Решение № 2098 от 28.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2098 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100511256 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13464 от 10.07.2025г., постановено по гр.д. № 57725/2024г. по описа на СРС, 77-ми състав, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 286,08 лева, представляваща регресно вземане по щета № 470424242418826 за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.04.2024 г., ведно със законната лихва от 30.09.2024 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1130,00 лева – разноски в исковото производство пред СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че по делото не били представени актуалните към датата на настъпване на застрахователното събитие и към датата на сключване на застрахователния договор общи условия, поради което не било доказано наличието на застрахователно покритие. Оспорва застрахователното покритие да включва гумите на автомобила и поддържа, че по делото липсвали доказателства, че не са налице предвидените в общите условия основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че за процесния случай не било уведомено МВР, не бил съставен протокол за ПТП, нито двустранен констативен протокол, не бил направен снимков материал, а представените по делото снимки били направени от застрахователя на по-късна дата. Сочи, че уведомлението за щета представлявало частен свидетелстващ документ, поради което било лишено от доказателствена стойност. Освен това не била установена скоростта на движение на автомобила, както и възможността за избягване на дупката, като счита същата за предвидимо препятствие на пътя. В тази връзка поддържа възражението си за съпричиняване на вредите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли 1 предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно доказателствената съвкупност по делото и е достигнал до правилен извод.

Оспорва доводите на жалбоподателя, че общите условия не били актуални, както и за липсата на протокол за ПТП като счита, че съставянето му не било необходимо. Счита за бланкетни и недоказани твърденията за извършено нарушение от страна на застрахования водач, както и че препятствието било предвидимо. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републиканските пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; платено застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, изискуемост на вземането си, както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително възражението си за съпричиняване.

Страните в първоинстанционното и настоящото въззивно производство не спорят, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие е съществувало валидно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищец и собственика на увредения автомобил, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП в размер на 286,08 лева.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – застрахователна полица № 4704240260000135 от 05.01.2024г. с период на покритие от 05.01.2024г. до 04.01.2025г., както и преводно нареждане за кредитен превод от 04.04.2024г.

Следователно наличието на валидно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******** към датата на ПТП – 02.04.2024г. се установява по безспорен начин по делото. Релевираното от жалбоподателя възражение, че не били представени актуалните общи условия към датата на сключване на договора, респективно към датата на настъпване на ПТП, е неоснователно. По делото са представени общи условия по застраховка „Каско стандарт“ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, одобрени на 05.12.2011г. и последно изменени на 06.06.2022г., като по делото не се установява тези общи условия да са претърпели други изменения към датата на сключване на процесния договор за имуществена застраховка. Ето защо общите условия се явяват 2 актуални.

Неоснователно е оплакването за липса на покрит риск с оглед систематичното тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. Съгласно представените Общи условия при клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователни събития като ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство или други материални щети. В този смисъл преминаване през дупка по време на движение представлява покрит застрахователен риск, като по делото не се установяват обстоятелства, представляващи изключен риск по представените ОУ. Не се установява и да е предвидено сключване на застраховка за допълнителен риск „Гуми“.

Що се касае до доводите на ответника, че ищецът не бил ангажирал доказателства за липса на основанията за отказ от изплащане на обезщетение, уредени в т.1.1, т. 1.1.1, т. 1.1.2, т. 1.4 и т. 1.9 от ОУ, следва да се отбележи, че тежестта за доказване на тези обстоятелства, обосноваващи изключение от застрахователното покритие – умишлени действия или груба небрежност на застрахования, груби нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС, използване на МПС за обучение, състезание, изпитания, експерименти, проби за издръжливост и др. под. – се носи от ответника, който твърди тяхното наличие. В случая такова доказване не е проведено, поради което тези възражения също са неоснователни. Не се установява /при доказателствена тежест на ответника/ и че гумата на процесния автомобил е била овехтяла или изхабена поради естествени процеси.

Относно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от показанията на свидетеля Й.П. /водач на увреденото МПС/, който сочи, че през миналата година – 2024г., в края на месец март или началото на месец април управлявал л.а. „Ауди А3“ между селата Я. и Ж.. Пътят бил в окаяно състояние, целият бил в дупки и никой не предприемал действия да го ремонтира. Свидетелят минавал ежедневно от там. В конкретната ситуация на пътя имало група колоездачи и въпреки, че знаел за дупките, не успял да ги заобиколи. Едната гума на автомобила попаднала в дупката и съответно имало щети по гумата и джантата. Дупката не била обозначена по никакъв начин. Счита, че вероятно имало скъсани платове в гумата, защото се образувал огромен балон, гумата се издула отстрани, съответно джантата била ожулена. След това сложил резервната гума, завел щета и застрахователят го обезщетил.

Съдът кредитира така дадените свидетелски показания като последователни, логични и добросъвсетно дадени, тъй като свидетелят потвърждава напълно сведенията, които е дал пред застрахователя в искането си за заплащане на застрахователно обезщетение, освен това наличието на дупки на посоченото от свидетеля място се установява от представения от застрахователя снимков материал. Също така свидетелските показания се подкрепят изцяло от експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, която по категоричен начин потвърждава, че при описания от свидетеля механизъм на произшествието, щетите по лекия автомобил се явяват в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Относно възражението на ответника, че по делото не е представен протокол за ПТП, съставен от служители на Пътна полиция- КАТ за реализираното ПТП съдът намира, че по силата на законовата делегация на чл. 125а, ал.2 ЗДвП е издадена Наредба № Із41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009г., приложима към момента на настъпване на ПТП. В чл. 6, т.4 от посочената наредба е предвидено, че не се посещават от органите на МВР "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглеждания случай. Не се заявени твърдения и възражения от страните, че в резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно средство не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Що се касае до оплакването за липса на двустранен констативен протокол, при липса на втори водач – участник в произшествието, такъв очевидно не е възможно да бъде съставен.

На следващо място, в постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен 3 непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, което е от значение за степента на съпричиняване и за размера на имуществената отговорност, включително и чрез назначаване на автотехническа експертиза. В този смисъл с Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието също, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за нарушаването на правилата за движение. Следователно след като е въведено изискване, при спор между страните, доказването на фактите с правно значение да се осъществи и с други доказателствени средства извън ползващия се с формална доказателствена сила протокол за ПТП, то всички доказателствени средства за механизма на настъпване на ПТП са допустими, ако протокол за ПТП не е бил съставен, какъвто е настоящият случай. При това положение и кредитирайки събраните по делото доказателства, в т. ч. гласните доказателства, кореспондиращи с изслушаната авто-техническа експертиза, съдът приема, че при управлението на застрахования автомобил са причинени вреди от навлизането в нарушена цялост на пътното платно /дупка/. Действително, представената по делото декларация, изходяща от водача на МПС за механизма на произшествието не доказва твърденията на ищеца, доколкото по своя характер представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ свидетелски показания в писмена форма. В разглеждания случай, обаче, в производството е разпитан свидетелят П., който е потвърдил изцяло така дадените сведения пред застрахователя. След анализ на събраните гласни доказателства и заключението по депозираната САТЕ, които съдът кредитира напълно, се установява по категоричен начин механизмът на увреждащото произшествие и причинната връзка между произшествието и вредите, за които е изплатено претендираното с иска по чл. 410 КЗ обезщетение. Ето защо съдът приема за установен по безспорен начин механизма на процесното ПТП и причинната връзка между произшествието и вредите, а именно – че вредите по автомобила са настъпили вследствие попадането му в необозначена и необезопасена дупка на пътя, в резултат на което са настъпили вреди, обезщетени от застрахователя по застраховка "Каско".