Решение № 260828 от 12.06.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ от 12.06.2023г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ при секретаря И. Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело №

16962 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявеният от К.Д.М., ЕГН

********** срещу Прокуратура на

Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 70 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние в следствие на задържането му под стража и налагането на мярка за неотклонение „домашен арест“, самото изтърпяване на тези мерки, напрежение, стрес, депресивно състояние, свръхчувствителност на слуховия му апарат, нарушаване на възможността да пази равновесие, наличието на силен шум и бучене в ушите, намаляването на слуха до 60% на лявото ухо и затруднено чуване с дясното, сърдечна аритмия и камъни в бъбреците, в резултат на незаконосъобразното повдигане на обвинение за извършване на престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с чл.20, ал.2 НК, във връзка с което е било образувано НОХД № 216/2012 г. по описа на СпНС, 4 с-в, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.12.2009г.-датата на задържането под стража на ищеца, до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава иска си с твърденията, че е бил привлечен като обвиняем през 2008г. по досъдебно производство за тежко, умишлено престъпление извършено в съучастие, като спрямо него е била взета най-тежката мярка за неотклонение- „задържане под стража“ за периода от 04.12.2009г. до 19.02.2010г., а за периода от 19.02.2010г. до 29.05.2010г. тя е била изменена в „домашен арест“.

Въз основа на обвинителен акт е било образувано НОХД №

216/2012 г. по описа на СпНС, 4 с-в. В пъроинстанционното съдебно производство с Присъда от 11.01.2013г. той е бил признат за виновен и му е наложено наказание 5 години „лишаване от свобода“, забранено му било да напуска пределите на страната, конфискуван бил телефонът му и било приведено в изпълнение неизтърпяната част от наказанието му, наложено с друга присъда по НОХД №964/2005г. по описа на РС-Пазарджик. След обжалването на тази присъда тя била отменена и при новото разглеждане на делото Специализирания съд с Присъда от 25.01.2016г. по НОХД №1615/2014г. той бил оправдан. Тази присъда влязла в сила на 10.02.2016г. В следствие на така повдигнатото му обвинение и предприетите спрямо него мерки за процесуална принуда, последният е претърпял посочените неимуществени вреди, чието репариране претендира.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България, представи писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск в частта, относно твърденията за наличие на пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените вреди, както и за наличие на действително претърпени вреди от ищеца. Излага възражения, че ищецът е осъждан и преди това, поради което не би следвало да преживява изключително тежко повдигането на обвинение, а освен това е търпял само за 2 месеца мярката за неотклонение „задържане под стража“. Сочи, че от представените писмени доказателства не се установява, че ищецът няма съпруга и деца. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено- икономическите условия в страната.

В съдебното заседание, ищецът се яви лично и с процесуалния си представител адв. С., който моли съда да уважи предявения иск по изложените в исковата молба съображения, като претендира за разноските по делото.

В съдебното заседание ответникът се представлява от прокурор Вергов, който оспорва предявения иск, като сочи, че той е останал недоказан, както по основание, така и по размер.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебното заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените към ДП№13 БОП/2009г. по описа на ОД на МВР-Сливен, НОХД №556/2010г. по описа на Окръжен съд-Сливен, НОХД №600/2010г. и №445/2011г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, НОХД № 216/2012 г. по описа на СпНС, НОХД №1615/2014г. по описа на СпНС, ВНОХД №69/2014г. по описа на АСПНС, НД№2381/2013г. по описа на ВКС, ВНОХД 76/2013г. по описа на АСПНС и ЧНД №785/2010г. по описа на ВКС материали е видно, че на 04.12.2009г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по 214, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.213а, ал.3, т.2, т.3, предложение 3 и т.7, вр. с ал.2, т.3, предложение 1 и т.4 НК, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на

СлОС от 07.12.2009г., което е влязло в сила на 14.12.2009г. С Определение от 16.02.2010г. на СлОС, влязло в сила на 19.02.2010г. мярката за неотклонение по отношение на К.М. е била изменена в по-лека „домашен арест“. С Определение от 26.05.2010г. на СлОС мярката за неотклонение „домашен арест“ е изменена в „парична гаранция“ в размер на 1500 лв. Това определение е влязло в сила на 29.05.2010г.

