Решение № 19 от 30.01.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 336/2023
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 30.01.2024
- В сила
- 29.01.2024
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.14, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.14, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. ХАСКОВО, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500336 по описа за 2023 година чл.273 от ГПК.
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ЕТ “К.-С.К.“ – гр.*** е останал недоволен от Решение № 260005 от 21.03.2023 год., постановено по гр.д. № 666 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлен предявения от ЕТ “К.–С.К.“ – гр.*** против Етажна собственост на собствениците в сграда, в режим на етажна собственост, находяща се в гр.***, иск с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ - за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, обективирани в протокол № 17 от 18.02.2020 год. от проведено Общо събрание /ОС/ на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като неоснователен, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи иска.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собственици в сграда, с адрес: гр.***, представлявана от председателя на Управителния съвет Р.П.Г. - оспорва въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
1
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от ЕТ “К.–С.К.“ – гр.*** против Етажна собственост с адрес в гр.***, представлявана от председателя на Управителния съвет Р.П.Г., за отмяна на решения, взети от Общо събрание на етажната собственост /ОСЕС/, проведено на 18.02.2020 год. и обективирани в протокол № 17 от 18.02.2020 год., а при условията на евентуалност – за прогласяване на нищожността им. В исковата молба са изложени твърдения за това, че решението за свикване на ОС на ЕС е взето от Управителен съвет /УС/, с изтекъл мандат и в нелегитимен състав. Ищцата се е позовала и на несъответствие в дневния ред, отразен в решението на УС и в поканата за свикване на ОС, която не била огласена на 10.02.2020 год., а на следващия ден – 11.02.2020 год., с което не бил спазен срока за провеждане на ОС. Изложени са доводи за допуснати нарушения по провеждане на ОС, което не било проведено на посочените в поканата място, дата и час, при липса на кворум, некоректно отразяване на присъствалите етажни собственици и на притежаваните от тях СОС и на идеалните им части от общите части на сградата в режим на ЕС, което не позволявало да се извърши проверка за това дали решенията на ОС са взети с необходимия кворум. В приложения към протокола списък на присъствалите на ОС, било вписано името на г-жа С., която не била собственик на обект в ЕС. От страна на същата не било представено и пълномощно от посочения в протокола като собственик С.С., след приспадане на отразените за който идеални части се нарушавало изискването на императивно изискуемия кворум. Не били представени пълномощни от П.Б. и от „М.Р“ АД в полза на Р.Г., с права да ги представлява на ОС. Неправомерно на ОС не бил допуснат и Д.К., който в качеството си на обитател в сградата имал право да присъства на ОС.
Решението за доброволното и принудително махане на камери във фоайето на входа на ЕС било взето извън компетентността на ОС, което нямало правомощия да ограничава ползването на общите части от всеки собственик като постави камери за собствена сметка. През 2017 год. от ОСЕС било взето решение за поставяне на камери до края на годината, с цел повишаване сигурността, предвид станалите преди това нападения и вандалски прояви, които били спонсорирани изцяло от ищеца. След изтичане на тестовия период, не било проведено ОС, на което да се вземе решение за монтиране на система за видеонаблюдение. Обжалваните решения били взети при злоупотреба с право, ощетявайки и незачитайки интересите на останалите собственици, ползватели и обитатели.
Искът, предявеният на основание чл.40 от ЗУЕС, съдът преценя като допустим – постъпил в съда на 26.03.2020 год., от собственик на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, пред районния съд по местонахождението на етажната собственост и в 30 дневния срок, съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС, от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, сторено на 26.02.2020 год. В подкрепа на изложените обстоятелства съдът цени приетите като писмени доказателства Нотариален акт /НА/ за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том втори, рег.№ ***, дело № *** год., легимиращ ищеца като собственик на 2 самостоятелни обекти от сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.*** и списък на получилите протокол на ОС на ЕС № 17 от 18.02.2020 год., подписан от Д.К. – съпруг на законния представител на ищеца на 26.02.2020 год., считано от който момент до изпращане на исковата молба по куриер – 25.03.2020 год., срокът за подаване на иска не е изтекъл. Дори и да приемем, че срокът за обжалване на решенията на ОС на ЕС започва да тече не от момента на връчване на решението на ОС, а от момента на поставяне на съобщението за изготвяне на протокола на видно и общодостъпно място на входа на сградата, сторено на 24.02.2020 год., то с изпращането на исковата молба по куриер на 25.03.2020 год., срокът за подаване на исковата молба не е пропуснат, предвид разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год., в първоначалната му редакция, според която за срокът от 13.03.2020 год. до отмяна на извънредното положение, спират да текат процесуалните срокове по съдебни производства.
