Решение № 277 от 25.10.2023, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 277 гр. Русе, 25.10.2023 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Басарболиева административно дело № 544 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от АПК във връзка с чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на

Д. С. Ф., гражданка на Руската федерация, ЛНЧ **********, представлявана от адв. Д.Попсулис, срещу Решение № 12686 от 23.08.2023 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, издадено на основание чл. 75, ал.

1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, с което на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Излага се твърдения, че административният орган не е преценил правилно всички данни от личната история на жалбоподателката, поради което е достигнал до неправилен извод, че не е налице реален риск за живота, здравето и свободата й, в случай на завръщане в страната по произход. Сочи, че решаващият орган не е изпълнил задължението си да изследва подробно положението в Руската федерация по отношение противниците на режима в страната. Претендира се отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Председателят на ДАБ при МС – гр. София – не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателката, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ – гр. София, Овча купел под вх. № РД09-3790/07.10.2022 г., заведена в ДАБ под рег. №УП 21872/07.10.2022 г. ( л. 79 от адм. преписка), жалбоподателката е поискала международна закрила от Република България. Чуждата гражданка е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 21872/07.10.2022 г. ( л. 76 – л. 78 от адм. преписка), съгласно който Д.Ф. е руска гражданка, с етническа принадлежност – руснак, религия – православие, висше образование, професия – учител по руски език, омъжена, притежаваща национален паспорт сер. 75 № 7081015, издаден от Руската федерация на 28.02.2018 г., валиден до 28.02.2028 г.

С жалбоподателката е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.

№ УП 21872/14.10.2022 г. ( л. 55 – л. 60 от адм. преписка). При провеждане на интервюто тя е представила допълнително удостоверение за сключен граждански брак, разрешение за работа, издадено от Агенция по заетостта, което заявила, че към момента на интервюто е прекратено, поради неплащане на такса и документ за влизане на територията на Кримския полуостров от Украйна. Посочила, че към момента на издаване на разрешението за работа, тя се е намирала в гр. Варна, а съпругът й в Румъния, където подал молба за получаване на закрила. След като отишла при него, румънските власти, съгласно Дъблинския регламент, ги върнали в България.

Посочила, че живее в България от 2018 г., без 4 месеца, през които е била в Румъния. Пребивавали със съпруга й в други страни за един месец и половина, като посетили Египет, Турция и Йордания. След края на това пътуване, август – септември 2022 г., съпругът й отлетял направо за Украйна, за да извади украинското си гражданство, а тя се върнала в България. За последно се върнала в Русия през 2020 г., за две седмици. Сочи, че работела като учител на свободна практика. Подавала е молба за закрила в Румъния на 13.05.2022 г. Уточнява периодите на пътешествието, което предприели със съпруга й, като посочва за начален период декември 2021 г., а като краен за завръщането й в България – януари, началото на февруари 2022 г. със съпруга й били заедно до края на пътуването, до началото на м. февруари, след което той заминал за Украйна във връзка с неговите документи за гражданство. Посещавала посолството на Руската федерация в България, гр. Варна, за да подаде заявление за продължаване валидността на паспорта й. Подала документи за издаване на втори задграничен паспорт, декември 2021 г. и след края на пътуването отишла в посолството да си го вземе. Заявила, че семейството им има собствен апартамент в гр. Калининград, Русия, където е постоянният й адрес. Имала близки в Русия – майка, баба, брат и втория съпруг на майка й, като всички живеели в Московска област, Русия. Получила двете си висши образования в Москва. Посочила, че със съпруга й планирали да опитат да се преместят в друга държава. Задавали си въпроса: „Защо пък не?“.

