Решение № 371 от 17.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Велико Търново, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100416 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Ищецът С. М. В. твърди, че на 17.08.2023 г. в гр. В. Търново водачът Петя Иванова Симеонова при управление на лек автомобил „Ауди“ модел „А3“ рег.

№ ВТ2026КР не пропуска преминаващия пешеходец на пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра“ С. В. и го блъска. Посочва, че вследствие на процесното ПТП е получил физически увреждания, изразяващи се в изкълчване на лявата раменна става, което довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на горния ляв крайник; закрито вътреставно счупване с разместване на фрагментите на първа дясна метакарпална кост, което е довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателна функция на дясната ръка.

Описаните травматични увреждания били причинили на ищеца трайно разстройство на здравето, неопасно за живота. Заявява, че освен претърпените физически болки и страдания и до момента търпи посттравматичен стрес.

Изтъква, че виновният водач има застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗК „ Лев Инс“ гр.София, като по предявената застрахователна претенция не е изплатено обезщетение и до момента. Сочи, че е претърпял неимуществени вреди, като претендира същите да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 20 000 лева, а за претърпените имуществени вреди претендира изплащане на обезщетение от 100 лева.

Претендира законна лихва от датата на уведомяването на застрахователя за застрахователното събитие до окончателното изплащане. Впоследствие увеличава размера на предявения иск за неимуществени вреди на 35 000 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника ЗК „ Лев Инс“ гр. София, в който заявява допустимост, но неоснователност на претенциите. Признава, че е налице застрахователно правоотношение по 1 полица „Гражданска отговорност“ на процесния автомобил и че е заведена щета пред застрахователя, за която е образувана застрахователна преписка №0000-1000-03-23-7838. Твърди, че преписката е разгледана, но са изискани допълнителни доказателства по отношение на механизма на ПТП, къде е настъпило то и при какви обстоятелства. Заявява, че не са налице безспорни доказателства относно осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане; оспорва механизма на ПТП, оспорва ищецът да е пресичал на пешеходна пътека и счита, че вина за ПТП има пешеходецът, който не е пресичал на пешеходна пътека. Оспорва настъпването на описаните неимуществени вреди за ищеца. Оспорва претендираното обезщетение и по размер, като го счита прекалено завишен. Оспорва и претенцията за законна лихва. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Претендира прекомерност на разноските на ищеца. Впоследствие допълва възражението си за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, поради отказ от лечение.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства - констативен протокол за ПТП 323/17.08.2023 г. материалите по досъдебно производство № 846 от 2023 г., протокола за оглед на произшествието фотоалбум към огледния протокол скица на местопроизшествието се установява, че на 17.08.2023 г. около 15:50 ч. водачът Петя Иванова Симеонова при управление на лек автомобил „Ауди“ модел „А3“ рег.№ ВТ2026КР не пропуска преминаващия пешеходец на пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра“ С. В. и го блъска. Мястото на произшествието е в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ №1.

По делото е допуснато заключението на съдебна авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.

Същото потвърждава мястото на произшествието. Според заключението на вещото лице автомобилът на Петя Симеонова се движи от запад към изток, по ул. „Васил Левски“. За автомобила има значим пътен знак е Д 17 ”Пешеходна пътека” и хоризонтална маркировка — начертана пешеходна пътека тип „зебра“. Водачът Симеонова преминава, без да спира преди пешеходната пътека при движещ се пешеходец по нея, когато в същото време от север към юг на пешеходната пътека навлиза пешеходец С. М. В.. При така създалата се пътна обстановка настъпва удар. Ударът е страничен за л.а., с предна лява странична част, при ъгъл спрямо траекториите им на движение около 900 и пешеходец В.. След удара водачът на л.а. продължава движението си в процес на спиране незначително и се установява върху пешеходната пътека. Съгласно заключението пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме автомобила и да го пропусне, с което да предотврати произшествието. Скоростта на движение на автомобила преди удара е била 27 km/h, а по време на удара – 16,6 km/h. Вещото лице заключава, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме от достатъчно 2 разстояние движещия се по пешеходната пътека отляво надясно пешеходец и като го пропусне да предотврати ПТП. В съдебно заседание вещото лице поддържа експертното заключение, като прави уточнение, че ищецът се е движел от областната управа, но водачът е имал възможност да възприеме пешеходецът и да предприеме спиране навреме.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато заключението на съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Съгласно същото вследствие на процесното ПТП ищецът е получил тежко вътреставно изкълчване на лява раменна става, закрито разместено вътреставно счупване на главата на първа дланна кост на дясна китка. Вещото лице аргументира, че срока на лечение и възстановяване в острия период е около 6 месеца за изкълчването на ляво рамо и счупването на пръста на дясна китка. За останалите травми обичайния срок е около 20 дни. Към настоящия момент не е настъпило пълно възстановяване. Съгласно заключението е налице забавяне и непълно възстановяване поради липса на адекватна медицинска помощ и лечение на травмите на рамото и дясна длан.

