Решение № 147 от 15.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Стара Загора, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Търговско дело № 20215500901309 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т. против „ЗАД Д.“АД, която първоначално е предявена пред РС-*, но след допуснато увеличение на исковете над 25000 лв, е изпратена по подсъдност на ОС-Стара Загора.

В Им се посочва, че ищците са родители на загиналия при ПТП на 11.11.2019 г. Д.Т. Т.. Твърди се, че на 11.11.2019г., около 21.00 ч., по път II57, на км 12+800, е настъпило ПТП, при което л.а. „**“ с per.№ ******, управляван от водача Д.Г.Е., блъска с предна част пешеходците А.Т.Д. и Д.Т.

Т., след което продължава движението си напред и блъска движещия се на заден ход, перпендикулярно на осовата линия, л.а. „***“ с per. № *******, в неговата странична лява част. В резултат на удара, Д.Т. Т. е починал. За случилото се е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1228р-12464/13.11.2019 г. от РУ на МВР – * и е образувано наказателно производство - ДП № 243 по описа на РУ - *, което към настоящия момент не е приключило с краен акт.

Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. „**“ с per. № ****** нарушения на правилата за движение по пътищата и че съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Д.Г.Е. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта 1 на Д.Т. Т.. Посочва се, че за увреждащия л.а. „**“ с per. № ******, управляван от водача Д.Г.Е. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/30/119001960628, със срок на валидност от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.

Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците Т. и З. Т.и са предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД “Д.“ АД, получена от застрахователя на 10.12.2019 г. и са представили всички документи, с които са разполагали. При ответника са образувани преписки по щети с № 0801- 005582/2019-02 и № 0801005582/2019-03, но към настоящия момент, на ищците не е изплатено застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, се поддържа, че за ищците са налице предпоставките за предявяването на настоящите искове за ангажиране отговорността на ЗД “Д.“ АД за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д.Т. Т..

Посочва се, че в резултат на инцидента е загинал сина на ищците Д.Т.

Т., на 30 години. Той е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият е бил млад мъж, в разцвета на силите си, в много добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. Твърди се, че ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя син. Тя е била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Д. е бил отгледан с много любов и търпение, близостта между него и родителите му не се е загубила, когато е станал зрял мъж, а напротив - засилило се е приятелството между тях. Вече не само Д. е можел да разчита на своите родители за подкрепа, но и той за тях се е превърнал в опора, помагал им е с каквото можел, очаквали са, че на старини ще могат да разчитат на неговата помощ. Д. е поддържал постоянен контакт с майка си и баща си, били са много близки. Внезапната му смърт неочаквана и насилствена, е причинила на ищците неописуема мъка, душевни 2 болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на дете е сред изпитанията, които най - тежко се понасят от човек.

Несвоевременната смърт на сина им се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на доверителите ми. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на Д.Т. Т. ще ги съпътстват през остатъка от живота им. Независимо от изминалото време, болката от загубата не утихва, в резултат на което доверителите ми продължават да страдат и скърбят. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Д.Т. Т. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищците. Мъката на ищците е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо. С оглед на изложеното, в Им се поддържа, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите следва да бъдат компенсирани. Безспорно, неимуществените вреди имат по- голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото трагично събитие. Неимуществените вредите, претърпени от ищците, са в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил Д.Г.Е., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД “Д.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Предявените искове са съобразени, от една страна, с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна, с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Въз основа на изложените, ищците молят да се постанови решение, с което съдът да приеме, че предявените граждански искове са основателни и 3 доказани по размер и да осъдите ответника ЗД “Д.“ АД да заплати на всеки от тях по 190 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на техния син Д.Т. Т..

Претендира се лихва върху присъдените суми от датата 18.11.2019 г. съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата за обезщетение.

В законния срок, ответникът ЗАД „Д." АД е подал отговор на ИМ, в който оспорва исковете като неоснователни, алтернативно като завишени по размер.

В отговора се признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил „**" с per. № ***** - полица BG/30/119001960628 със срок на застрахователно покритие от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г. Оспорват се всички останали, описани в исковата молба, обстоятелства.

Твърди се, че водачът на „**” с per. № ***** Д.Г.Е. не е нарушил правилата за движението по пътищата, не е причинил процесното ПТП, поради което липса противоправно поведение от водача и вината му може само да се презюмира. Оспорва се водачът Д.Г.Е. да е имал вина за настъпване на ПТП, както и да има причинно-следствена връзка между негово деяние и вредоносния резултат. Твърди, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като водачът Д.Г.Е. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди наличието на пешеходец на пътното платно, който се намирал там в нарушение на правилата по ЗДвП. в тъмна част от денонощието, без светлоотразителна жилетка, на необозначено за пешеходци място, навлизайки внезапно в опасната зона на автомобила. Твърди, че оспорва механизма на ПТП, описан в ИМ. Възразява, че претендираните обезщетения са необосновано завишени съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД и оспорва да са възникнали твърдените неимуществени вреди в претендирания обем. Твърди, че пешеходецът Д.Т. Т. съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат поради грубо нарушение на разпоредбите на ЗДвП, а именно:

- чл. 32, ал. 2 от ЗДвП - преди да навлезе на пътното платно не се е 4 съобразил с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение;

-чл. 108, ал. 2 от ЗДвП - не се е движел по платното противоположно на движението на автомобила; чл. 113, ал. 2, вр. чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП - при пресичане на извънградски път не се е съобразил с придвижващите се по пътното платно автомобили, като е удължил ненужно престоя си на пътното платно;

- чл. 101, ал. 1 от ЗДвП - не е бил с поставена светоотразителна жилетка.

Твърди още, че при Д.Т. Т. са били налице предхождащи ПТП заболявания. които са спомогнали за настъпване на смъртта. Оспорва искането за заплащане на законна лихва от 18.11.2019 г„ тъй като ищците не са посочили банкова сметка.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Всеки от ищците е предявил иск по чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 190000 лв (първоначално исковете са предявени като частични, всеки за сумата от 24000 лв, от общо 190000 лв, но впоследствие е допуснато изменение до пълния им размер), съставляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях имуществени вреди поради смъртта на сина им Д.Т. Т. при ПТП на 11.11.2019г. , ведно с акцесорно искане по чл.86 ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 КЗ за присъждане на законната лихва върху претендираните суми от 18.11.2019г., до окончателното изплащане. С оглед посоченото в ИМ правно основание относно претендираната законна лихва, съдът приема, че се касае за дължимата такава от застрахования/делинквента, за която застрахователят отговаря съгласно чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, т.е. касае се за обезщетението за забава, дължимо от причинителя на вредата съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, за което застрахователя отговаря при условията на чл.429, ал.3 КЗ.

5

Предявените искове са допустими, вкл. с оглед нормата на чл.498, ал.3, вр. ал.1 и 2 от КЗ. От доказателствата по делото е видно, че ищците са отправили към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, подадена при застрахователя на 10.12.2019г., относно заплащане на всеки от тях на обезщетение за неимуществени вреди.

С доклада по делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответното дружество е сключило валидна застраховка ..Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „**" с per. № *****, обективирана в полица BG/30/119001960628, със срок на застрахователно покритие от 17.07.2019 г., до 16.07.2020 г. Тези факти се установяват и от докщазателствата по делото (справка от информационната система на Гаранционен фонд).

Видно от представеното с ИМ удостоверение за родствени връзки, ищците са родители на Д.Т. Т., ЕГН:**********, който е починал на 11.11.2019г. в с.С. община *, обл.Стара Загора, съгласно представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 12.11.2019г. Следователно, ищците са материално легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им.

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, същият е съставен от дежурен по ПТП полицай Р.К. от сектор ПП при ОД на МВР-Стара Загора на 11.11.2019г, около 21,00ч, относно посетено от същия ПТП на път II-57, км.12+800 на територияна на община *. Според данните от протокола, участници в ПТП са, както следва Участник №1: ППС „**“ с per.№ ******, собственост на Р.Г.Р., управляван от водача Д.Г.Е., с валидно СУМПС и сключена за автомобила застраховка ГО при ЗАД„Д.“АД; участник №2 - „***“ с per. № *******, собственост на К.Г.И., управляван от собственика; Участник №3 - А.Т.Д., ЕГН:********** от с.С.; Участник №4 – Д.Т. Т., ЕГН:**********. Като подстрадали лица, в протокола са посочени участник №2, 3 и 4, като относно Д.Т. Т., на 30 г., е отразено, че е загинал. Така описаните факти са възприети непосредствено от съставителя на протокола, действащ в рамките на службата и компетентността си, поради което, в тази част констативния протокол за ПТП е официален документ с материална доказателствена сила, съгласно чл.179, ал.1 ГПК и съставлява доказателство за извършените от длъжностното лице и 6 пред него действия. респ. отразените в него факти и обстоятелства, възприети от съставителя на местопроизшествието, касаещи местоположението, участниците, състоянието им след ПТП, са обвързващи за съда. Относно отразени в протокола за ПТП обстоятелства и причина за ПТП, а именно – „Участник №1 с предна частна МПС блъска престояващите на пътното платно пешеходци Участник №3 и Участник №4, след което продължава движението си напред в посока изток и блъска движещия си на заден ход, перпендикулярно на осовата линия, участник №2, в неговата странична лява част“, същият няма материална доказателствена сила, тъй като, доколкото няма твърдения и доказателства съставителят да е присъствал при настъпване на ПТП, констатациите в протокола относно механизма и причините за възникване на същото не са база негови преки впечатления.