Определение № 235 от 22.11.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Варна, 22.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20213000600374 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв.В., процесуален представител на осъденото лице – М.Л. К., срещу протоколно определение, постановено на 03.11.2021г. по ЧНД № 20213100201087, по описа на ВОС за 2021г., с което на осъдения М.Л. К., ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание – 1 година, 8 месеца и 6 дни лишаване от свобода. Излагат се доводи, основно за това, че проверявания съд не изследвал в пълнота доказателствата за поправянето на осъденото лице. Иска се, отмяна на първоинстанционния съдебен акт и допускане на условно предсрочно освобождаване, по отношение на л.св. К..

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:

Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

С определение от 01.10.2020г., постановено по ЧНД №3332/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прието за изпълнение на наложена с Решение №23-2018-1 131/138 от 25.06.2018г. на Първоинстанционния съд гр. Саранда, Р.Албания, присъда от 6 (шест) години, в сила от 25.09.2017г.

Към датата на постановяване на атакуваното определение л.св е изтърпял 4 години 3 месеца и 24 дни, от които 4 години и 2 месеца и 6 дни фактически, 1 месец и 18 дни са от положен труд, а неизтърпеният остатък възлиза на 1 година, 8 месеца и 6 дни.

1

От наличните документи в досието на осъдения се установява, че към датата на постановяване на ревизирания съдебен акт, жалбоподателят е изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

Положителната процесуална функция в производството по реда на чл.440 от НПК, изисква наличието на реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. От приложения писмен актив се установява, че актуалната оценка на риска от рецидив е в ниския диапазон – 27 точки. Регистрираните проблемни зони са: отношението към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди по отношение на обществото е отчетен на средно ниво. Именно динамичните показатели, които следва да търпят своята корекция с оглед престоя в изолираната среда, не са отчели никакво понижение, непосредствено преди разглеждането на молбата на осъдения. Този факт не следва да бъде пренебрегнат. Следва да се отбележи и друго. Престоят в местата за лишаване от свобода на територията на РБългария е крайно недостатъчен, за да може да обоснове категоричен извод за настъпила положителна промяна в осъденото лице.

Със заповед №557/11.12.2020г., по описа на Затвора – София, К. е наказан за притежание на неразрешена вещ, постановена е санкция - извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни. В затворническото досие на лишеният от свобода не се съдържат данни да е награждаван, както се твърди от защитата.

В становището на затворническата администрация се посочва, че л.св. се характеризира с отчетена мотивация към промяна и добросъвестност, но при усвоена виктимност и отхвърляне на пълната ответност за постъпките си. Посочено е, че л.св. е податлив на корекционно въздействие и с позитивна нагласа, но все още не са налице категорични данни за постигнатата промяна, които да навеждат за предсрочно приключване на възпитателния процес. Лабилността в поведенчески план се подкрепя и от наложеното наказание на л.св. в началните етапи на престоя му в МЛС дисциплинарно наказание – явен признак за склонност към нарушаване на правилата с цел задоволяване на собствени потребности и нужди.

Видно от материалите по делото, осъдения К. първоначално е бил трансфериран в Затвора София, а до постановяването на окнчателен съдебен акт е бил о ЗО „Кремиковци“, където е била изготвена първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди – 29 точки.

След това е преразпределен в Затвора - Варна от 01.12.2020г., а в последствие в ЗО “Разделна“- закрит тип на 30.12.2020г. В становището на инспектор Ивелина Янева действително е отбелязано, че за нуждите на производството оценката е била преразгледана с отчитане на корекционен процес – 27 точки, но е посочено, че краткия период на наблюдение води до колебливи изводи относно възможността на лишения от свобода за успешна адаптация при живот извън пенитенциарно заведение. Освен това е посочено, че лабилната му младежка импулсивност сочи на средна вероятност от вреди към обществото и най-вече рискът да бъде увлечен от хора с други навици, при слаб самоконтрол.

За да са налице положителните процесуални предпоставки за предсрочно 2 освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва да бъде несъмнен.

Категоричен трябва да бъде и извода за успешна реинтеграция в обществото, както и липсата на заплахи по отношение на членовете му. А с оглед анализа на рисковите фактори, такива изводи не могат да бъдат формирани.

Изложените по-горе доводи, не позволяват да се достигне до категорично убеждение, че л.св. К. се е поправил трайно след осъждането му, макар да има убедителни данни за положително развитие на този процес.

При липса на категорично убеждение за цялостен и завършен процес на поправяне, очевидно е необходимо пенитенциарното третиране по отношение на М.Л. К. да продължи.

Този извод се основава, както на доказателствата по делото, така и въз основа на критериите, залегнали в задължителната съдебна практика - ПВС№ 7/75г., изм. с ПВС№ 8/87г., според която констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за константно съзнателно и активно, положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина.

В този смисъл следва да се приема, че осъденият К. все още не дал индикации за трайно поправяне, макар да са налични началните за този процес позитивни индикации.

Заради което и съдът намира, че не е налична втората от изискуемите по смисъла на чл.70 от НК предпоставка.

Предвид изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 899, постановено на 03.11.2021г. по ЧНД № 20213100201087, по описа на ВОС, с което на осъдения М.Л. К., ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание – 1 година, 8 месеца и 6 дни лишаване от свобода.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3