Решение № 31 от 30.01.2020, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е

Н И Е

№31 гр. Несебър, 30.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери

Събев при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 922 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца „В.М.”

ЕООД е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, с който се иска отмяната на решенията от 20.08.2019г. на общото събрание на Етажната собственост на комплекс „С.Д.”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг – запад”, сграда с идентификатор *************. Ищецът сочи, че събранието е проведено в нарушение на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, тъй като при липсата на кворум от 67 % от общите части в етажната собственост, събранието е проведено, без да се отлага с един час. Излага, че е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, тъй като не е избран протоколчик. Навежда, че протоколът не отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 и ал. 7 ЗУЕС. Обръща внимание, че е взето решение за избор на контролен съвет, без това да е включено в дневния ред. Развива съображения за нарушения на чл. 14 ЗУЕС – пълномощниците не са отразени в протокола, представените пълномощни са без превод на български език, едно лице е представлявало повече от трима собственици. Сочи, че в протокола не са отразени явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номер на самостоятелен обект, начинът, по който са гласували, техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Акцентира се върху обстоятелството, че решението по т. 2 от дневния ред не е взето с необходимото мнозинство по смисъла на чл. 17, ал. 7 ЗУЕС.

Твърди се, че в дневния ред не е включена точка за прекратяване мандата на предишния управител по смисъла на чл. 19, ал. 6 ЗУЕС. Сочи се, че при избора на нов управител не е определен мандат и не е посочено от кога встъпва в длъжност.

Развиват се подробни съображения в подкрепа на тези доводи, съпроводени с анализ на събраните по делото доказателства. С тези доводи от съда се иска да отмени взетите решения от ОС на 20.08.2019г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците Етажната собственост на комплекс „С.Д.”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг – запад”, сграда с идентификатор *************, представлявани от управителя Г.Т.Г., е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че липсва нарушение на чл. 15 ЗУЕС, тъй като събранието е започнало в 11:10 часа – повече от един час след предварително обявения такъв. Развиват се съображения в насока, че не е налице нарушение на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС, тъй като събранието е имало протоколчик, но това не е вписано в протокола. Обръща се внимание, че не са допуснати нарушения на чл. 14 ЗУЕС, тъй като информацията за участващите лица и пълномощниците може да се изведе от присъствен лист и в списък с таблица.

Навежда се, че липсва изискване пълномощните да се превеждат. Сочи се, че информацията по чл. 14, ал. 5 ЗУЕС се съдържа в представените към исковата молба листове, раздадени на присъстващите на събранието лица. Излага се, че дори едно лице да е представлявало повече от трима собственици, това не се е отразило на мнозинството. Навежда се, че към случая не е следвало да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 7 ЗУЕС. Твърди се, че с решението за избор на нов управител се обективира и воля мандатът на досегашния управител да бъде прекратен. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани решенията от 20.08.2019г. на общото събрание на Етажната собственост на комплекс „С.Д.”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг – запад”, сграда с идентификатор *************.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на чл. 14, чл. 15 ЗУЕС, чл.

16, ал. 4 ЗУЕС, на изискванията за кворум, че са взети решения, включени в дневния ред, че са спазени изискванията за мнозинство при вземане на решенията.

В тази връзка по делото не се спори, а и от представения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164, том III, рег. № 7331, н. дело № 541 от

09.08.2018г. по описа на нотариус Линка Чуткина (на л. 33 – л. 35 от делото) се установява, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост. Наред с това между страните не е спорно, а и от представения протокол от общо събрание от 20.08.2019г. (на л. 27 – л. 32) се установява, че такова е проведено за Етажната собственост на комплекс „С.Д.”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг – запад”, сграда с идентификатор ************* и на него са взети решения, които се атакуват в настоящото производство.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.

Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че е недопустим иск за оспорването на решение на ОС на ЕС, за което няма данни да е прието – Определение № 778 от 23.10.2014г. по гр.д. № 5867/2014г. по описа на IV гр. о. на ВКС. В тази връзка следва на първо място да се изведат приетите с цитирания протокол решения на общото събрание. Видно е, че общото събрание е свикано за приемане на решения по следния дневен ред: 1. Отчет на „В.М.” ЕООД като управител на ЕС; 2. Преизбор на управител и определяне на мандат на управление; 3. Определяне на таксите за поддръжка и управление на собствениците; 4. Разни. От вписваното в протокола става ясно, че по т. 1 от дневния ред не е взето решение. По т. 3 от дневния ред също не е взето решение, тъй като липсва вписано гласуване и решение в протокола. Видно и от представените към исковата молба таблици за гласуване по дневния ред (на л.

8 – л. 26 от делото) по точки 1, 3 и 4 от дневния ред не е провеждано гласуване. В протокола от проведеното общо събрание е протоколирано гласуване по т. 2 от дневния ред, като е вписано, че с 48,71 % гласували за управител на ЕС е избран Г.Г., а 14,36 % са гласували за управител

- „В.М.” ЕООД. По надолу в протокола, след обсъжданията по т. 3 от дневния ред фигурира предложение на собственика на апартамент А2 за избор на членове на контролния съвет – Д.М., О.М., И.Д., Н.М.и М.Н.. В протокола е посочено, че всички присъствали са гласували за Д., за И.Д. – 17 човека, за О.М. – 3 човека, за Н.М.– 15 човека и за М.Н. – 4 човека. Не е записано конкретно кои от тях са избрани за членове на контролния съвет. Въпреки това, доколкото е проведено гласуване по предложено решение и от протокола може да се изведе броят на гласувалите, то може да се приеме, че в протокола, макар и по непрецизен начин, е формулирано решение на общото събрание за избор на членове на контролен съвет. Ето защо изводът на съда е, че на общото събрание са взети единствено решения за избор на управител и избор на членове на контролен съвет. Единствено тези решения подлежат на атакуване пред настоящата инстанция, доколкото по другите точки от дневния ред липсват решения.

Първото възражение на ищеца се свежда до твърдения, че общото събрание е проведено в нарушение на чл. 15 от ЗУЕС. Във връзка с това възражение съдът намира следното:

На първо място следва да се има предвид, че в практиката на ВКС (Решение

№ 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК) е прието, че протоколът от общото събрание е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место в етажната собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол. Смисълът на тази процедура е да се провери още веднъж съдържанието на протокола освен от подписалия го председател и от етажните собственици. Предвиден е и 7-дневен срок от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения.

Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство, в тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола не е поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и факта, че такова изобщо не е проведено. В случая с отговора на исковата молба се твърди, че част от собствениците са поискали по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС отстраняване на пропуски в протокола. Приложено е копие от доводите на тези собственици, обективирано в „телепоща” (на л. 60 от делото). Видно е, че е взето и становище от председателя на събранието (на л. 64 от делото), с което възраженията срещу съдържанието на протокола не са приети за основателни.

В хода на настоящия процес липсва изрично оспорване на съдържанието на протокола. В обективираното оспорване в „телепоща” се оспорва записаното на страница 2 от протокола, че събранието не е отложено с един час съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че в 10:00 часа са присъствали всички собственици, взели участие в събранието и събранието било отложено с един час и започнало в 11:10 часа по същество да разглежда въпросите от дневния ред.

Във връзка с горното следва да се обърне внимание, че протоколът от общото събрание не е оспорен от ответника в хода на процеса, поради което въпреки неуспешно проведеното оспорване по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, не са налице предпоставките за установяване на успешно такова в рамките на съдебното производство. Освен това по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС е оспорен единствено изводът на председателя на събранието, че „събранието не е отложено с един час съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС”. От значение в случая обаче са не изводите на председателя на събранието, а записаните в протокола факти (които не се оспорени по надлежния ред). В протокола изрично е записано, че регистрацията на собствениците за участие в Общото събрание е продължила до 11:10 часа, като към този час са били регистрирани 63,10 % идеални части от общите части на ЕС. В чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, а според чл.