Решение № 715 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110200021 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ БГ ЛЕНД КЪНСТРЪКШЪН ЕАД, ЕИК 205483658, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.М.С. против НП № 03-2500486/21.11.2025 г. ,издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се твърди, че същото е незаконосъобразно,необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.Твърди се, че непълно и неточно е установена фактическата обстановка, като в НП липсвала конкретизация на индивидуалния размер на неизплатените трудови възнаграждения,конкретното задължение към всеки работник и фактическото състояние към момента.Твърди се, че липсвали мотиви при определяне размера на наложената санкция, явяващо се нарушение на чл.27 от ЗАНН.Навеждат се доводи за приложение на чл.415в от КТ.Твърди се, че неправилно е била определена датата на извършване на нарушението.

В съдебно заседание, дружеството, редовно призовано, се представлява от адв.Р.М., АКВарна, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна – директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, редовно призована се представлява от юк Х., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

1

На 20.03.2025 г. инспектори в Дирекция Инспекция по труда Варна извършили проверка по спазване трудовото законодателство в „БГ ЛЕНД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.М.С..При проверката било установено, че работодателят не е изплатил в определения срок уговорените трудови възнаграждения за отработено време за месец януари, февруари и март 2025 г. За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2512076/2005.2025 г. Дадени били предписания в т.1,2 и 3 / работодателят да изплати уговорените трудови възнаграждения за извършената работа за месец март 2025 г. на 21 лица, полагали труд в „БГ ЛЕНД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕАД, начислени във ведомост за заплати за месец март 2025 г., в т.ч. и на ТТ.Н.Т. на длъжност „ пазач, невъоръжена охрана“, съгласно чл.128 т.2 от КТ вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ/ за изплащане на уговорените трудови възнаграждения със срок на изпълнение 18.06.2025 г.

Впоследствие с писмо,вх.№25087983/17.06.2025 г. работодателят е поискал удължаване срока на изпълнение на предписанията.Срокът на същите бил удължен до 18.07.2025 г.

С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от ДИТ-Варна изискали управителят или упълномощено лица на дружеството „БГ ЛЕНД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕАД да се яви на 24.07.2025 г. в ДИТ Варна за да представят документи или за даване на сведения и обяснения.

Въз основа на последваща проверка по работни места, извършена на 18.07.2025 г. и проверка по документи на 24.07.2025 г., извършени в присъствието на упълномощено лице било установено, че на 15 лица полагали труд в „БГ ЛЕНД КЪНСТРЪКШЪН“ ЕАД не са били изплатени трудовите възнаграждения за месец март 2025 г. За установеното при последващата проверка бил съставен

Протокол за извършена проверка

ПР2529268/12.08.2025 г.

На 29.08.2025 г. на дружеството бил съставен АУАН № 03-2500486 за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.

Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице,което в графата бележки и възражения не отразило, че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.415 ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят И., която потвърждава констатациите в акта. Съдът кредитира показанията и, като ги намери за обективни, непротиворечиви и изясняващи хронологията на проверките и установените нарушения.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. И., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства: Протокол за извършена проверка ПР2512076/20.05.2025 г.,заявление от относно удължаване на срока, писмо от Дирекция Инспекция по труда Варна за удължаване срока на предписанието, констативен протокол от 2

20.06.2025 г., призовка на осн.чл.45, ал.1 от АПК,Протокол за извършена проверка ПР2529268/12.08.2025 г.,справка за неизплатени работни заплати за месец март 2025 г. «БГ ЛЕНД КЪНСТРЪКШЪН» ЕАД, ведомост,Заповед № ЧР-1304/0112.2025 г.,Заповед № З0864/17.10.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ГИТ,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, съгласно приложената Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. АУАН също е съставен от компетентно лице.

Както АУАН, така и НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП се съдържа ясно и пълно фактическо описание на нарушението, като са конкретизирани всички значими обстоятелства. Не е налице противоречие между словесното описание на фактите и дадената правна квалификация.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от КТ, с оглед предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат определени принудителни административни мерки, между които да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

В посочената като нарушена разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ като административно нарушение е въздигнато неизпълнението на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Според описанието на нарушението изложено в АУАН и процесното НП дружеството "в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнило предписание № 3, дадено в протокол за извършена проверка № ПР2512076/20.05.2025 г., а именно:

"Работодателят «БГ ЛЕНД КЪНСТРЪКШЪН» ЕАД да изплати на уговорените трудови възнаграждения за извършената работа за месец март 2025 г. на 21 лица, в т.ч. и на ТТ.Н.Т. на длъжност „ пазач, невъоръжена охрана“, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда,вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ".

Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ 3 определя начините за плащане.

По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец март 2025 г. има качеството работодател по отношение на ТТ.Н.Т., като и че за този месец на работника не е изплатено в уговорения срок трудовото възнаграждение за извършената работа.

В случая извършването на административното нарушение се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на дължимото законово поведение, като субект на нарушението е лицето носител на задължението, възложено с предписанието.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна /безвиновна/, то не следва да се изследва въпросът за субективната страна на деянието.

За извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.

Съдът обаче намира, че не са налице основания, които да налагат определяне на размера на имуществената санкция над минималния предвиден от законодателя такъв, поради което и оспореното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено в частта, относно размера на наложената спрямо жалбоподателя имуществена санкция от 2500 лева на 1500 лева или 766, 94 евро. Не се откриват значителни отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на размера на имуществената санкция над минималния такъв.

Дружеството-жалбоподател е съдействало на контролните органи, не е възпрепятствало дейността им, изплатени са част от възнагражденията, налице са данни за влошеното имуществено състояние на дружеството.

По довода за маловажност на случая следва да се посочи, че чл. 415в, ал. 1 от КТ предвижда, че "За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. ", а в случая не се твърди и не се доказва нарушението да е отстранено веднага след узнаването му. Ето защо случаят не може да се определи като маловажен.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено единствено в частта относно размера на наложената спрямо дружеството имуществена санкция и потвърдено в останалата му част.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски. Съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК, страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването.

Процесуалният представител на въззиваемата

4 страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл. 36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 281, 21 евро съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Доколкото делото се отличава с фактическа сложност съдът намира, че възражението за прекомерност е неоснователно.

От доказаните релевантни разноски в размер на 350, 00 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, въззивното дружество има право на 140, 00 евро съобразно уважената част от оспорването на наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Доколкото Д ИТ - Варна е териториално поделение на специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не самостоятелно юридическо лице,разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".