Решение № 32 от 26.07.2023, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Никопол, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20234420200064 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С НП №780/14.02.2020г. на Директора на РДГ гр.Ловеч за нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ на С. С. Ю., ЕГН********** от гр.*****, ул.“*****“№***** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00лв. и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50,00лв.

Недоволен от така наложените наказания е останал жалбоподателят Ю., който обжалвал горепосоченото НП, като твърди, че не е налице извършено нарушение, тъй като въпросните дърва представлявали храсти и клони, които били изрязани при почистване на барата по протежението на ул.Черно море“ в гр.Никопол. Твърди, че ******* на Община гр.Никопол, в която той работел като специалист по ПВЗ им наредил да нарежат и да си разделят с другите работници по 1 куб.м. от дървесината.

Твърди, че въпросните дърва били иззети от дома му и били закарани в „Защитено жилище за лица с психични разстройства“ в с.Драгаш войвода, общ.Никопол.

Моли съда да отмени издаденото НП.

Жалбоподателят се е явил лично в съдебно и е взел становище по жалбата.

За ответника по жалбата Директор на РДГ-Ловеч в съдебно заседание не се е явил представител, който да вземе становище.

Актосъставителят и свидетелите по АУАН се явяват в съдебно заседание и дават показания.

Контролиращата страна ПлРП не изпраща свой представител и не е взето 1 становище. С постановление от 01.02.2022г. ПлРП е отказала да се образува ДП по преписка №7312/2021г.

За изясняване на фактическата обстановка, като свидетели по делото са били допуснати и разпитани А. А. – ****** на община Никопол, И. Р., З. К., Л. Ш., Я. Д., К.

Д. и В. Н..

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Делото веднъж вече е било предмет на разглеждане в НРС, образувано първоначално като НАХД№33/2022г., по което друг състав на НРС е постановил решение №48/25.11.2022г., което е било обжалвано пред ПлАдмСъд, който с решение №103/02.03.2023г. по КАНД№26/2023г. е обезсилил решението на НРС и е върнал делото на НРС за разглеждане от друг състав.

Съобразявайки се с мотивите изложени в решението на ПлАдмСъд, настоящият съдебен състав взе предвид разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН в редакцията обнародвана в ДВ бр.109 от 2020г. в сила от 23.12.2021г . и при разглеждане на делото пред НРС е призован наказващия орган издал акта по чл.58д, ал.4 от ЗАНН. В тази връзка като ответник в настоящото производство е призован Директора на РДГ гр.Ловеч.

Жалбата срещу НП №780/14.02.2020г. на Директора на РДГ гр.Ловеч е подадена в законоустановения срок и от легитимираното лице, поради което се явява, процесуално допустима.

Директора на РДГ гр.Ловеч е компетентен да издаде обжалваното НП, за което по делото са представени доказателства.

На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа обстановка:

На 26/27.11.2021г. служители на Община гр.Никопол, въз основа на Заповед № 348/30.11.2021г. и Разрешително №34/30.11.2021г. от Дирекция „Устройство на територията“ при Община гр. Никопол е извършено почистване на дере на река „Съзлийка“, дере на ул.“Черно море“, ул.“Генерал Кридинер“, обходен път през казанката в кв. „Руски паметник“, „Руски Паметник“, гробищен парк и още три имота обществен селищен парк, градина. Тъй като при почистването се изрязвали само тънки фиданки клони и храсти, ***** на Община гр.Никопол – св.А., разрешил на служителите, които извършвали почистването, ако желаят да нарежат дървесината и да си я разделят, а каквото не желаят да приберат да го изхвърлят. Жалбоподателят, който също е служител на Община Никопол извършвал надзора върху дейностите по почистването. Той също прибрал в дома си около 1 куб.м. от изрязаната дървесина.

На 28.11.20221г. началника на РУ-Никопол получил сигнал по телефона, че у жалбоподателя имало незаконна дървесина. Наредил и дежурният изпратил патрул в 2 състав свидетелите Ш. и Д.. Когато пристигнали, служителите на РУ-Никопол констатирали, че в дома на жалбоподателя се намират нарязани трупчета дървесина.

По това време жалбоподателя не се намирал в дома си, а там били само неговият сина и съпругата му. Свидетелите Ш. и Д. видели, че дървесината няма марка и се обадили в ОДЧ, от където им казали да изчакат на място да дойдат горските.

След около половин част дошли служители на РДГ-Ловеч - свидетелите Е. П. и С. К., които при проверката установили, че дървата нямали контролна марка и към този момент нямали документ, доказващ произхода им. Дървата били оставени на отговорно пазене в дома на жалбоподателя. Жалбоподателят бил поканен на 29.11.2021г. да се яви в РУ-Никопол и да донесе документи относно дървата. Той се явил, а АУАН бил съставен в РУ-Никопол в присъствието на жалбоподателя, който обяснил, че те са от общината, от някакво дере, но му било обяснено, че ако са от общината, там разполагали с общинска марка и можели да му издадат билет. АУАН бил прочетен на жалбоподателя от актосъставителя К., който му го предявил за подпис и след подписването му, връчил екземпляр от акта на жалбоподателя, който го взел.

