд- гр. Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 6