Решение № 1503 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100500189 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Н. П. С.-Д. срещу решение № 18347/13.10.2025 г. по гр.д. № 4530/2020 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 3931,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 109049, ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, 561,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 27.09.2024 г., 37,67 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2024 г. по ч.гр.д. № 62262/2024 г. по описа на СРС, 25 състав.

Жалбоподателят - Н. П. С.-Д., твърди, че решението в частта, с която 1 предявените искове са уважени, е неправилно. Поддържа, че по делото не е доказано да е предоставена топлинна услуга с цена в размер на присъдената сума. Счита, че не дължи и главница за дялово разпределение. Ето защо, моли решението в частта, с която исковете са уважени, да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Н. П. С.-Д. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

4085,54 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 109049, ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 601,17 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.11.2022 г. до 27.09.2024 г.; сумата в размер на 37,67 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. до погасяването; сумата в размер на 8,46 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 27.09.2024 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 3931,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 109049, ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, 561,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 27.09.2024 г., 37,67 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените срещу него искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е 2 валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите в уважената от районния съд част, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Не се спори между страните, че ответникът се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на 3931,48 лв. (4055,44 лв. – фактурирано количество, и 123,96 лв. за възстановяване след изготвяне на изравнителната сметка). В заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).

Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общите фактури.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не дължи цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата 3 на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е 37,67 лв., до която сума искът се явява основателен.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 50 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18347/13.10.2025 г. по гр.д. № 4530/2020 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД, че жалбоподателят Н. П. С.-Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 3931,48 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 109049, ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, 561,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 27.09.2024 г., 37,67 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.10.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2024 г. по ч.гр.д. № 62262/2024 г. по описа на СРС, 25 състав.

ОСЪЖДА Н. П. С.-Д., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация 4

София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 евро – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5