Разгледан по същество искът е и основателен, по следните съображения: Видно от приетия като писмено доказателство по делото протокол № 17 от 18.02.2020 год. е, че на посочената дата е проведено ОС на ЕС, взетите от което решения са в нарушение на нормата на чл.15, ал.1 от ЗУЕС – в редакцията й към момента на вземане на обжалваните решения, според която ОС се провежда ако присъстват лично или чрез представители собственици на най – малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В цитирания протокол е отбелязано, че на събранието присъстват лично или чрез представители 69.16 % идеални части от общите части на ЕС, съгласно приложен списък, от който се установява, че Р.П.Г. се явява в качеството си на собственик от една страна и от друга - като пълномощник на П.Б. и на „М.Р“ АД, притежаващи съответно – 3 % и 55.97 %, съгласно пълномощни, за които е посочено в протокола, че са неразделна част от същия. От заключението, представено по допуснатата тройна съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на идеалните части от общите части на сградата, актуален към датата на провеждане на ОС – 18.02.2020 год., определени по отношение на посочените по-горе лица, са съответно – 3.87 % и 54.59 %. Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, както и от служебно извършената от съда такава е, че „М.Р“ АД – гр.***, за периода от 27.11.2017 год. до 26.07.2021 год. се е представлявало от П.Б.Д. По делото не са представени пълномощни, издадени от собствениците - П.Б. и от законния представител на „М.Р“ АД, от което следва извода за липса на надлежно упълномощаване на Р.П.Г. от страна на посочените двама собсвеника, каквито се явяват задължителни съгласно нормата на чл.14, ал.1 от ЗУЕС, според която, собственик или ползвател, който не може да участва в общото събрание, може да упълномощи пълнолетен член на домакинството си, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг собственик, който да го представлява, като упълномощаването може да бъде направено устно на същото или на предходно заседание на общото събрание, което се отразява в протокола на събранието, или в писмена форма. Съгласно ал.5 от цитирания 3 законов текст, участието на пълномощник се отразява в протокола на общото събрание, а копие от пълномощното се прилага към него. В протокола от ОС, не се съдържат данни за извършено устно упълномощаване, а от друга страна към същия не са приложени цитираните в него пълномощни – обстоятелство, обосноваващо извода за липса на надлежно упълномощаване от страна на П.Б. и П. Б.Д., вписана в ТР към датата на провеждане на ОС, като представител на „М.Р“ АД, в полза на Р.Г., поради което и приспадайки притежаваните от тях общо 58.46 % ид.ч. от общите части на ЕС, се налага извода, че ОС е проведено при липса на кворум – 10.7 %, определен като разлика между общо регистрирани – 69.16 % и 58.46 %, притежавани от собствениците, които не са били надлежно представлявани, явяващ се помалък от законоустановения минимален праг от 67 %.
Досежно липсата на надлежно учредена представителна власт в изложения по-горе смисъл, ищецът изрично се е позовал в обстоятелствената част на исковата молба, поради което това обстоятелство, а именно доколко Р.Г. е била надлежно упълномощена от П.Б. и П.Б.Д., вписана в ТР към датата на провеждане на ОС, като представител на „М.Р“ АД, е въведено като предмет на делото и установяването на което е в тежест на ответника, от страна на който до приключване на устните състезания както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивния съд, явяващ се такъв по същество на спора, не са представени пълномощни от посочените двама собственика, притежаващи общо 58.46 % ид.ч. от общите части на ЕС, делегиращи надлежно учредена представителна власт в полза на друг собственик – Р.П.Г., въпреки въведените и поддържани от ищцата – въззивник в настоящото производство, възражения в тази насока, обектизивирани освен в исковата молба, и в писмената защита, представена от пълномощниците й пред първоинстанционния съд, така и в подадената въззивна жалба. В подкрепа на изложеното следва да се добави и това, че изрично в доклада по делото, обективиран в Определение № 260554 от 29.03.2021 год., постановено по гр.д. № 666 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково, в тежест на ответника е възложено да установи законосъобразността на атакуваните решения във връзка с конкретните оплаквания на ищеца.
Предвид изложените по-горе доводи, съдът приема, че решенията на ОС, проводено на 18.02.2020 год., като такива, взети при липса на кворум се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отмени.
Като неоснователни съдът намира изложените от въззиваемия с процесуалното качество на ответник по иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, доводи за това, че поради неоспорване на съдържанието на протокола пред УС – в случая отразеното в протокола, че двама от собствениците се представляват от пълномощник, и в срока, визиран в нормата на чл.16, ал.9 от ЗУЕС, протоколът се стабилизирал и имал обвързваща доказателствена сила, предвид това, че достоверността на протокола в разглежданата хипотеза – на оспорена представителна власт се установява освен от съдържанието на протокола, така и от съдържанието на документи - пълномощни, прилагането на които към протокола е предвидено 4 като императивно изискване, съгласно чл.14, ал.5 от ЗУЕС.
Достигайки до изводи в противна насока - за неоснователност на иска, предявен на основание чл.40 от ЗУЕС и отхвърляйки същия, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен.
С оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за двете инстанции в общ размер на 3 150 лева, от които 3 005 лева – разноски, направени при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и 145 лева – разноски, направени при разглеждане на делото пред въззивния съд, съгласно приложени по делото списъци на разноските. В полза на процесуалния представител на въззивника - адвокат К. следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, в който възнаграждението се претендира на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Разпечатката съдържа 22 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3aac8e9-4808-43ac-ac96-dde29209dd0e