Решение № 433 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603236 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба от адв. С. Д. – САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. А. К., срещу присъда от 03.02.2026 г., постановена по НОХД № 16439/2024 г., по описа на СРС, НО, 22-ри състав, с която подс. А. А. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание „глоба“ в размер на 1022,58 евро..

С присъдата и на основание чл. 343г от НК подсъдимият К. е „лишен от право да управлява МПС“ за срок от две години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

С присъдата и на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Ауди 6“ с рег. № ********, собственост на подсъдимото лице, послужил за извършване на престъплението.

С присъдата на основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да 1 заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В подадената жалба и допълнението към нея се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна и постановена при непълнота на доказателствата по делото. Оспорват се изводите на назначената и приета от съда съдебно химикотоксикологична експертиза, като се сочи, че експертното заключение е изготвено при липса на релевантни към предмета на доказване факти, свързани с конкретното количество етилов алкохол, съдържащо се в приемания от подсъдимия лекарствен продукт, както и с евентуалното му въздействие върху физическото състояние на К. и концентрацията на алкохол в кръвта му. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В хода по същество на делото защитникът на подс. К. - адв. Д. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като при анализа на доказателствата са допуснати съществени нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимия. Според защитата заключението на СХТЕ е необосновано, тъй като липсват данни за крайната концентрация на етилов алкохол в употребения от подсъдимия лекарствен продукт „Бронхобиоклир“, поради което не може да се установи каква част от отчетената концентрация на алкохол в кръвта се дължи на лекарството и каква – на употребен алкохол. В подкрепа на тезата си защитата се позовава на съдебна практика. Оспорва и компетентността на вещото лице да дава заключение по въпроси, свързани с лекарствени продукти.

В пледоарията си представителят на СГП застъпва становище, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават връщане на делото за ново разглеждане. Излага аргументи, че изготвената по делото експертиза е обоснована и компетентно изготвена. Моли въззивния съд да потвърди атакуваната присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. В тази връзка районният съд е допуснал до разпит поисканите от защитата свидетели и е назначил изготвянето на СХТЕ, с която да се установи какво е било въздействието при евентуално приемане на посочените от подсъдимия лекарствени продукти. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички 2 обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. А. К. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, неженен, управител на фирма „Сандрос Барбър“ ЕООД, с адрес: в гр. София, ж.к. „********, с ЕГН **********.

На 06.01.2024 г. около 20:35 ч. в гр. София, по бул. „Овча купел“, пред № 1, в посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Любляна“, подс. К. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********, който бил негова собственост, след като бил употребил алкохол. По същото време и на същото място полицейските служители – свидетелите Т.А., Ф. Д. и А.Х., осъществявали контрол по безопасността на движението. Те спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил.

При осъществения първоначален контакт с водача на превозното средство служителите на реда възприели белези, които според тях насочвали към употреба на алкохол, поради което взели решение подсъдимият да бъде изпробван с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух. За целта К. бил тестван с „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARNA 0149, като извършената проба в 20:58 ч. на 06.01.2024 г. отчела резултат 1,40 промила алкохол в издишания въздух.

След това, в 22:00 ч., на подсъдимия бил съставен талон за медицинско изследване, като същият бил насочен за даване на кръвна проба. В изпълнение на дадените указания А. К. се явил в УМБАЛ „Св. Анна“ – София, където бил прегледан от д-р М.М.. Съгласно съставения протокол за медицинско изследване, прегледът и вземането на биологичната проба са извършени на 06.01.2024 г. в 22:20 ч. При прегледа подсъдимият заявил, че е употребил 150 мл ракия на същата дата около 12:30 ч. В протокола е отразено, че не се установява мирис на алкохол, координацията му е запазена и е налице активен словесен контакт. Посочено е също, че в последните 24 часа е употребил лекарствения продукт „Аулин 100 мг“ – 1 саше. Подсъдимият е отрекъл наличие на заболявания и употреба на наркотични вещества, като е отразена телесна маса от 95 кг.

Впоследствие взетата кръвна проба била изпратена за лабораторно изследване, като съгласно Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 21/08.04.2024 г. е установено наличие на алкохол в кръвта в размер на 1,26 промила.

