Решение № 8374 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8374 гр. ., 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20221110130901 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от A., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответницика Х. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. ., ул. „адреса“ №адрес, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 1238,69 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. ., ул. „адреса“ №адрес, отчитан под абонатен № 338745, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –28.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 246,67 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата от 40,77 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9,56 лева за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага 1 съображения за недопустимост и неоснователност. Оспорва, че дължи процесните суми, тъй като за периода 05.2017г.-05.2020г. ищеца бил приел извънсъдебно направено от ответника възражение за настъпила погасителна давност на задълженията. На следващо място се излагат съображения, че ответника е заплатил дължимите на ищеца суми с платежно нареждане от 24.10.22г.

С определение от 04.01.2023 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, редовно призован, се представлява от адв. П., която поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 16250/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от сумата от 1238,69 лева (хиляда двеста тридесет и осем лева и 69 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. ., ул. „адреса“ №адрес, инсталация 4000288328/аб.№ 338745, ведно със законна лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 246,67 лева (двеста четиридесет и шест лева и 67 стотинки), за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., сумата от 40,77 лева (четиридесет лева и 77 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9,56 лева (девет лева и 56 стотинки), за периода от 31.03.2019 г. до 17.03.2022 г. С възражение от 21.04.2022 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „фирма .“ АД на клиентите в гр. ., се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес гр. ., ул. „адреса“ №15, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Техем Сървисис“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 03.09.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.

По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода, представени от „Техем Сървисис“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.18г. до 30.04.19г. и 01.05.19г. до 30.04.20г. и 2 бр. формуляр за извършен отчет на 02.06.2019г. и 08.06.2020г.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № 0106638509/31.07.2019г., обща фактура № 1005630671/31.07.2020г. и справка за задължения на абонатен № 4000288328.

С Решение №20047914/14.07.2022г. по гр.д. №57918/2020г. по описа на СРС, е признато за установено, че ответника дължи на ищеца суми за доставена и неплатена ТЕ за периода 01.09.2016г.-30.04.2017г.,

С платежно нареждане №172371/24.10.22г. ответника е заплатил на ищеца сумата от 1230.94 лв. за периода м.05.2020г. до 30.09.2022г.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД . Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба 2

№ 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 1210,28 лв., от която сумата от 617,61 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., а сумата от 592,67 лв. за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим, като възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

По основателността на иска, съдът намира следното:

По делото не е спорно, че за процесния период ответника е бил собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с решение на ДКЕВР.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. . и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 1210,28 лв. или иска следва да бъде разгледан до този размер.

Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.

Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ 338745, е доставена топлоенергия, която не е заплатена.

Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за топлинна 3 енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 28.03.2022г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват всички вземания преди 28.03.2019г. Т.е. от включените в исковия период задължения, погасени по давност са тези от 01.05.2018г. до 31.01.2019г., като последното е с падеж 17.03.2019г. Задължението за м. февруари 2019 г. е с падеж 14.04.2019 г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност. – вярно

С оглед на това съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 839,29 лв.