Решение № 181 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. П., 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500157 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №1/03.01.2025г. постановено по гр.д.№950/2022г. по описа на РС- Велинград е признато за установено, на основание чл.108 ЗС, по иска на Х. М. М., с ЕГН **********; Х. Х. М. М., с ЕГН ********** и А. Х. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41 и съдебен адрес: гр.В. бул.

„Х.А.“ № 16, против А. М. М., с ЕГН **********; Х. Ю. М., с ЕГН ********** и Е. Ю. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул. „Р.“ №41, че Х. М. М., с ЕГН **********; Х. Х. М.- М., с ЕГН ********** и А. Х.

М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, са собственици общо на 1/2ид.част от недвижим имот, представляващ двуетажно масивно жилище- къща, състояща се от два редовни етажа, избен етаж и таван, със застроена площ от 100кв.м., построена в УПИ III общински, в квартал №18 с площ от 1052кв.м. по регулационния план на село С.П., при съседи на УПИ: от изток- УПИ IV- общински, от запад- УПИ II- общински, от север улица 150151, от юг- УПИ XII общински.

Осъдени са, на основание чл.108 ЗС, А. М. М., с ЕГН **********; Х. Ю.

М., с ЕГН ********** и Е. Ю. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., 1 ул.„Р.“ №41, да предадат владението на Х. М. М., с ЕГН **********; Х. Х. М.М., с ЕГН ********** и А. Х. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, върху 1/2ид.част от недвижим имот, представляващ двуетажно масивно жилище- къща, състояща се от два редовни етажа, избен етаж и таван, със застроена площ от 100кв.м., построена в УПИ III общински, в квартал №18 с площ от 1052кв.м. по регулационния план на с.С.П., при съседи на УПИ: от изток- УПИ IV- общински, от запад- УПИ II общински, от северулица 150-151, от юг- УПИ XII общински.

Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. М. М., с ЕГН **********;

Х. Ю. М., с ЕГН ********** и Е. Ю. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, да заплатят на Х. М. М., с ЕГН ********** и А. Х. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, сумата в общ размер на 3864,61лв., представляваща разноски по делото.

Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А. М. М., с ЕГН **********;

Х. Ю. М., с ЕГН ********** и Е. Ю. М., с ЕГН **********, всички с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, да заплатят на Х. Х. М.- М., с ЕГН **********, с адрес: с.С.П., ул.„Р.“ №41, сума в размер на 800лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от А. М. М., Х. Ю. М. и Е. Ю. М..

В нея се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, както и за нарушение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че възражението на ответниците за придобиване на имота по давност е неоснователно.

Ответниците се позовА. пред съда на придобивна давност в полза на наследодателите им Ю. А. М. и неговата съпруга А. М. М.. ПодържА., че те са станА. изключителни собственици на цялата двуетажна масивна жилищна сграда. Още през 2016г. те се позовА. на придобивна давност и се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №126, том II, рег.№3040, нот.дело №310 от 07.11.2016г., вписан в СВ- гр.Велинград под вх.рег.№2136 от 07.11.2016г., дв.вх.рег.№2128, акт 187, том VII, дело 1132/2016г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, съставен въз основа на писмени доказателства №131, том II, рег.№3076, дело 313 от 09.11.2016г., вписан в СВ- гр.П. под вх.рег.№2152 от 09.11.2016г., 2 акт 198, том VII, дело 1142/2016г. С тези нотариални актове били признати за собственици на цялата сграда при определени права.

Твърди се, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като не обсъдил възражението за придобивна давност и относимите доказателства.

Не била обсъдена приложената по делото декларация от Ф.И.Ш..

Поради оспорване на подписа под тази декларация били приети заключения на две съдебно- почеркови експертизи, които дА. различни отговори за автентичността на подписа под декларацията, заверен в Кметство през 2016г. Съдът не ги обсъдил и не посочил, кое заключение кредитира.

Сочи се, че РС е кредитирал изцяло показанията на посочените от ищците свидетели, въпреки че техните показания не кореспондирА. с останА.те доказателства по делото. Показанията на свидетелите посочени от ответниците били избирателно възприети.

Обсъждат се от жалбоподателите показанията на св.М. А., А.Ш. и Х.

Мустафа, които изобщо не били обсъждани в решението.

Твърди се, че е установено от приетата по делото съдебно- техническа експертиза, че жилищната сграда е еднофамилна, има една тоалетна с две бани. Отделните етажи не представлявА. самостоятелни обекти, а са свързани пространствено един с друг и вертикално и хоризонтално. Еднакви били вътрешните ремонти, облицовки и настилки, което потвърждавало твърдението, че са правени от едно и също лице. Водоподаването се отчитало от един водомер и имало само един електромер, които се водели на Ю. А. М. и всички сметки за ток и вода от 2002г. били плащани от него. Поради характеристиките на жилищната сграда било невъзможно в нея да живеят семействата на двамата братя. Това опровергавало показанията на свидетелите на ищците, които твърдели, че Х. и неговото семейството са идвА. през ваканциите и са живели в жилищната сграда, като са отсядА. в тяхната част.