На 01.11.2010г. обвинителния акт срещу ищеца е внесен в Окръжен съд –Сливен, но с Разпореждане от 15.11.2020г. съдията докладчик прекратява съдебното производство и изпраща делото по компентентност на Окръжен съд-Благоевград. Пред ОС-Благоевград е образувано НОХД №600/2010г. С Определение от 20.06.2011г. съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. На 30.08.2011г. обвинителният акт отново е внесен в Окръжен съд-Благоевград. С Разпореждане от 20.01.2012г. БлОС прекратява съдебното производство по образуваното пред него дело и го изпраща по компетентностна Специализираната прокуратура. Така на 17.02.2012г. обвинителният акт е внесен в Специализирания съд, където е образувано НОХД №216/2012г. Повдигнатите с него обвинения са срещу трима обвиняеми, един от които е ищецът К.М. за престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с чл.20, ал.2 НК. Това съдебно производство е приключило на 11.01.2013г. с постановяването на осъдителна присъда, като ищецът в качеството на подсъдим е осъден на 5 години „лишаване от свобода“, отменена е мярката -забрана да напуска пределите на страната, конфискуван бил телефонът му и било приведено в изпълнение неизтърпяната част от наказанието му, наложено с друга присъда по НОХД №964/2005г. по описа на РС-Пазарджик за срок от 1 година, 7 месеца и 13 дни.

Тази присъда е потвърдена частично с нова Присъда от

24.09.2013г. постановена по ВНОХД №76/2013г. по описа на АСпНС, която е обжалвана пред ВКС, който с Решение от 08.05.2014г. постановено по НД №2381/2013г. я отменя и връща делото на АсПНС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Така в АСпНС е образувано ВНОХД №69/2014г. по което с Решение от 21.07.2014г. първоинстанционната присъда е отменена, а делото е върнато на прокуратурата. След това с нов обвинителен акт на 05.11.2014г. е внесено същото обвинение пред СпНС, във връзка с което е образувано НОХД №1615/2014г. С Присъда от 25.01.2016г. ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения. Тази присъда не е обжалвана или протестирана, поради което следва да се приеме, че е влязла в сила на 09.02.2016г., въпреки че това не е надлежно отбелязано върху нея. Процесуалното поведение на ищеца или защитникът му не било причина за отлагане разглеждането на делото в съдебното производство.

В производството по делото бяха ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Златарев. От показанията на този свидетел се установи, че той познава ищеца в качеството му на негов лекар. Сочи, че през 1999г. е срещнал ищеца при извършван преглед, при което го насочил за оперативно лечение на дясното ухо, като диагнозата била „отосклероза“. Тогава ищецът бил опериран от проф.Кунев.

След операцията на дясното ухо през 1999г. се забелязало подобрение в рамките на 2-3 години, но след това слухът започнал отново да намалява. Ищецът страдал и от хроничен отит на лявото ухо. В края на м.декември на 2009г. и началното на 2010г. ищецът бил в ареста, когато поискал от него потвърждение на заболяванията му и препоръки за лечението му. Тогава свидетелят написал препоръка, в която дал мнение, че е наложително да се оперира лявото ухо.

Такава операция била направена чак през месец май на 2010г., а през февруари на същата година той бил освободен от ареста.

При преглед през м. април на 2021 г. свидетелят констатирал, че при ищеца има сериозно намаление на слуха и на двете уши, като на дясното чуваемостта е 50 децибела загуба на слуха, което се категоризира като тежко чуване, на лявото ухо чуваемостта била 70 децибела, което се категоризира като практическа глухота.

Счита, че с оглед заболяванията на двете уши, които са различни, няма перспектива за положително подобряване на слуха на ищеца. Според него при своевременно осъществена операция, тя по-скоро би подобрила състоянието на ищеца, отколкото да го задържи на това ниво.

От заключенията на вещите лица по приетите комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза и допълнителна съдебномедицинска експертиза се установи, че установените у ищцата заболявания не са настъпили в причинно-следствена връзка с повдигането на процесното обвинение и последвалото след него наказателно производство, както и че причина за влошаването на проблемите със слуха му не е невъзможността да оперира лявото си ухо в периода на задържането му под стража.

От така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действие на правозащитните й органи е обективна. За ангажирането й ищецът следва да установи, че действията на правозащитните органи на държавата по повдигането и поддържането на обвинението са незаконосъобразни и че в резултат на тях, са настъпили посочените неимуществени вреди.

С влизането в сила на оправдателната присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство се осъществява фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3, пред. I от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС) и Прокуратурата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени неимуществени вреди, които ищецът е претърпял в хода на наказателното производство.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял поради незаконното обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер. Основава иска си на твърдения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни, психически емоции, притеснения, стрес, душевни болки и страдания, депресивно състояние, свръхчувствителност на слуховия му апарат, нарушаване на възможността да пази равновесие, наличието на силен шум и бучене в ушите, намаляването на слуха до 60% на лявото ухо и затруднено чуване с дясното, сърдечна аритмия и камъни в бъбреците.

Съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ за осъждането на Прокуратурата да заплати на ищеца обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение за частично основателен.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.214, ал.3, т.2, вр. с ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, вр. с чл.20, ал.2 НК, за което се предвижда наказание пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, като това престъпление е тежко съгласно чл.93, т.7 НК.

Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3ab2a69-660b-455d-a2f6-01c6914753f0