Решение № 2229 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2229 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.ОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110203968 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ф. Т. Ф., подадена чрез адв. В. К. срещу Наказателно постановление № 42-0012350/14.02.2025 г., издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – София, с което са му наложени административни наказания както следва: 1/за нарушение на чл.34, §1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. и на осн. чл.93в, ал.2 ЗАвПр е наложена глоба в размер на 500 лева; 2/за нарушение на чл.34, §1, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. и на осн. чл.93в, ал.9, предл.1, т.2 ЗАвПр е наложена глоба в размер на 200 лева и 3/за нарушение на чл.34, §1, изр.3, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. и на осн. чл.93в, ал.10, предл.1, т.2 ЗАвПр е наложена глоба в размер на 500 лева.

В жалбата са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, в частност при описание на нарушенията в АУАН и НП, а именно липса на реквизити по смисъла на чл. 42, т.3, т.4, т.5 и т.6 и чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.10 от ЗАНН – данни за монтирания тахограф, дата и място на извършване на всяко едно от нарушенията, в какво се изразява всяко едно от нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и съответните законови разпоредби, които са нарушени, с оглед на извършвания превоз. Поддържа се, че в НП са използвани общи фрази и несъответстващи им разпоредби, с което се счита, че е ограничено правото на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран. С тези 1 съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява, като по делото е постъпило писмено становище от адв. К., с което поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена въз основа на изложените в нея съображения, както и допълнително изложените за това, че с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран и за две нарушения, които не са посочени в АУАН и за които не му е било повдигнато административнонаказателно обвинение с АУАН. Моли за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на сторените в хода на производството разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Представя договор за правна защита и съдействие като доказателство за извършеното плащане за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и наведените доводи в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2024 г. свидетелите К. П. К. и И. В. П., инспектори към ОО „АА” гр.

София, извършвали контролна дейност на автомагистрала „Тракия“, като били ситуирани на около 200 метра след пътния възел със Софийски околовръстен път с посока на движение гр. Пловдив. Около 15:37 ч. на въпросното място спрели за проверка товарен автомобил марка СКАНИЯ Р 124 ЛБ с рег. № от кат. N3 с прикачено към него ремарке марка СВАН ЦХТП с рег. №Хот кат.О4, който извършвал международен превоз на товари с лиценз по маршрут от Република Турция до България, като при проверката МПС било без товар. Посоченият товарен автомобил се управлявал от жалбоподателя Ф. Т. Ф.

При проверката инспекторите иззели като доказателство тахографски лист от 21/24/09/2024 г. и въз основа на съдържанието на същия приели за установено, че: водачът не използва тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управлява превозно средство, считано от момента на започване на управлението; водачът изважда тахографския лист или картата на водача преди края на дневното работно време; водачът използва тахографския лист за по-дълъг период от време от този, за който е предназначен и това не е довело до загуба на данни. Посоченото деяние е квалифицирано като нарушение на чл.34, §1, изр.3, предл. 1 от Регламент (ЕС) №165/2014 година, за което е съставен АУАН №03376/01.10.2024 г. Същият е предявен и връчен на жалб. Ф. Т. Ф., който го подписал без възражения. Такива не 2 постъпили и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

На 20.01.2025 г. В М– инспектор в ОО „АА“ -гр. София съставила доклад до началника на ОО“АА“ – гр. София, с който го уведомила, че в съставения АУАН №03376/01.10.2024 г. словесно са описани три нарушения, като е дадена правна квалификация само на едно от тях - третото. С оглед на това и във връзка с чл.18 от ЗАНН предложила да се посочат съответните правни квалификации и за останалите две нарушения, констатирани със съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН и доклада на инспектор М е било издадено обжалваното НП, в което при идентично описание на деянията и при предложените правни квалификации на същите с доклада на инсп. М, директорът на ОО „АА“ гр.