Сочи се, че не следва да се кредитират тези показания и в частта им относно фактите, че споровете между страните започнА. след смъртта на Ю. и до неговата смърт той никога не бил твърдял, че цялата къща е негова.

Ищците не доказА. реално да са ползвА. жилищната сграда и да са плащА. разходи.

Твърди се, че безспорно било, че жилищната сграда е построена от бащата на двамата братя Ю. и Х.- А. Х. М..

3

В началото на 90-те години цялото семейство заминава за Турция родителите, двамата им сина и съпругата на Х.. Къщата в с.С.П. останала недовършена, неизмазана, без ток и вода, без дограма.

През 1995г. по- малкият син Ю. се завръща в България, жени се за ответницата А. М. М. и двамата установяват явно и необезпокоявано от никого владение върху процесната жилищна сграда, упражнявайки владение само за себе си. Това ставало със знанието и съгласието на родителите му и неговия брат Х. А. М., което се установявало от свидетелските показания. Ю. и А. М. явно манифестирА. намерението си за своене на жилищната сграда.

Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че те са установили владение по скрит начин за останА.те собственици. Позовават се на представените нотариално заверени декларации и показанията на разпитаните свидетели.

Уговорката между родителите и синовете им била, че къщата в България остава за Ю., а Х. се установява в Турция и там е подпомогнат от родителите си да си построи къща.

На 26 май 1998г., Ю. М., в качеството на пълномощник на баща си подал данъчна декларация, с която е декларирана жилищната сграда като незавършена къща, построена през 1976г. А. М. починал през 1999г., а съпругата му е починала на 13.03.2015г., като и двамата до смъртта си са живели в Турция и там са починА..

В къщата живеели Ю. и съпругата му и всички разходи, данъци и такси били плащани от тях.

Ю. М. починал на 21.06.2022г. и ответниците негови наследници се снабдили с констативен нотариален акт за собственост при права по наследяване.

След това с Договор №214/23.02.2023г. те закупили от Общината недвижимия имот върху който е построена сградата- УПИ ІІІ- общ. целият с площ от 1052кв.м., в квартал 18 по плана с.С.П., общ.Велинград.

Поземленият имот и жилищната сграда били изцяло собственост на ответниците по делото, поради което молят решението да бъде отменено и предявеният срещу тях иск- отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от Х. М. М. и А. Х. М..

4

В него се оспорва жалбата. В тази насока се твърди се, че от доказателствата по делото е установено, че общите наследодатели на страните построили процесната къща през 1976г., на основание издадени строителни книжа. В начало на 1990г. семейството заминава за Турция ведно с първата ищца, която от 1987г. е станала снаха в семейството и била заведена от съпруга си Х. М. точно в тази къща. До заминаването в Турция в период от 13 години къщата била пригодена за живеене.

Сочи се, че показанията на свидетелите М. Е. и А.Ш. били недостоверни, противоречиви и взаимно изключващи се.

Установено било, че наследодателката Х. и ищците през целия период от заминаването за Турция всяка година по празници и летни ваканции идвА. и отсядА. в имота, използвайки определения от наследодателите вход от къщата и имА. ключ от входа.

Спорове относно собствеността на имота не възниквА..

Установено било от съдебно- техническата експертиза, че преустройство е направено само на втория етаж, като е избита врата на стената, така, че да може да се излиза от двата входа. Това преустройство било извършено след смъртта на наследодателя Ю..

Твърди се, че с нотариалните актове ответниците се снабдили една година след смъртта на наследодателката Х. М., на 07.11.2016г. и 09.11.2016г.

За издаване на първия нотариален акт по обстоятелствена проверка, като свидетели били разпитани майката на ответницата А. М., Р.А.М. и съжителката му, които били в родствени връзки и било допуснато нарушение на чл.584, ал.1, т.3 от ГПК.

При съставянето на н.а. №131, том втори, рег.№3076, дело №313 от 09.11.2016г. бил приложен н.а. №126, том ІІ, рег.№3040, нот.дело №310 от 07.11.2018г., както и разрешение за строеж и Протокол за дадена строителна линия и определено ниво с грешно изписани години, които според нотариуса, съставил нотариалните актове, установявА. правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона.

Тези нотариални актове не били отразени в техническа служба по партидата на имота. Те не били оповестени на никого, включително на ищците до смъртта на Ю..

5

Ответниците платили данъците с представената квитанция за периода от 2017г. до 2022г. във връзка със снабдяване с нотариални актове.

Подписът под декларацията от Ф.И.Ш. бил заверена от Кмета на село Юндола- М. М.М., който бил баща на ответницата А. М..

Излагат доводи относно заключението на повторната експертиза.

Съдът обсъдил показанията на всички свидетели, разпитани по делото.

В срок е постъпил писмен отговор и от Х. М. М..

Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено.