Определение № 4114 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4114 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

СЛАВИ Г. СЛАВОВ като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607079 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила частна жалба от адв. М. Г. И. в качеството на пострадал срещу определение от 04.09.2025 г. на СРС, НО, 1 1 състав, по НЧД 12397/ 2025 г. по описа на състава, с което е потвърдено, като правилно и законосъобразно постановление от 04.07.2025 г. (изведено на 10.07.2025 г.) на СРП, пр.пр. 23656/2023 г. по описа на СРП, ДП № 1 1180/2023 г. по описа на СРТП-СДВР за прекратяване на наказателното производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал.1, б."б", вр. с чл.

342, ал.1, пр.3 от НК.

В жалбата се посочва, че не са били събрани всички необходими доказателства. Навежда се довода, че при пълно и всестранно разследване органите на досъдебното производство биха могли да стигнат до различни изводи от фактическа и правна страна. Изтъква се, че състоянието на автомобила на пострадалия не е било предмет на нито една съдебнотехническа експертиза, няма също така и оценителна експертиза за щетите, които са били нанесени върху превозното средство на пострадалия, а оттам е останало неясно и дали имущественият вредоносен резултат не е бил “значителен”.

В жалбата се твърди, че са били нарушени процесуалните права на пострадалия като последният не е бил информиран за хода на наказателното производство и не е бил призован при ключовите действия по разследването.

В жалбата се предлага връщане на делото на СРП за провеждането на предварителни следствени действия по отношение на назначаване на нови експертизи във връзка със състоянието на двата автомобила, провеждане на 1 комплексна медицинска експертиза, установяваща причинно-следствената връзка между удара и получените увреждания, разпити на всички очевидци, присъствали на местопроизшествието, изискване и анализ на видеозаписи от въпросната нощ. В жалбата се иска още да бъде задължена СРП да изследва всички релевантни състави от НК, във връзка с настъпилото местопроизшествие.

За да постанови обжалваното определение, СРС е приел за установено, че жалбата е била процесуално допустима, а именно – подадена от активно легитимирано лице (пострадал от деяние, във връзка с което се води разследването), в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване.

Съдът е счел, че жалбата по същество е неоснователна.

Според първоинстанционния състав, органите на досъдебното производство са провели обективно, всестранно и пълно разследване на местопроизшествието.

Също така назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза е дала обосновано заключение, съобразявайки предоставената медицинска документация, че телесните увреждания на пострадалото лице не спадат нито към тежки, нито към средни телесни повреди, по смисъла на чл.128 и чл.129 от НК, а представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. Съдът е заключил, че доколкото липсва информация за каквато и да е форма на умисъл при причиняването на леката телесна повреда, в резултат на ПТП, то същото не представлява престъпление и е споделил изводите, направени от държавното обвинение върху прочита на доказателствата.

СРС също така е наблегнал над факта, че дори и възстановителният период на увреденото лице да е бил над един месец и да отговаря на трайно разстройство на здравето, то с оглед съдебната практика следва да се гледа не конкретния възстановителен период, а стандартния такъв, като е подчертал, че единствено по този начин би могло да се гарантира правната сигурност т.е едни и същи увреждания да се квалифицират по един и същи начин в различните хипотези.

Видно е от данните по делото, че досъдебното производство № 1 1180/2023 г. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр. 23656/2023 г. по описа на СРП, е било образувано с постановление на прокурор от 09.06.2023 г. за това, че неизвестен извършител на 05.12.2022 г. около 19: 0 0 ч. в гр.София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Тойота”, модел “Ланд Круизър”, с рег. № ****, по ул. “Резньовете”, с посока на движение от бул. “Александър Пушкин” към ж.к “Панорама Бояна”, нарушил правилата, визирани в чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като не контролирал управляваното от него МПС, в резултат на което причинил ПТП с лек автомобил марка “Ауди”, модел “S3”, с рег. № ****, управляван от М. Г.

И., като на последния била причинена средна телесна повреда.

2

Въззивният съд при собствена проверка на доказателствения материал се солидаризира с изводите на СРС относно установените по делото факти и техния прочит, а именно, че уврежданията на пострадалия, според назначената съдебномедицинска експертиза, представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, че при квалификацията се взема предвид стандартния, а не индивидуалния период на възстановяване, за да се осигури еднакво прилагане на закона, както и че липсва умисъл при причиняването на ПТП.

За настоящия състав, обаче, не става ясно на базата на какви факти е било направено заключението, че липсват значителни имуществени вреди, вследствие на удара между двата автомобила. Видно от данните по делото, при сблъсъка от превозното средство на свидетеля Н.Д., а именно - лек автомобил марка “Тойота”, модел “Ланд Круизър”, с рег. № **** е изпаднала странична степенка, която след връщане на местопроизшествието на последния, е била прибрана от него в багажника на лек автомобил – марка “Тойота” модел “Секвоя” с рег. № ****. С оглед информацията в общественото пространство, както и данните по настоящото дело, касаещи гореспоменатите автомобили, настоящият състав отчита, че автомобилът на свидетеля Д. е масивен джип – с относителна тежест над 2,5-2,6 тона собствено тегло, в сравнение с автомобила на пострадалия М. И., тежащ около 1,4-1,5 тона собствено тегло. Лесно може да се изведе логиката, че при страничен удар между автомобили с толкова голяма разлика в тежестта, по-лекият такъв е възможно да е бил сериозно увреден. От фактическа страна е установено и че страничната степенка на джипа марка “Тойота”, модел “Ланд Круизър” е изпаднала при сблъсъка, което още веднъж показва силата на удара.

Видно от документите по делото, въззивният съд не откри да е имало изготвена съдебнооценителна автотехническа експертиза по отношение на превозното средство на пострадалия, а именно - лек автомобил марка “Ауди”, модел “S3”, с рег. № ****, от която да става ясно на каква сума възлизат вредите от транспортното произшествие за пострадалия.

Важно е да се посочи, че Особената част от НК предвижда съставомерност по чл. 343, ал.1, б."б", вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК в случаите на настъпила средна телесна повреда, н о не и в случаите на лека такава, каквито са медикобиологичните признаци на телесната повреда, причинена на свидетеля М. И.. Ето защо наблюдаващият прокурор, респективно и първостепенният съдия са се базирали на основанието за прекратяване на наказателното производство, предвидено в разпоредбата на чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, доколкото въпросната разпоредба предвижда императивно производството да бъде прекратено, ако в предвидените в особената част на НК случаи се установи, че извършеното деяние не съставлява престъпление .

СГС се солидаризира с преценката на Прокуратурата и СРС, че вследствие на настъпилия пътен инцидент, е била причинена лека телесна повреда, която представлява несъставомерен общественоопасен резултат по този състав на престъпление, доколкото по делото не се събраха данни да е извършено при 3 форма на вина - умисъл. За настоящия състав остава неизяснен въпросът дали причинените имуществени вреди върху автомобила на пострадалия са незначителни. Важно е да бъдат изчислени претърпените от деянието имуществени вреди, тъй като това обуславя и отговорността, която виновният следва да понесе, а именно дали следва да бъде приложен състава за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” НК или виновният трябва да понесе само административна отговорност. В този смисъл е направил анализ ВКС в свое Решение № 490 от 12.01.2016 г. по н. д. № 752/2015 г., I н. о., НК, с докладчик съдия С.И., в което е коментирал каква е границата между административната и наказателната отговорност, а именно, че се основава на степента на засягане на обществените отношения. Като при значителни имуществени вреди, надвишаващи 14 минимални работни заплати, както и при средна или тежка телесна повреда или смърт, деянието се квалифицира като престъпление и се преследва по наказателен ред, докато ако последиците са по-леки – вреди под този праг или телесни увреждания по чл. 130, ал. 1 и 2 от НК – поведението представлява административно нарушение и се санкционира по административен ред. В настоящия случай е безспорно установено от назначената СМЕ, че пострадалият е претърпял лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 НК. По отношение обаче на автомобила на пострадалия остава неясно в какво се изразява претърпяната вреда, каква е нейната стойност и съответно дали надвишава 14 минимални работни заплати, към момента на произшествието, а именно – 05.12.2022 г. Съгласно Постановление № 37 на МС от 24.03.2022 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, обнародвано в ДВ, бр. 25 от 29.03.2022 г., влязло сила от 01.04.2022 г., минималната работна заплата към момента на осъществяване на сблъсъка между двата автомобила е 710,00 лева.

При направена калкулация, 14 месечни работни заплати към 05.12.2022 г., са 9 940,00 лева, тоест при надхвърляне на този размер сума за настъпили имуществени вреди от страна на пострадалия, ще се касае за извършено престъпление.

Въззивният съд намира, че доколкото настоящата жалба преповтаря исканията, в жалбата, с която е бил сезиран първостепенния съд, както и поради обстоятелството, че последният е отговорил на всички поставени въпроси, не е необходимо на същите въпроси отново да се дава отговор и от настоящата инстанция. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че за въззивната съдебна инстанция не възниква задължението да ревизира тази част от атакуваното определение, по отношение на която жалбоподателят е получил пространен анализ на поставените от него въпроси. Следва само да се посочи, че въззивният съд споделя доводите на СРС по отношение на осъществената телесна повреда и не намира за необходимо да г и преповтаря в цялост.

Независимо от това обаче, настоящият състав не е съгласен, че на фаза досъдебно производство е бил събран достатъчен по обем доказателствен 4 материал, за да бъде изяснено дали има извършено престъпление и правната му квалификация.

Видно от постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 04.07.2025 г. (изведено на 10.07.2025 г. ) на СРП, наблюдаващият прокурор е направил субективна преценка, че имуществените вреди върху автомобила на пострадалия И. “не са значителни”, без да е изискал възлагане на съдебнооценителна автотехническа експертиза от разследващия орган по отношение на автомобила на пострадалия марка “Ауди”, модел “S3”, с рег. № ****, тъй като единствено същата може да определи има ли щети върху автомобила и ако има, каква би била тяхната стойност към момента на ПТП. В тази връзка и ако се налага, следва да бъде проведен допълнителен разпит на пострадалия досежно вредите, причинени на управлявания от него лек автомобил в следствие на ПТП, както и да се изиска и приложи по делото застрахователна преписка, ако пострадалият е имал застраховка Каско и в случай, че е заявил щетата пред застрахователя във връзка с процесното ПТП, като вещото лице ще следва да се запознае с тези материали и да даде отговор на въпроса за вида и размера на вредите, причинени на автомобила на пострадалия.