Решение № 3174 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3174 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330110262 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. П., ЕИК 115010670 против Б. П. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 774,61 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 06.01.2023 г.- 18.12.2024 г. за имот, находящ се в гр.**** и сумата от 55,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.03.2023 г.- 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 04.02.2025 г./ до окончателното й заплащане и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2189/2025 г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХI- ви гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за процесния период имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в размер на 774,61 лева /седемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/ главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 06.01.2023 г.- 18.12.2024 г. за обект, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.02.2025 г. до окончателното погасяване. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 55,29 лева /петдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 31.03.2023 г. – 31.12.2024 г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *****, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Отчетът в имота на потребителя е извършен при условията на липсващо измервателно устройство, с начисляване по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище, и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е начислявано количество вода за 2 обитатели - 10 куб.м. Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2189/2025 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.

5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите 1 установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения му от съда особен представител адв. В. Т.. Оспорват се исковете по основание и размер, качеството на потребител на ответника, начина на отчет и реда за начисляване на сумите, спазване на разписаната процедура в 25, ал. 8, член 23, ал. 5 от ОУ на дружеството. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на канална, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги.

Този договор може да се счита за сключен и с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи са частни свидетелстващи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат изявление, направено от субекта, сочен като техен издател (същите се ценят по реда на чл. 175 ГПК ). Налице е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР (понастоящем КЕВР) с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. (общите условия са представени от ищеца и фигурират на л. 5- 9 от заповедното производство ).

Представени са и доказателства, че приложимите към правоотношението общи условия са публикувани в един централен и един местен ежедневник, съобразно изискването на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ (л. 71- 73 от исковото производство).

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на наемател на имота, находящ се на адрес- гр. **** твърди се, че ответникът е страна (потребител) по процесното правоотношение. За това обстоятелство е изискана и приложена преписката по настаняване на ответника и семейството му в жилище, находящо се в гр.*****, представлаващо жилищен фонд на Община П. а така също и подписана от Кмета на Община П. декларация за изразено съгласие титулярите на партидите за вода на имоти, собственост на Община П., за срока на намените правоотношения да се водят на лицата, наематели на тези имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на 2

ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Предвид това, от ангажираните от ищеца доказателствени материали се извежда обоснован извод, че ответникът се явява потребител на ВиК услуги от ВиК оператор гр. П.

От приложената преписка от ОП Жилфонд – П., приобщен по делото доказателствен материал, се изяснява, че в общинското жилище им мотирани два броя водомери, които са стари, с изтекъл експрлоатационне срок и към момента са скрити зад гисокартонена стена. Тези обстоятелства не са оспорени от проц. представител на ответника. същите обостоятеллства се разкриват и от приложените карнети, в които за процесния период са начислявани служебно по 10 куб.м. вода за двама обитатели. В същия смисъл са и показанията на св. Мария К., инкасатор в имота, която свидетелства за това, че в този имот водомерът не е повреден, а с изтекла метрология и че в имота живеят повече от един обитател. В приложения по делото карнет също са отбелязани 7 човека, такъв е размерът и на настанените членове на семейството на ответника в приложената заповед за настаняване, като и тези обстоятелства не се оспорват от ответника.

Съобразно гореизложеното и доколкото се установява, че процесният имот е водоснабден, както и че ответникът притежава качеството на потребител, то съдът счита, че ищцовото дружество е доказало иска по основание. По отношение размера на исковата претенция: в исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е отчетено на основание чл. 25, ал. 8 от Общите условия на дружеството- при липса на поставено годно техническо средство за отчет (съобразно чл. 21 от Общите условия на ищцовото дружество, неизправното техническо средство за отчет е приравнено на липса на поставен индивидуален водомер).

Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредбата и чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери (или същите не са преминали съответна метрологична проверка), месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В процесния случай, от показанията на свидетелката и преписката се изяснява, че в имота има поставени технически средства за измерване, които не са повредени, а с изтекла метрология. Предвид това, коректно ищцовото дружество е начислявало потребена услуга на месечна база от 10 куб.м. Следва да се посочи и че за целите на отчета е без значение дали водомер изобщо не е поставен или същият е неизправен (не е преминал метрологична проверка или не функционира поради технически причини). Чл. 39, ал. 5 от Наредбата не провежда разлика в начисляването на стойностите на месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода, когато средство за отчет липсва или е неизправно.

Отразените данни съобразно горепосочената методика са отбелязвани в карнетните листове, заедно с датата на отчета. Карнетът е частен удостоверителен документ който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именнодатата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Както вече бе коментирано, в производството по делото са представени и приети горепосочените карнетни листове, в които липсва положен подпис на потребител.

В конкретния случай, съдът не счита, че липсата на подпис на потребителя във всяка една графа от карнетните листове води до заключение, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по доставка и отвеждане на вода от и до имота на ответника. Вече бе установено, че имотът е водоснабден и че същият се обитава от двама души. Допълнително, от показанията на свидетелката се изяснява, че поставеното техническо средство за измерване е с изтекла метрология.

Предвид това, правилно начисляването на потребените количества услуга е извършвано служебно по установена методика в Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество (така, както бе отразено по -горе). Поради изложеното, то и самият подпис на потребителя в карнета е без значение, след като методиката за служебно начисляване на стойностите е спазена.

В приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза, която съдът цени изцяло като обективно и компетентно изготвена, вещото лице е посочил, че счетоводството на ищеца е водено редовно, вземанията са отразявани към момента на тяхното възникване и ежемесечно, при спазване принципа на текущо начисляване съгласно Закона за счетоводството.