Вещото лице сочи, че през първите 3-4 месеца ищецът е търпял значителни по сила болки и страдания, каквито ще търпи и за в бъдеще с различен интензитет предвид физическото натоварване и промяна в климата/студ и влажност/.

Според експертното заключение по отношение на ищеца са налице трайни последици в резултат от получените изразяващи се в значителен двигателен дефицит в областта раменна става и дясна китка/болезнен и непълен захват на първи пръст на китката/.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като допълва, че двигателният дефицит, който е описал при прегледа, е за цял живот и за двете травматични уреждания, но ако е било проведено предписаното лечение, нямаше да е такова състоянието, като вероятно щеше да бъде подобро, тъй като ищецът е отказвал всякакви манипулации и интервенции, защото има панически страх от всякакъв допир с лекари и от самата мисъл, че трябва да посети болнично заведение изпада в паника. Ищецът е споделил, че е склонен да търпи болките, които не са много поносими, значително непоносими дори, само и само да не посещава здравно заведение.

От показанията на разпитания свидетел Балканджиев се установява, че след ПТП ищецът е имал сериозни синини по лявата част на цялото тяло.

Десният крак и ръката на ищеца са били силно ожулени, панталонът му е бил скъсан, а по главата е имал силно ожулване и кръвотечение. Имал е и силни болки в дясната ръка и лявото рамо. Свидетелят е попитал ищеца защо не е останал, а той е казал, че го е страх от болници, инжекции и лекари, че получава паник атака, особено след ковид пандемията. Свидетелят Балканжиев твърди, че на сутринта след инцидента е видял ищеца, който не е можел да стане от леглото. Съгласно свидетелските показания след преглед в гр. Плевен е установено, че ищецът има счупване на дясната ръка, на някаква костица на дланта и извадено ляво рамо с някакви скъсани мускулни влакна, 3 като лекарите са обездвижили, двете стави, рамото и ръката. Свидетелят твърди, че са предписали обезболяващи и антибиотици, но ищецът е отказал да остане в болницата. Свидетелят сочи, че в следващия ПТП близо месец, всеки ден му е носил храна и обезболяващи, риванол за превръзки и му е оказвал помощ. Според показанията на свидетеля около месец ищецът е бил в тях на легло и след това постепенно започнал да става, но не може да извършава никаква физическа натовареност, защото се оплаква от болки в рамото и в ръката и има силно ограничено движение на лявата ръка, в рамото – не можел да си вдигне ръката над рамото. Ищецът постоянно, все още и сега, се оплаквал, че има страшни болки, взема си обезболяващи и ги пие.

Според свидетеля Балканджиев ищецът е отказвал предложените от лекарите операции. Съгласно свидетелските показания към момента ищецът не може да извършва физическа работа, безработен е и не може да си вдига рамото над главата и има ограничаване на стискането на дясната ръка. Според свидетеля сега ищецът има психически страх, когато се вози в автомобил и рядко шофира - само в село Михалци. Свидетелят Балканджиев твърди, че ищецът сам си провежда рехабилитация, съветвал го е да ходи на психолог, но той смятал и психиатрите и психолозите за лекари и отказвал да ходи при тях.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел по делото, тъй като те са безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото доказателства.

От приложения по делото фискален касов бон №1361/23.08.2023 г. и съдебно удостоверение №134/2023 г. е видно, че същото е след датата на ПТП и ищецът направил разходи в размер от 100 лв. за медицински преглед и снабдяване със съдебно удостоверение от прегледа. Съдът приема, че сумата е изразходвани от ищеца във връзка с травмите от процесното ПТП.

Не се спори, че е налице застрахователно правоотношение по отношение на ответника по полица „Гражданска отговорност“ на „Ауди“ модел „А3“ рег.

№ ВТ2026КР и че е заведена щета пред застрахователя, за която е образувана застрахователна преписка №0000-1000-03-23-7838.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на основани на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху всяко едно от претендираните обезщетения.

От доказателствата по категоричен начин се установява, че ищецът е пострадал при ПТП, вина за настъпването на което носи изключително водачът на лекия автомобил „Ауди“ модел „А3“ рег.№ ВТ2026КР. По отношение виновното поведение на водача на този автомобил съдът намира, че от заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза и приложените по делото доказателства, се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП по категоричен начин. Съдът намира, че в 4 случая водачът на лек автомобил „Ауди“ модел „А3“ рег.№ ВТ2026КР е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

По отношение физическите увреждания, причинени на ищеца, заключението на съдебно-медицинската експертиза, категорично посочва, че травмите на ищеца са получени като резултат от настъпилото ПТП.

По делото не се събраха доказателства, които да обосноват извод за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат по първото възражение на застрахователя, а именно, че той не е пресичал на пешеходна пътека. От доказателствата по делото и от назначената съдебна автотехническа експертиза се установи, че ищецът се е движил по пешеходна пътека, водачът е имал възможност да възприеме пешеходецът и да предприеме спиране навреме.