Решение № 217 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20231100201815 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко Закона).

Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № ВН-GS/03/216000049010/21 на несъдебен орган на Реп.Австрия от 02.11.2021г. и влязло в законна сила на 23.11.2021г, за налагане на финансова санкция глоба в размер на 70 евро на лицето П. Й. Д. – роден на ****г. в Реп.България, гр.София и с регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.****.

В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за финансова санкция спрямо П.Д. от страна на австрийските власти.Изтъква се наличие на формалните предпоставки - валидно решение за налагане на финансова санкция, което е влязло в сила, като българският гражданин е имал право да го обжалва, но не го е упражнил, поради което е налице административен акт по см. на чл.3 ал.1 т.1 от Закона, придружен от удостоверение съгл. приложение 2, ведно с превод на български език.По същество на процесния спор се аргументира становището, че решението за налагане на финансова санкция, постановено в наказателно производство в държава-членка, следва да се изпълни на територията на РБ, тъй като се отнася до деяние, съставляващо нарушение по българското законодателство, 1 за което не се изисква двойна наказуемост.В заключение и в подкрепа на тезата за налични предпоставки за признаване на акта участващият по делото прокурор подчертава и липсата на визираните в чл.35 от Закона основания за отказ от признаване и допускане на изпълнение, като също така се изтъква и липсата на доказателства за пълно или частично изпълнение, следователно не се налага и приспадане по реда на чл.17 от Закона.

Засегнатото лице в хода на съдебните прения и в предоставеното му право на последна дума не оспорва извършеното нарушение, но изразява позиция, че не му е връчено самото решение на издаващата държава.

Назначеният служебен защитник – адв.Н. счита, че не са налице предпоставките за признаване на финансовата санкция за изпълнение.В тази вр. излага аргумент за липса на доказателства относно датата на връчване на решението, респ. същото не е влязло в законна сила, което обстоятелство по мнение на защитата е предопределящо за признаване на финансовата санкция.

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Засегнатото лице П. Й. Д. е родено на ****г в Реп.България, гр.София, българин, български гражданин с регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.

**** и ЕГН: **********,.

От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за налагане на финансова санкция № 2005/214/ПВР, издадено от несъдебен орган на Реп.Австрия на 02.11.2021г. и влязло в законна сила на 23.11.2021г. е наложена на лицето глоба в размер на 70 евро във вр. с извършени на територията на Австрия и установени противоправни деяния, изразяващи се в реализирано на 13.08.2021г. пътнотранспортно нарушение.Видно от доказателствените материали, лицето не се е явило лично на съдебния процес, но на 06.11.21г. е уведомено за постановеното решение и му е разяснено правото на обжалване на същото и правото на повторно разглеждане на делото по същество, включая и възможността за представяне на нови доказателства, което би довело до отмяна на първоначалното решение.Въпреки наличното знание за наложената финансова санкция, Д. не се е възползвал от предоставената му възможност за обжалване на същото и не е поискал повторно разглеждане на делото, а след влизането му в законна сила не е заплатил наложената му глоба.

На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за изпълнени.

По същество на делото настоящият съд приема за налични законовите 2 условия за признаване на издадения несъдебен акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно с превод на български език.В случая горепосоченото решение за налагане на финансова санкция е влязло в законна сила на 23.11.2021г., респ. представлява акт на държава членка на ЕС, подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на уведомяване на лицето за възникналото му право на жалба.В тази вр. и в отговор на наведения от защитата довод, се подчертава изрично отразеното в процесното удостоверение обстоятелство на връчване на засегнатото лице на решението на несъдебен орган, издадено в Реп.Австрия, като съдът няма основание да постави под съмнение горното обстоятелство.

Съобразно приобщените по делото доказателствени материали, засегнатото лице е наказано за извършено нарушение на правилата за движение.Последното, независимо че има аналог и в българското право (чл.182 ЗДвП) е от кръга на посочените, за които не се изисква двойна наказуемост съгл. чл.30 ал.2 т.1 от Закона.Т.е. налице са законовите условия по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за признаване на решението за наложена финансова санкция.Законът обаче в нормата на чл.30 ал.3 регламентира и допълнителни предпоставки, които са нормативно определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ е въздигнато наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Реп. България. Видно от приложената по делото справка БДС, постоянният и настоящият адрес на лицето П.Д. са идентични, като това обстоятелство е съотносимо не само към местната компетентност на настоящия съд, но и към регламента на горната норма на чл.30 ал.3 от Закона.В случая по категоричен начин се установява, че засегнатото лице е български гражданин с постоянен и настоящ адрес на територията на гр.София, респ. налице е едно от алтернативните законово регламентирани в чл.30 ал.3 от Закона условия

На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на съдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от Закона, като за процесното деяния по силата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона не се изисква двойно наказуемост.

Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите, която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити, засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е извършено на територията на Реп. Австрия и претендираната финансова санкцията по размер не е по-малка от 70 евро.

С оглед всички изложени съображения съдът прие, че следва да признае решението на съдебен орган на Реп.Австрия, с което на П. Й. Д. е наложена финансова санкция, като на осн. чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8 от Закона я определи в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава в размер на 136,91лв.

3

На основание чл.38 ал.1 т.1 от Закона, след влизане в сила на настоящото решение, съдът постанови да се уведоми издаващата държава за постановяването му, а копие от уведомлението по чл.38 ал.1 т.1 от Закона в изпълнение на чл.38 ал.2 от Закона да се изпрати на МП на Република България.

С оглед на горното,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на основание чл.32 вр.чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС Решение № ВН-GS/03/216000049010/21, издадено от несъдебен орган на Република Австрия на 02.11.2021г. и влязло в законна сила на 23.11.2021г. за налагане на финансова санкция на П. Й. Д. – роден на ****г. в Реп.България, гр.София, българин, български гражданин с регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.**** и ЕГН: **********, с което му е наложена глоба в размер на 70 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 136,91лв. за извършено пътнотранспортно нарушение в издаващата държава.

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.

След влизане на настоящото решение в законна сила и на осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за същото да се уведоми издаващата държава Реп.

Австрия, като на осн. чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати на МП на РБ.

ПРЕПИС от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати на НАП – София за изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4