Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24528 от 03.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11906/2025
Вид
Определение № 24528
Подписан
03.12.2025
Състав
Райна Мартинова, Виктория Руменова Митева, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 289 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24528 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Таня Кандилова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511906 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 40287/01.04.2025 г. на Е. Д. М. срещу определение № 14401/26.03.2025 г., постановено по гр. д. № 790/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на Е. М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита от адвокат и е върната искова молба с вх. № 4131/07.01.2025 г., подадена от Е. М., въз основа на която е образувано производството по делото.

В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице идентитет между предмета на цитираните в акта дела. Освен това неправилен бил и изводът на съда за злоупотреба с право, като по този начин бил налице отказ от правосъдие. С оглед на изложеното, се отправя искане да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Произнасянето на СРС е по чл. 130 ГПК преди размяна на книжата, поради което на насрещната страна не е била връчвана жалбата за становище.

Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр.д. № 790/2025 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е образувано по искова молба от Е. Д. М. срещу ВКС, с която е предявен иск с правно основание чл.

2в ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди през периода 07.09.2023 г. – 30.12.2024 г., настъпили в резултат на незаконно осъждане по непредявено обвинение по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС. Направено е искане първоинстанционният съд да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 24 000 лева, ведно със законната лихва от началото на увреждането за нанесени неимуществени вреди. Ищецът е поискал и назначаване на служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ.

За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че с предявяване на иска ищецът упражнява очевидна злоупотреба с право, тъй като е образувал в СРС общо 1015 бр. дела с почти идентичен предмет, с които търси защита на очевидно неоснователни претенции. Счита, че искът е основан на ненадлежни твърдения, от които е принципно невъзможно да бъде породено 1 претендираното право, поради което исковата претенция е недопустима, а предоставянето на правна помощ е неоправдано предвид прекратяване на производството по делото.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на районния съд, че действията на жалбоподателя представляват явна злоупотреба с право.

Доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички съдилища, на съда е служебно известно, че ищецът Е. Д. М. е задържан в затвора в гр. София в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по силата на Решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, с което е оставена в сила въззивната присъда на АСНС по ВНОХД № 102/2018 г. в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда и ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

Към началото на 2025 г. ищецът има заведени над 1000 бр. дела само пред Софийския районен съд със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др.), като повече от 99% от делата са с един и същи предмет – иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение и др.), претърпени в различни периоди на увреждане. След подобна служебна справка в ЕИСС за образуваните в Софийски градски съд граждански дела се установява, че за периода 01.01.2022 – 20.11.2025 г. Е. Д. М. е инициирал над 800 първоинстанционни и въззивни граждански производства, вкл. и частни въззивни производства пред СГС, като е видно, че техният брой продължава да нараства с времето.

Ищецът системно и целенасочено образува множество идентични или почти идентични производства – както пред Софийския районен съд, така и пред други съдебни инстанции, с един и същи предмет и с идентични или сходни твърдения. В мнозинството от подадените искови молби, както и по настоящото, ищецът излага ненадлежни твърдения за факти, от които не би могъл да обоснове противоправно поведение на ответника и наличие на основание за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на евентуално причинени неимуществени вреди. Всички негови фактически твърдения в крайна сметка съставляват оплаквания за незаконосъобразност на влязлата в сила присъда, с която е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода. Във всички искови молби се сочи, че е налице нарушение на редица норми на ЕКЗПЧ, ХОПЕС, ДФЕС и др., без да се посочват конкретни норми, предвиждащи права на частноправни субекти, които са нарушени съществено, и без да се посочват конкретни вреди.

Такова поведение има за цел не действително защита на легитимни интереси, а злоупотреба със съдебната власт, изразяваща се в обременяване на съдебната система с безпредметни и очевидно неоснователни искове, забавяне на производството и опит за заобикаляне на установените законови процедури.

Жалбоподателят не посочва конкретни факти или доказателства, които да обосноват неговите претенции за нарушени права, нито вреди, за които да се иска обезщетение. Напротив, всички негови твърдения следват единствената цел – да претендира права в противоречие с принципите на добросъвестност и лоялност в съдопроизводството, като използва законовите средства за защита на права по начин, който ги превръща в инструмент за тормоз и натиск върху съдебната система.

Същевременно, Е. М. не е лишен от достъп до правосъдие по основното му твърдение, изложено в исковите молби по всички дела, че е осъден от ВКС по непредявено обвинение с Решение № 242 от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, като това твърдяно от ищеца нарушение на общностното право е предмет на предявена от него искова претенция по чл. 2в ЗОДОВ, по която е образувано гр.д. № 5050/2022 г. по описа на СРС, 125 състав (към настоящия момент висящо на етап въззивно производство по в. гр. д. № 12666/2024 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав).

Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК, като при анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че същата е противоправна и представлява недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат 2 увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД), когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва.

Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. При установена злоупотреба с право последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува – в този смисъл Решение № 257/14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/09 г. по описа на ВКС, IV г. о. Но когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.

С оглед очевидната недопустимост на исковата молба, правилен е и изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата за предоставяне на правна помощ, доколкото назначаване на служебен адвокат на ищеца при наличие на основание за прекратяване на производството по делото е неоправдано и не би могло да допринесе за защитата правата на ищцовата страна – в този смисъл Определение № 467/08.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. по № 4725/2017 г., III г. о., Определение № 548/05.10.2015 г. по ч. гр. д. 3744/2015 г. на по описа на ВКС, III г. о. и др.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че определението на СРС в обжалваната част е правилно и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 40287/01.04.2025 г. на ищеца Е. Д. М. срещу определение № 14401 от 26.03.2025 г., постановено по гр. д. № 790/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ на ищеца и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3