Решение № 9319 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9319 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110117049 по описа за 2025 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника – К. Е. О. за сумата в размер на 361,51 евро, с равностойност в лева от 707,05 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2024г. за топлоснабден имот, находящ се в *********************, инсталация *****************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2024 г. до окончателното плащане, за сумата в размер на 186,10 евро, с 1 равностойност в лева от 363,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.02.2022г. до 12.11.2024г., и за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 11.12.2024г., издадена по ч.гр.д. № 69041/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения за наличието на облигационно отношение, по силата на което ответника К.

Е. О. е потребител на топлинна енергия за битови нужди с инсталация *****************. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с *******************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената 2 топлинна енергия и за лихвата за забава върху тази сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като счита така предявените искови претенции за допустими, но неоснователни. Не оспорва че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, с оглед качеството на собственик на ответника, но оспорва че ищеца е доставил твърдяното от него количество топлинна енергия в имота. Счита, че исковите суми за отопление са силно завишени и не отговарят на реалната доставка на топлинна енергия.

Оспорва представените по делото извлечения от сметки с оглед становището му, че те имат едностранна формална доказателствена сила. Също така се прави възражение, че ответникът не е присъствал на ОС на ЕС и наематели, проведено на 27.04.2021г. и не е упълномощавал Д.С. да сключи приложеният към исковата молба договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с №16/26.08.2021г. С оглед на това моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът ************************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 82841/16.03.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

3

В съдебно заседание ответникът К. О. Е., редовно призован, не се явява лично, представлява се от назначения й особен представител – адвокат В. С., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – *******************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за 4 забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 69041/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК и при дадени указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя, като е достатъчно лицето да е титуляр на право на собственост на имота, или ползвател. В случая приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален 5 и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът К. Е. О. е страна по възникналото облигационно правоотношение с ********************, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент ***, находящ се в

*************************** за процесния период от време. Установи се че О. е собственик на имота, като последното не се оспорва и от ответника. Няма данни до началото на процесния период партидата да е променяна, след като е открита именно от ответницата К. О., както и данни за наемни правоотношения между ответника и трети лица, за които ищцовото дружество да е уведомено, и което да изключва отговорността на О.. Предвид изложеното, съдът приема, че през периода - 01.03.2022 г. – 30.04.2024г., ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Отделно по 6 делото на л.50-51 от досието му е прието и заявление за откриване на партида, подадено от ответника. От приетия по делото Протокол № 1 от ОС на ЕС от 28.04.2021г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на *************** са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е упълномощено конкретно лице да подпише договор. Към решението е представен списък на собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници, като при взето с мнозинство решение и собствениците на имоти които не са подписили протокола. По тази причина ирелевантно е възражението на ответника, че не е в облигационна връзка с ищеца, тъй като не е присъствал на ОС на ЕС, проведено на 27.04.2021г. и не е упълномощавал Д.С. да сключи приложеният към исковата молба договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с №16/26.08.2021г. Видно е че въз основа на решението е сключен договор с ******************* с предмет – извършване на дялово разпределение в СЕС. Определен е срок на договора от две години, който съобразно уговореното в чл. 1, ал.2 се продължава автоматично, ако някоя от страните писмено не заяви искане за неговото прекратяване, най-късно един месец преди изтичането на срока на договора, като не се 7 установява да е отправяно искане за прекратяване, поради което съдът приема, че ******************* извършва все още услугата „топлинно счетоводство“ по отношение процесната СЕС, което се установи и от изслушаната СТЕ.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия приет по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в блока след реален ежемесечен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище има монтиран апартаментен топломер № 13770310 и водомер за топла вода. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 170 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда от м.07.2021г., като за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е правилно изчислено. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Изслушаната ССчЕ установява, че има извършени плащания от ответника, касаещи периода от м.12.2021г. до м.03.2022г., съобразени от ищеца при завеждане на исковата молба в съда. Не се установяват плащания касателно 8 процесните суми за процесния периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от 01.03.2022г. до 30.04.2024г. по прогнозни данни е в размер на 779,42 лева, като при съобразяване, че се касае за две различни главнични вземания за главница за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение, дължимата сума за доставена в имота топлинна енергия е посочена в размер на 616,13 лева.

На абоната са начислявани и такси за дялово разпределение, за периода от 31.12.2021г. до 30.04.2024г. в размер на 90,72 лева.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, за отопление на имота и за БГВ. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, относима с оглед процесния период. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия 9 отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установи, че сумите за сградна инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност. По делото се установи от изслушаната СТЕ, че топлинната енергия по отношение на имотите в процесната СЕС е изчислена на база реални ежемесечни отчети. Именно и поради тази причина с молба с вх. № 68472 от 04.03.2026г. третото лице помагач – ******************* посочи, че не е в състояние да представи документи относно отчитането и разпределението на топлинна енергия в имота.