Решение № 376 от 31.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Стара Загора, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20245530201904 по описа за 2024 година

Обжалван е електронен фиш № ********** за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от Закона за движение по пътищата, на „ТРОЯ 2001“ ЕООД, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500.00 лева, за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата, жалбоподателят „ТРОЯ 2001“ ЕООД моли съда да отмени процесния ЕФ. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и производствените правила. Претендира направени по делото разноски.

Наказващият орган с писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на процесния ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответното административно наказание.

Жалбата е неоснователна.

На дружеството жалбоподател „ТРОЯ 2001“ ЕООД е издаден процесния електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, за това, че на 04.02.2022 г., в 09.10 часа е 1 установено нарушение №D7F773A6DAF0711WE053041F160A36ВЕ с ППС Влекач Мерцедес Актрос 1844 ЛС, регистрационен номер ............., с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000, в община Стара Загора, за движение по път I-5 км. 239+292, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20811, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км 239+292.

С атакувания ЕФ на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500.00 лева.

Видно от представената справка за ППС от Националния регистър на превозните средства и техните собственици,дружеството жалбоподател е собственик на ППС – Влекач, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1844ЛС“,рег.

№ ............., с техническа допустима максимална маса – 18 000, брой оси – 2 и допустима максимална маса на състав от превозни средства – 44 000.

Установява се също, че дружеството е собственик на полуремарке марка „Кьогел“, модел „СН 24“ с техническа допустима максимална маса 39 000, брой оси – 3 и допустима максимална маса 35 000.

По делото е представено становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към Национално тол управление, видно от което, при извършена проверка на получени и платени тол декларации за датата и часа на нарушението – 04.02.2022 г., 09.10 часа, за ППС рег. № ............. не е получена тол декларация за сегмента на рамката от която е отчетено нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

От представените по делото доказателства се установи, че процесното пътно превозно средство Мерцедес Актрос с рег. № ............. е собственост на жалбоподателя. Не се установява вписан ползвател по отношение на същото МПС. Ето защо, административно-наказателната отговорност е ангажирана по отношение на точния субект. По същество това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

Изпълнителното деяние се изразява в движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без по отношение на същото превозно средство да са изпълнени задълженията за установяване на размера и заплащане на таксата по чл.10 ал.1 от ЗП.

От разгледаните характеристики на ППС, същото безспорно попада в 2 хипотезата на чл.10б ал.3 от ЗП, като по отношение на него не са налице изключенията по чл.10а ал.7, ал.7а и ал.9 от ЗП.

Видно от представените 3 броя статични изображения, възпроизведени като снимков материал, процесното МПС рег. № ............. с полуремарке с рег.

№ ............. ЕВ е било заснето на 04.02.2022 г. в 09.10 часа, от устройство №2081 – следователно мястото и датата на нарушението следва да се приемат за безспорно установени. Съгласно Приложение към Решение №101/20.02.2020 г. на Министерски съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние /в действащата редакция към установяване на нарушението/ разглежданият участък от път I-5 попада в обхвата на път, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса. От изложеното съдът намира за доказан първия елемент от изпълнителното деяние на нарушението, а именно действието – на процесната дата, е установено движение на ППС, собственост на жалбоподателя, за което се дължи заплащане на такса по чл.10 ал.1 от ЗП да се движи в обхвата на платената пътна мрежа. От друга страна се доказа по несъмнен начин бездействието от страна на дружеството жалбоподател – от писмените доказателства по делото се установи, че за процесното ППС в Националното тол управление (НТУ) не е получена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението. Доказателства в противната насока не се събраха. Предвид изложеното, съдът намира за доказано изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение, като елемент от фактическия му състав.

Отговорността по чл.83 ал.1 от ЗАНН се възприема като обективна и безвиновна, ето защо и анализът на субективната страна на деянието е безпредметен.

При така изложеното, съдът намира за установени всички елементи от фактическия състав на разглежданото административно нарушение. В тези случаи, в разпоредбата на чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗП законодателят е предвидил администистративно наказание „имуществена санкция“ за собственика на МПС в размер на 2500.00 лева. Размерът на наказанието е абсолютно определен, поради което коментарът по отношение размера на същото се явява безпредметен.