София издал против жалбоподателя атакуваното наказателно постановление за извършени нарушения, както следва: 1/за нарушение на чл.34, §1, изр.1, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. и на осн. чл.93в, ал.2 ЗАвПр е наложена глоба в размер на 500 лева; 2/за нарушение на чл.34, §1, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. и на осн. чл.93в, ал.9, предл.1, т.2 ЗАвПр е наложена глоба в размер на 200 лева и 3/за нарушение на чл.34, §1, изр.3, предл.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 г. и на осн. чл.93в, ал.10, предл.1, т.2 ЗАвПр е наложена глоба в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля К. К., и писмени – копие на тахографски лист от 21/24/09/2024 г.; копия на заповед № 543/15.05.2024 г. и заповед № РД-08-107/29.02.2024 г.; длъжностна характеристика; доклад от В М – инспектор в ОО „АА“ -гр. София до началника на ОО“АА“ – гр. София.

Съдът кредитира доказателствената съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателства и доказателствените средства за относими към предмета на доказване, обективни и кореспондиращи помежду си.

Обстоятелствата относно извършената проверка, в това число времето и мястото на осъществяването й, и направените от контролните органи констатации, се изясняват посредством свидетелските показания и съдържанието на АУАН.

Материалната компетентност на наказващия орган по издаване на НП следва съгласно длъжностното му качество и правомощията, предоставени по силата на представената заповед за делегиране на компетентност, а компетентността на актосъставителя произтича ex lege от закона, с оглед качеството му на длъжностно лице - контролен орган по чл. 91, вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвПр.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от 3 компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Независимо от това обаче се констатират основания за отмяната на НП, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да разбере фактическите и юридически параметри на предявеното му административно обвинение.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, задължително условие е в АУАН, съответно в НП, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което е санкциониран, да бъде описано точно, подробно и разбираемо, и да съдържа всички съставомерни признаци на посочената като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие между фактическото му описание и цифровата квалификация.

В случая при издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 4 и т.5 ЗАНН и и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в АУАН липсва посочена правна квалификация на част от констатираните нарушения – в АУАН са описани три деяния, а е дадена правна квалификация само на едно от тях, като не става ясно посочената правна квалификация към кое от описаните три деяния е относима. Тази липса недопустимо е коригирана в издаденото НП, в което е посочено, че цитираната в АУАН правна квалификация е относима към първото нарушение, а на останалите две нарушения също е дадена правна квалификация, като това е станало при ограничаване правото на защита на санкционираното лице още на етапа на повдигане на обвинение със съставения АУАН да разбере както фактическите, така и юридическите параметри на административнонаказателното обвинение, което му се повдига, включително да разбере за колко деяния му е повдигнато обвинение. Само това нарушение на процесуалните правила е достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно, а именно издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място, АУАН, респективно НП не съдържат всички изискуеми елементи от обективната страна на административните нарушения, за извършването на които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Това е така, доколкото при описание на нарушенията, които се твърди да са извършени от Т., актосъставителят и наказващият орган, като обстоятелства по извършването им са преписали текста на чл.34, §1 от Регламент №165/2014 г., без да са изложени каквито и да е обстоятелства за място и дата на извършване на тези нарушения, като всяко от тях следва да има свои времеви и пространствени параметри, посочени в АУАН и НП, съгласно изискванията на чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В нарушение на 4 посочените процесуални правила актосъставителят и наказващият орган са се ограничили да посочат само датата и мястото на констатиране на същите, като по този начин съществено са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Описанието на всички съставомерни факти от състава на нарушението е абсолютно задължително, предвид законовото изискване за пълно, точно и коректно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Предвид това констатираната в случая непълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславяща незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, и налага отмяната му на формално основание.

С оглед горните съображения поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото, налагащ отмяна на обжалваното НП, правото за присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК и сторените от него разноски в хода на производството следва да му бъдат заплатени от бюджета на органа, в чиято структура се намира органът, издал обжалваното НП. Съгласно представения договор за правна помощ от 04.03.2025 г., който представлява и разписка за заплащане на договорения адвокатски хонорар, разноските на жалбоподателя в производството са в размер на 400,00 лева.

От въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена на съда е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, но съдът констатира, че размерът който се претендира не е прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото, поради което липсва основание за намаляването му и същият следва да се присъди в пълен размер.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ: