Решение № 988 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

Теодора И.а при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100514823 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от И. Я. Г. срещу решение № 20192870/01.10.2021г. постановено по гр.д.№ 48360/2019г.по описа на Софийски районен съд, I ГО, 38 състав, с което са уважени предявените от И. В. Л. искове с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за сумата от общо 7741,06 лв., представляваща невърнати главници по договори за заем сключени с наследодателя на въззивника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението на Софийски районен съд е постановено при допуснати процесуални нарушения, както при събиране на доказателствата, така и при преценката на тяхната допустимост и доказателствена стойност. Твърди, че първоинстанционниян съд в противоречие със задълженията си по смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК не е обсъдил на възраженията направени от ответника и е постановил необосновано и в противоречие с материалния закон решение. Моли решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

ВъззИ.емата страна И. В. Л. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди, че районният съд е съобразил всички доказателства по делото, правилно е преценил доказателствената им стойност и е постановил решение в съответствие с материалния закон. Моли решението да бъде потвърдено и присъдени разноски за въззивното производство.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца И. В. Л. с искове с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника И. Я. Г. да й заплати общо сумата от 7741,06 лв. на основание договори за заем, сключени с наследодателя й Я.И.Г., както следва:

-4900,00 лв. – по договор за заем сключен на 08.01.2016г.;

-2841,06 лв. – сбор от предоставени в заем суми, както следва: на 07.03.2016г. – 563,48 лв., на 07.04.2016г. – 563,48 лв., на 09.05.2016г. – 563,48 лв., на 07.09.2016г. – 563,48 лв. и на 01.05.2017г. – 587,14 лв.

При условията на евентуалност, че исковете с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД бъдат отхвърлени претендира сумата от 7741,06 лв. на основание чл. 55 ал.1 и чл.59 от ЗЗД.

/неоснователно обогатяване/.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД, поради което и не се е произнесъл по искове за неоснователно обогатяване, предявени като евентуални.

Относно исковете с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква правото на заемодателя да получи предадените в заем заместими вещи са:1. действително правоотношение по сключен договор за заем /неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден /арг. 240 ал.

2 ЗЗД, и комутативен/ - предаване на заместимите вещи срещу задължение за връщането им в същото количество и качество 2. изискуемост на задължението за връщане на предадените заместими вещи в същото количество и качество – уговорен падеж, а при липса на такъв – изтичане на един месец от поканата до заемателя. Горните предпоставки в тяхната кумулативност следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване от ищеца.

Безспорно между страните, а и се установява от удостоверение за наследници № 1593/07.11.2019г. – л.26 от делото на СРС, че ответника И. Я. Г. е законен наследник /дъщеря/ на починалия на 11.01.2019г. Я.И.Г., поради което е и материално легитимирана да отговаря по предявените искове за задълженията на наследодателя й, като част от наследствената маса.

2

В настоящият случай е спорно между страните дали са налице действителни облигационни правоотношение по договори за заем сключени между ищеца И. Л. и наследодателя на ответника - Я.Г..

От събраните по делото свидетелски показания /в тази им част допустими и непротиворечиви, поради което и настоящият състав ги кредитира/ се установява, че ищеца и наследодателя на ответника са имали интимни отношения за дълъг период преди смъртта на Я.Г., но не са живяли съвместно на съпружески начала. Двамата са били колеги и работели в „Български пощи“, а Я.Г. работел и допълнително като таксиметров шофьор.

От договор за лизинг № 04_DL_008611/07.01.2016г. се установява, че на посочената дата между „А.Б.“АД от една страна и Я.И.Г. от друга, е сключен договор за лизинг на лек автомобил, със съдържание, обективирано в писмения документ –л.76-77 от делото на СРС, съответно при застраховка на същия и гаранционни условия съгласно приложените на л.78-83 от делото на СРС.

Видно от съдържанието на цитирания лизингов договор предмет на отдаване на лизинг е лек автомобил „Шкода Рапид Амбишън“, жълт цвят, като в 3- дневен срок от подписване на договора лизингополучателят се е задължил да заплати първоначална вноска в размер на 6547,50 евро вкл. допълнителния плащания за данък, застраховка, регистрания, и други разходи - чл.3 от договора, като останалата част от сумата в размер на 6914,52 евро се плаща от лизингополучателя на месечни внонски, съобразно приложение № 1 към договора и част от неговото съдържание – л.77 от делото на СРС. – всяка по 288,10 евро. От платежно нареждане - л.10 от делото на СРС се установява, че лизингополучателя Я.И.Г. е превел сумата от 12 805,80 лв. на 08.01.2016г. в полза на лизингодателя и по издадена от него проформа фактура /л.11 от делото на СРС/.

Ищецът твърди, че между нея и Я.Г. с оглед близките им интимни отношения е съществувала уговорка част от парите, необходими за плащане на първоначалната вноска по договора за лизинг от 07.01.2016г. да бъде предоставена от нея, тъй като същия е нямал достатъчни средства, а колата му била необходима за реализиране на допълнителен доход от таксиметрова дейност.

