Решение № 6307 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6307 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100511659 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11659/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.НА В.Р. , гр.София ул******* срещу решение №8497 от 23.05.2023 г по гр.дело №47308/2021 г на СРС, 153 състав , с което на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.92 ЗЗД е признато за установено по иск на Сдружение „К.ПО П.Ф. и Ф.-МВР“ ЕИК ******* гр.София срещу въззивника , че сдружението не дължи сумата от 2678,40 лева неустойка по чл.15 ал.2 от договор за наем №ДС-56273 от 22.10.2012 г между страните за ползване на наетия имот след прекратяване на договора за наем за периода 21.05.2021 г – 30.07.2021 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . С § 5 ал.1 ПЗР на ЗФВС /2018 г / са въведени изисквания към спортните клубове – членове на лицензирани спортни федерации да приведат дейността си в съответствие в закона , като в противен случай същите се заличават от регистъра съгласно чл.9 ал.1 т.1 ЗФВС. Безспорно ищецът не е бил регистриран по реда на ЗФВС /2018 г/, а е вписан в регистъра едва на 23.06.2021 г или два месеца след прекратяване на наемния договор . Вписването на ищеца като член на лицензирана спортна организация има не оповестително , а конститутивно действие , като в противен случай съгласно чл.17 ал.2 ЗФВС и чл.108 ал.2 ЗФВС ищецът не може да осъществява дейности по ЗФВС и да ползва спортни обекти държавна собственост .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е 1 налице основанието на чл.13 т.2 от Договора за прекратяването му поради прекратяване на членство в лицензирана спортна организация . Липсата на регистрация в регистър на ММС не прекратява членството в лицензирана спортна организация и не прекратява правосубектността на сдружението . Същото може да извършва други дейности . Безспорно ищецът е член на лицензирана многоспортова федерация , а вписването в регистри към ММС няма конститутивно действие .Задължението за вписване е на федерацията , а не на клубовете в нея съгласно чл.9 ал.1 т.1 ЗФВС и чл.16 ал.3 ЗФВС .Впоследствие ищецът е вписан в регистъра към ММС. Ищецът е върнал наетия имот след изтичане на договора за наем .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.05.2023 г и е обжалвано в срок на 08.06.2023 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че между страните е сключен договор за наем №ДС-56273 от 22.10.2012 г за срок от 10 години т.е. до 22.10.2022 г за игрище с бетонова настилка в спортен комплекс Р. гр.София ул.******* . На 26.04.2021 г наемодателят МВР е изпратил уведомление до ищеца-наемател за прекратяване на наемния договор на основание чл.13 ал.2 от договора – поради прекратяване на членството на наемателя в лицензирана спортна организация . Уведомлението е било получено чрез лицето К. на 05.05.2021 г .

Според СРС безспорно ищецът не е бил вписан към датата на получаване на уведомлението в регистъра по чл.9 ал.1 т.1 във вр.чл.16 ал.1 от ЗФВС /2018 г / , но според удостоверение от 28.04.2011 г е член на лицензирана спортна организация – „Спортна асоциация-МВР“ и членството му не е прекратено .

Според СРС не е налице основанието на чл.13 ал.2 от договора за наем за прекратяване на същия . Липсата на вписване в регистъра на ЗФВС не може да се приравни на липса на членство в лицензирана спортна организация .Според чл.73 ал.4 т.4 от ППЗФВС /отм./ не може да бъде наемател лице с прекратено членство в лицензирана спортна организация .Съгласно чл.2 от Наредбата за публичните регистри в ММС , регистрите по чл.9 ал.1 ЗФВС се създават и поддържат с цел осигуряване публичност на актовете издавани от министъра на младежта и спорта и достъп до обществена информация .Вписването е с оповестително действие и не изменя членствените ПО в съответната федерация . Чл.108 ал.1 ЗФВС не 2 предвижда изискване спортни обекти държавна собственост само на регистрирани в посочения регистър лица . Следователно процесният договор не е прекратен на визираното основание и процесната неустойка не се дължи .

Решението на СРС е правилно . Наемодателят-ответник МВР е изпратил уведомление до ищеца-наемател за прекратяване на наемния договор на основание чл.13 ал.2 от договора – поради прекратяване на членството на наемателя в лицензирана спортна организация . След като безспорно ищецът не е бил с прекратено членство в лицензираната спортна федерация „Спортна асоциация-МВР“ към датата на връчване на уведомлението , то прекратяване на това основание не е настъпило , а на друго основание за прекратяване ответникът не се е позовал пред СРС и пред настоящия съд .

Действително съгласно чл.17 ал.2 от ЗФВС /2018 г/ спортен клуб, който не е член на лицензирана спортна федерация и не е вписан в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1, не може да осъществява дейностите по чл.17 ал.1 т. 4 – 9 ЗФВС , освен в случая по чл. 25 ал.3 ЗФВС.

Видно от самата норма законът допуска съществуване на спортни клубове , които да не са членове на лицензирани спортни федерации или не са вписани в посочения регистър , а само ограничава дейностите , които подобни клубове биха могли да извършват . В случая процесният имот е отдаден под наем за провеждане на състезания по футбол и за тренировъчна дейност . Тренировъчната дейност е посочена в чл.17 ал.1 т.3 от ЗФВС и може да се извършва и без вписване в регистъра на ММС т.е. не може да се твърди , че изцяло и напълно е отпаднало основанието за предоставяне на държавния имот под наем .

Действително съгласно чл.108 ал.2 ЗФВС /2018г / спортни обекти или части от тях държавна или общинска собственост, може да се отдават под наем за срок до 30 години на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са вписани в съответния регистър по чл.9 ал.1 ЗФВС . Тази разпоредба , както и чл.29 ал.1 от действащия ППЗФВС нямат обратна сила – ЗФВС /2018 г / влязъл е в сила 19.01.2019 г , а процесният договор е подписан на 22.10.2012 г . В ЗФВС /2018г/ липсва преходна разпоредба , която да предвижда основание за прекратяване на действащи наемни договори - като процесния - в хипотези , в които не са спазени изискванията за вписване в регистъра по чл.9 ал.1 ЗФВС .

На практика спорния чл.13 ал.2 от договора за наем възпроизвежда разпоредбата на чл.73 ал.4 т.4 от ППЗФВС /отм./ , която е действала при сключване на договора за наем .

В заключение , в ЗФВС /отм./ и ППЗФВС /отм./ не е посочено като основание за прекратяване на наемния договор липсата на регистрация в регистъра на ММС , нито такова основание произтича - за съществуващите наемни договори - от влизане в сила на новите и действащи ЗФВС и ППЗФВС . Следователно , не е настъпило прекратяване на наемния договор на посоченото от ответника основание и процесната неустойка не е дължима .

Решението на СРС е законосъобразно и трябва да се потвърди.

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна от 680 лева за адвокатско възнаграждение пред СГС . До този размер е намалено адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна поради прекомерност .

С оглед материалния интерес под 5000 лева по предявения иск и на основание чл.280 ал.3 3 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №8497 от 23.05.2023 г по гр.дело №47308/2021 г на СРС, 153 състав .

ОСЪЖДА М.НА В.Р. , гр.София ул******* да заплати на Сдружение „К.ПО П.Ф. и Ф.МВР“ ЕИК ******* гр.София сумата от 680 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4