В хода на съдебното дирене се изясни, че след като дървата били оставени на отговорно пазене у жалбоподателя, същите не останали при него, а с общински превоз по устно нареждане св. Д., ***** на РУ-Никопол по това време били закарани в „Защитено жилище за лица с психични разстройства“ в с.Драгаш войвода, общ.Никопол.

Тази установена фактическа обстановка се доказа от показанията на свидетелите и писмените доказателства по делото.

Съдът дава В. на показанията на свидетелите А., Ш., Д., които се подкрепят и от показанията на св. Н., ***** на ЦНСТЛПР с.Драгаш войвода, община Никопол, която е заявила пред съда, че през ноември месец 2021г. й докарали дърва в ЦНСТЛПР с бял бус на Община гр.Никопол, като служителите на Община Никопол били придружени от полицейски автомобил и й съобщили, че от горското са направили запор на тези дърва и трябвало да бъдат предадени някъде, тъй като дървата били за ползване, а не за съхранение, конфискувани от частно лице. Свидетелката е уточнила, че докараната дървесина били предимно клони, тъй като били много тънки и били малко на брой. В тази връзка, съдът не кредитира показанията си св. Д., ***** на РУ-Никопол по това време, че не бил нареждал нищо на горските, защото нямал право на това. Съдът не кредитира тези показния, тъй ката се изясни на съдебното следствие, че дървесината е закарана в с.Драгаш войвода с превоз на Община гр.Никопол, който се е движел с полицейски конвой. Невъзможно е полицейски патрул да придружава бус на общината без знанието и съгласието на началника на РУ-Никопол. Това, че не е издадена писмена заповед не означава, че в случая не е била издадена устна такава от началника към служителите на РУ-Никопол и Община гр.Никопол, дървата от дома на 3 жалбоподателя да бъдат закарани и предадени за ползване на „Защитено жилище за лица с психични разстройства“ в с.Драгаш войвода.

Предвид изложеното, съда направи следните изводи:

Според разпоредбата на чл.148, ал.12 от ЗГ, действала и към момента на съставяне на АУАН и обжалваното НП, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 от същия закон трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Аналогично задължение е предвидено в чл.14б, ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Безспорно се установи по делото, а и не се оспорва от страните, че на посочените в наказателното постановление дата и място, товарен бус на Община Никопол е превозил описаната дървесина до ЦНСТЛПР с.Драгаш войвода, община Никопол, който е бил придружен от полицейски патрул. От своя страна, бусът на общината не е бил снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е адресат на задължението по чл.148, ал.12 от ЗГ. Нормата на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ предвижда, че се „забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и съответно дървесина, непридружена с превозен билет. В конкретния случай никой от свидетелите не твърди, че е видял жалбоподателя Ю. да транспортира дървесината в дома си, а се установи, че свидетелите са я видели там вече разтоварена. Административни наказващия орган не си е направил труда да установи по какъв начин дървесината е стигнала до дома на жалбоподателя, дали сам я е отнесъл, с какво ППС или някой друг му я е доставил.

АНО не си е направил труда дори да установи от къде е изсечена тази дървесина, дори и след като на свидетелите К. и П. е било обяснено, че е от Общината при прочистване на дере. Също така не си е направил труда да установи дали е следвало да се поставя горска марка или в случая се касае за клони и храсти. Само св.П. в съдебно заседание твърди, че ако дървесината е била от Общината, тя следвало да издаде билет и да постави марка. Няма данни за кореспонденция между РДГ-Ловеч и Община гр.Никопол в тази насока. Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл.1., ал1 от ЗГ - „Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.“ Едва на проведеното съдебно следствие се установи, че изрязаната дървесина, представляваща клони и фиданки не е от горска територия, а от урбанизирана, дере на р.“Съзлийка“ преминаваща до ул.“Черно море“ в гр.Никопол, от което следва, че служителите на РДГ-Ловеч, нито са имали законово основание, нито компетентност да 4 издават АУАН.

Следва да се отбележи, че в такава насока е издаденото постановление за отказ за образуване на досъдебно производство издадено от РП-Плевен на 01.02.2022г., където изрично е посочено, че е необходимо да се установи, че дървесината е придобита от горски фонд.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

Нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което настоящият състав не присъжда такива.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №780/14.02.2020г. на Директора на РДГ гр.Ловеч, с което на С. С. Ю., ЕГН********** от гр.*****, ул.“*****“№*** за нарушение на чл.213, ал.1, пр.7, т.1 и т.2 от ЗГ и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ наложена глоба в размер на 50,00 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Плевен по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен наДиректора на РДГ гр.Ловеч за сведение.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________ 5