По делото е представено платежно нареждане от 08.01.2016г. – л.9 от делото на СРС с потвържедние от УниКредит Булбанк АД за заверяване на сметка на посочения получател, от които се установява, че на същата дата в 167:37ч., ищеца И. Л. е превела по сметка на Я.Г. сумата от 4900,00 лв., като основанието за банковия превод е записано „захранване на сметка“.

Следователно настоящият съдебен състав приема за установено, че е налице предаване на сумата от 4900,00 лв. от ищеца и получаването й от Я.Г. и по който въпрос страните не спорят.

От представените платежни нареждания - л.12-16 от делото на СРС, се установява, че ищеца на 07.03.2016г. – 563,48 лв., на 07.04.2016г. – 563,48 лв., на 09.05.2016г. – 563,48 лв., на 07.09.2016г. – 563,48 лв. и на 01.05.2017г. – 587,14 лв. е платила сумите в полза на „А.Б.“АД като вноски по договор за лизинг от 08.01.2016г. и за месечни задължения на Я.Г. за съответния посочен месец.

Няма пречка при договор за заем, предаването на сумата на заемодателя да е уговорено да стане чрез погасяване на негови задължения към трето лице, както се твърди в настоящият случай.

3

Следва да има предвид, че при договора за заем един от елементите от фактическият му състав е предаването в собственост, другият - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва –то ще е налице обещание за заем, а ако липсва вторият – няма заемно правоотношение.

В текста на платежно нареждане – л.9 от делото на СРС за сумата от 4900,00 лв. липсва индиция за основанието, на което сумата е преведена. Платежното нареждане, както и потвърждение за заверяване на сметката на Я.Г. с посочената сума от 4900,00 лв. издадено от УниКредит Булбанк АД, удостоверяват по несъмнен начин получаването на посочената сума от Я.Г., но не доказват договор за заем, по който е извършено плащането, освен ако съдържа ясно изявление на заемателя за получаването на заетата сума и поетото задължение да бъде върната в определен срок от длъжника/каквото отразяване липсва/, като тежестта да се установи действителната съвпадаща воля на страните относно поетото задължение за връщане на получената от длъжника сума, е в тежест на претендиращия връщането на паричната сума /в т. см. решение № 50080/10.05.2023г. по гр.д. № 2288/2022г. на III г.о., решение № 174/23.07.2010г. по гр.д. № 50022008г. на I V г.о./ т.е. предаването от ищеца и съответно получаването от наследодателя на ответника на парична сума не презюмира съществуване на договор за заем.

Необходимо е да се посочи и че записването във вносните бележки за лизингови вноски на фактическия вносител на сумата, различен от задълженото лице спрямо получателя, също не презюмира договор за заем, така както и личното предаване на сумата /вж. мотиви и съдебна практика в изложението по - горе/.

С оглед установяване на условията, при които сумите са предоставени на Я.Г. – пряко и чрез погасяване на негови задължения спрямо трето лице, при първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати и събрани свидетелски показания – показаният на свидетеля К. и М..

Ответната страна – въззивник в настоящото производство прави възражение за недопустимост на свидетелските показания предвид разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 и т.6 от ГПК, което възражение настоящата инстанция намира за неоснователно поради следните мотиви:

На първо място, с оглед гореустановените обстоятелства, съдът счита, че са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с идентично правно основание – 240 ал.1 от ЗЗД, като цената на всеки един от твърдяните договори за заем е под 5000,00 лв., поради което и не важи ограничението по чл.164 ал.1 т.3 от ГПК.

На следващо място, дори и при несподеляне на горния извод, съдебният състав споделя практиката обективирана в решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о., ГК решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 244 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г. о., ГК , а именно: „Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със 4 свидетелски показания.“. Следователно предвид установеното несъмнено предаване на процесните суми от ищеца на наследодателя на ответника /пряко и чрез погасяване на негово задължение/, то свидетелските показания са допустими за установяване на другите елементи от договора за заем – поетото задължение за връщане и условията, при които е сключен договор, намерението на страните и всички други уговорки.

Не е налице и ограничението по чл.164 ал.1 т.6 от ГПК за събиране, съответно обсъждане на свидетелските показания като част от допустимите доказателства по делото, тъй като:

-относно сумата от 4900,00 лв. – посочването на основанието за превода „захранване на сметка“ не е основание по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, като под същия реквизит /задължителен за извършване на банковата транзакция от една в друга сметка/ могат да стоят различни правоотношения между платеца и получателя;

-относно сумите в общ размер от 2841,06 лв. – в платежните нареждания към кредитора на Я.Г., вземанията, които се погасяват са ясно индивидуализирани и няма спор, че с превода на сумите от ищеца същите са погасени.