Политическата обстановка също не им харесвала. Ходили по митинги. Решили да експериментират и да живеят в различни райони в Русия – Фрязино, Сизран, Москва. Пътували до Гърция, харесало им и решили, че може да живеят там. За да може да работи след преместването в чужда държава, те се върнали в Москва, през 2014 г., за да завърши тя образованието си. Живели там 2 години. След това се преместили в Калининград, който бил по - близо до Европа. Искали да видят света. След това заминали за двегодишно пътуване из различни държави. В Полша не могли да се адаптират. Заедно посетили 35 държави. Решили да презимуват някъде, където да не е скъпо. Намерили евтина квартира близо до Варна и предприела стъпки, за да започне работа като преподавател на свободна практика. Не е членувала в политическа партия или организация. Участвала е на митинги в Самара и Москва, като така изразявала мнението си, но не е имала взаимоотношения с полицията и не е била арестувана. Във връзка със случващото се в Украйна, била доброволец в БЧК – Варна, виждала семействата с майки и деца и общувала с тях. Разбрала, че хората наистина напускат родината си. Тъй като споделяла това с роднините си, отношенията им били влошени, наричали я „предателка“. Смятала, че сега, ако се върне в Русия да види родителите си, може да бъде арестувана и вкарана в затвора. Заявила, че не са й отправяни заплахи в страната й по произход и не й е оказвано насилие. Искала закрила от България, за да може да живее нормален живот, без агресия и страх, да се развива и да има семейство.

В отговор на Писмо рег. № УП 218721/25.10.2022 г. на ДАБ, с писмо с рег. № М -24360/30.11.2022 г. (рег. № УП 21872/02.12.2022 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция "Национална сигурност" ( л. 44 от адм. преписка) е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Представено е становище рег. № УП 21872/28.02.2023 г. от главен експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ ( л. 43 от адм. преписка), с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По административната преписка е приложена и Справка относно положението в руската федерация, изготвено от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС ( л. 11 – л. 30 от адм. преписка).

Последва издаване на оспореното Решение № 12686/23.08.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Д. Ф. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 31.08.2023 г. решението е връчено на жалбоподателката срещу подпис, последната е запозната с неговото съдържание на език, който разбира и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата е подадена на 11.09.2023 г., видно от поставения входящ номер, чрез административния орган до АС – Силистра.

С определение № 454/19.09.2023 г. по адм. дело №

169/2023 г. по описа на АС – Силистра, производствата по горецитираното дело е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АС – Русе по правилата на чл. 135, ал. 2, изр. 1 АПК, вр. чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

При така установени факти, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената съдебна защита и при спазване на срока за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – председателят на ДАБ, съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ вр. чл.75, ал.1 ЗУБ. Спазена е предвидената в закона форма - актът съдържа всички изискуеми реквизити.

В производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съответствие на чл. 68, ал. 1 от ЗУБ, производството е започнало по молба, заведена в ДАБ под рег. № УП 21872/07.10.2022 г. ( л. 79 от адм. преписка), подадена от жалбоподателката и е регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 21872/07.10.2022 г. ( л. 76 и л. 77 от адм. преписка). Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите.

При съставянето на регистрационния лист и при провеждане на интервюто на кандидата е назначен преводач на родния му език (руски), по който няма възражения като той и двата пъти е заявил, че преводът е бил разбираем и между него и превода не е имало комуникативни пречки. Съгласно изискванията на чл. 74, ал. 1 от ЗУБ има изготвено и приложено от интервюиращия орган Становище рег. № УП 21872/28.02.2023 г. от главен експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ (л. 43 от адм. преписка).

Действително то е изготвено и представено извън срока по чл. 74, ал. 1 от ЗУБ

- до 4 месеца от образуването на производството по общия ред, но настоящият съдебен състав намира, че това нарушение на административнопроизводствените правила не е от категорията на съществените, тъй като предвидените от законодателя срокове са инструктивни, а не преклузивни. В съответствие с изискването на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, е поискано становище от ДАНС и такова е приложено по преписката.

Административният орган правилно е приложил и материалния закон.

След анализ и преценка на събраните по административната преписка доказателства, с оспореното по делото Решение № 12686/23.08.2023 г. на Председателя на ДАБ, органът е приел, че липсват предпоставките по чл. 8 от ЗУБ и чл. 9 от ЗУБ, поради което отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Д.Ф..

Предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са уредени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Общо условие и за двата е лицето да е чужденец, като дефиницията за това е дадена в §1, т. 1 от ДР на ЗУБ. По делото не е спорно, че жалбоподателката - гражданка на Руската федерация, попада в тази категория лица.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец 1992, в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., издаден от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, изразът „основателни опасения от преследване" е ключовият израз в определението. Понятието „опасения", включва субективното състояние на кандидата. Към него се добавя и прилагателното „основателни", което означава, че статута на бежанец на дадено лице се определя не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация.

Разпечатката съдържа 37 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3a696ea-3bff-4d20-ae7f-1dd2831413d6