3

С изготвената по делото СХТЕ по категоричен начин се изключва възможността приемът на лекарствените продукти - „Бронхобиоклир“ и „Паракофдал“ да е повлиял върху отчетената при подсъдимия концентрация на алкохол в издишания въздух или на резултата от кръвната проба.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на събраните от първия съд доказателства, а именно - гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите - св. М..И.М.-К., Т.А., Ф. Д. и А.Х., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 4 от НПК техни показания от досъдебното производство; писмени доказателства и доказателствени средства – документите и материалите от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283 НПК, в т.ч.

АУАН, разпечатка от техническо средство Drager Alcotest 7510, протокол за преминала последваща проверка на анализатора за алкохол в дъха, талон за изследване № 087462, протокол за медицинско изследване, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 21/08.04.2024 г., приложените медицински документи и рецептурни бланки, справката за съдимост на подсъдимия; и способи за доказване – назначената в съдебното следствие съдебна химико-токсикологична експертиза.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя доводите на районния съд, че назначената по делото съдебна химико-токсикологична експертиза е изготвена компетентно, пълно и обосновано, като е дала отговор на всички поставени от съда въпроси, включително относно възможното влияние на приеманите от подсъдимия лекарствени продукти върху установената концентрация на алкохол. От експертното заключение се установява, че лекарственият продукт „Паракофдал“ не съдържа етанол, а „Бронхобиоклир“ съдържа етилов алкохол.

Неоснователно е възражението на защитата, че заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза почива единствено на предположения, поради липсата на конкретно посочена от производителя крайна концентрация на етилов алкохол в продукта „Бронхобиоклир“. Видно от съдържанието на експертизата, вещото лице не е изградило изводите си произволно, а въз основа на наличните данни за състава на продукта, като е възприело максимално благоприятна за подсъдимия хипотеза, допускайки възможно най-висока концентрация на алкохол – до 5 об. %.

Именно при тази хипотеза експертът е анализирал възможното влияние на продукта върху концентрацията на алкохол в кръвта и е достигнал до категоричния извод, че при употреба съгласно листовката на производителя – която съдът установи, че съответства на предписаната на подсъдимия дозировка, видно от приложената по делото рецепта – не се достига до установими стойности на алкохол в кръвта.

4

Експертизата категорично изключва наличието на вещества в посочените лекарствени продукти, които при нормална употреба да водят до ефект на алкохолно опиване, да променят поведението на лицето или да повлияят на резултатите от технически или химически анализ за алкохол. Също така е изключена възможността тези продукти да повлияят на метаболизма в насока абсорбирането или елиминирането на етиловия алкохол в организма на подсъдимия.

Вещото лице е приело, че отчетените резултати – 1.40 ‰ при проверката с техническо средство и 1.26 ‰ при химическото изследване на кръвта – са взаимно съответстващи и отразяват нормална динамика на намаляване на концентрацията на алкохол с оглед изминалото време между вземането на двете проби, като е изчислена и ориентировъчна стойност от около 1.5 ‰ към момента на спирането на водача на МПС-то от полицейските служители. Въз основа на анализа на всички данни експертизата категорично прави извод, че няма научни основания да се приеме, че приеманите лекарства са повлияли върху установената концентрация на алкохол или са могли да я повишат.

Експертното заключение намира подкрепа и в показанията на полицейските служители, извършили проверката на подсъдимия, които са възприели признаци на алкохолно повлияване, обусловили извършването на проверка с техническо средство.

Същото се подкрепя и от протокола за медицинско изследване, в който е отразено заявеното от подсъдимия, че е консумирал около 150 мл ракия по-рано през деня. При тази съвкупност от доказателствени източници заключението на експертизата правилно е кредитирано от първоинстанционния съд като обективно, логически последователно и съответстващо на останалия доказателствен материал, като по несъмнен начин подкрепя изводите за реална употреба на алкохол от подсъдимия към релевантния момент.

Правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал показанията на свидетелите Т.А., Ф. Д. и А.Х. като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От показанията на полицейските служители се установяват обстоятелствата относно времето и мястото на проверката на подсъдимия, като водач на МПС, възприетата от тях миризма на алкохол, извършеното изпробване с техническото средство и отчетения резултат от 1,40 промила. Показанията на свидетелите намират пълна подкрепа в приложените по делото писмени доказателства - АУАН, разпечатка от техническо средство Drager Alcotest 7510, талон за изследване № 087462.