При издаване на обжалвания електронен фиш не се установиха нарушения на производствените правила, които да са основание за отмяна на същия, включая сочените в жалбата. Електронният фиш е издаден в съответствие с утвърдения със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ, същият съдържа предвидените в чл.189ж ал.1 от ЗДвП реквизити, като нарушението е пълно и ясно описано.

За неоснователно следва да се приеме възражението в жалбата за издаване на процесния електронен фиш след изтичане на давностния срок, предвиден в чл.34 ал.3 от ЗАНН. Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. ВАС, съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. Разпоредбата на чл.

3

34 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове.

Производството по чл.189ж от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.Разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП единствено по отношение на правното действие на този правен акт.

Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение № 2472/20.12.2022 г. по к.а.н.д. № 2518/2022 г. на Адм. съд - Пловдив, Решение № 233/04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3229/2020 г. на Адм. съд - Пловдив и др./. Приложението на чл.34 от ЗАНН по отношение на давностните срокове е неотносимо към настоящия спор.

Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез издаване на ЕФ е изключение от общите правила на ЗАНН, относими при съставяне на АУАН и издаване на НП. Разпоредбата на чл.34 ЗАНН установява сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. Относно форма, съдържание, реквизити, давностни срокове и процедура по издаване, нормите на ЗАНН са неприложими. По отношение на ЕФ се съобразява общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.З, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК.

В §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на ЕФ „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Като електронно изявление при неговото издаване не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Относно процедурата по издаване на ЕФ няма текст, подобен на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. В този смисъл при издаване на ЕФ няма как да намерят приложение правилата на чл.34 от ЗАНН, тъй като се касае за издаване директно на ЕФ, а не на два отделни акта /АУАН и НП/.

Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК следва да се прилага във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК или в случая абсолютната погасителна давност е четири години и половина, считано от датата на довършване на деянието /чл.80 ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, в този смисъл виж решение № 255/26.04.2023 г.на Административен съд - Пазарджик по канд № 175/2023 г.; Решение №6826/19.11.2021 г. на Административен съд София - град по канд № 8823/2021 г.; Решение № 3006/04.05.2022 г. на Административен съд - София - град по канд № 2287/2022 г. Решение № 614/12.05.2023 г. на Административен съд София област по канд № 485/2023 г. и други.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за противоречие на санкционните разпоредби на чл.179 ал.3б от ЗДвП с правото на ЕС. Както посочва жалбоподателят, съгласно §16 от ДР към закона за изменение и допълнение на закона за пътищата, обнародван в ДВ, бр.43 от 2008 г., същият закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския 4 парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно параграф 3 от чл.288 ДФЕС Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Правната природа на директивата изключва поначало нейният директен ефект и от там, пряката приложимост на принципа на Примата, тъй като поначало тя се нуждае от национален акт на правоприлагане, за да произведе пълният си правен ефект. Неотносимо е посоченото в жалбата Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/77 /Решението Simmenthal SA/, тъй като същото разглежда принципа на Примата по отношение на актове с пряко приложение по отношение на законодателствата на държавите членки. В него СЕС приема, че националният съд е длъжен да защитава правата, предоставени от разпоредбите на общностния правен ред и че не е необходимо този съд да изисква или да изчаква фактическа отмяна от компетентните вътрешни органи на евентуални национални мерки, които могат да възпрепятстват прякото и незабавно прилагане на общностните правни норми. Практиката на СЕС /Дело 148/78 1979 – Решение по делото Rаtti/ приема, че т.нар. вертикален директен ефект на директивата би бил приложим единствено в случай, при който държава членка не е приела в предвидения срок изискуемите от директивата мерки. Цитираната от жалбоподателя директива е транспонирана, чрез приемане на вече посочения Закон за изменение и допълнение на закона за пътищата. В този смисъл, възражението по същество касае законодателно решение, неотносимо към предмета на настоящото съдопроизводство.