Решение № 3111 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3111 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330116113 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Ю. Д. против „Фератум България” ЕООД, с която са предявени кумулативно съединени искове за признаване за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *** е нищожен на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

11 и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1989.01 лв. – недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № ***, по който ищецът, като кредитополучатал е следвало да върне на ответника – кредитодател, сумата от 5400 лв., за срок от 12 месеца, от които 4000 лв. получена в заем сума, при ГЛП от 35% и ГПР – 49,66 %. Посочено е, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на кредитора. Съгласно чл. 1.6. от Договор за гарант ищецът следвало да заплати сумата от 3960 лв.

Посочено, че общата сума, която ищецът е заплатил на ответника по процесния договор е 5989.01 лева. Изложени са съображения за недействителност на договора а кредит. Не било ясно посочено как се формира годишния лихвен процент, дали е фиксиран или променлив, какъв е общия размер на възнаградителната лихва за срока на договора.

Представеният на кредитополучателя погасителен план не съдържал необходимото и нормативно установено съдържание, за да се разбере какво е 1 включено в общата дължима сума и отделните плащания по анюитетните вноски какви части от вземането погасяват. В съдържанието на договора също така липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и не било посочено какво се включва при неговото изчисляване. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и на чл. 19, ал. 4 ЗПК не бил посочен реално приложимия размер на ГПР по договора, тъй като възнаграждението за поръчителя не било включено при изчисляването на процента на разходите, нито при ГЛП.

Поддържа, че неправилно сумата от 1485 лв., който е разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързана с договора за кредита, не била включена в ГПР и ГЛП, поради което потребителят бил въведен в заблуждение относно действителното оскъпяване на кредита и на размера на възнаградителната лихва. Счита, че описаните пороци на договора водят до неговата нищожност, като същите не могат да бъдат санирани или недействителните клаузи да бъдат заместени от повелителните норми на закона, предвид и текста на чл. 22 ЗПК. Развива съображения в тази насока и сочи съдебна практика.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България ЕООД“, с който се оспорва иска като неоснователен.

Твърди и излага съображения, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване и отпускането на кредита. Поддържа, че клаузата на чл. 5 от договора е индивидуално уговорена, доколкото наличието и зависи от избора, който потребителят е направил при подаване на заявка за кредит и след като се е запознал със съответните му възможности. Оспорва твърденията за наличие на заблуждаваща търговска практика от страна на ответника и за нарушение на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като договорът за гаранция се сключвал с друго лице – „Фератум Банк“ (Малта), и възнаграждението за гаранта не следвало да се включва в ГПР по кредита. Поддържа, че са спазени изискванията на чл. 5 ЗПК и преди сключването на договора на потребителя е предоставена цялата необходима информация относно съдържанието на споразумението, вкл. и за разходите и задълженията си по кредита. Сочи, че посочения ГПР от 49,11 % съответствал на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не надвишавал пет пъти размера на законната лихва, а при изчисляването му не следвало да се включва възнаграждението по договора за гаранция. Поддържа още, че доколкото потребителят не бил упражнил правото си да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, то можело да се приеме, че той е разбрал и приел клаузата на чл. 5 от Договора. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. Представя писмени доказателства по опис.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен сключен между ищеца Д. Д., като кредитополучател, и „Фератум България” ЕООД, като кредитодател, Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, ведно с приложенията към същия - Погасителен план, Общи условия, Преддоговорна информация и Стандартен европейски формуляр /л.21-л.34/. С договора за кредит на ищеца е 2 предоставен паричен заем в размер от 4000 лв., със срок на заема 18 месеца, при фиксиран ГЛП по заема 35 %, и посочен ГПР от 49,66 % и обща дължима сума – 5400 лв. Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответното дружество.

Наличен по делото е и Договор за гаранция (поръчителство) /л.11/ г., сключен между Д. Д. и „Фератум Банк“, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 3960 лв. да стане поръчител по договор за предоставяне на потребителски кредит № ***. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, съгласно представен погасителен план и по сметка на „Фератум Банк“ ЕАД.

В хода на съдебното дирене е изслушано заключение по ССчЕ, според което в ГПР по договора, посочен като 49.66 % е включена единствено възнаградителната лихва. Сумата за гаранция е в размер на 1378.06 лева не е осчетоводена във Фератум България ЕООД, а е преведена към Фератум банк на 29.11.2021 год. Върната от Д. сума по Договора за кредит е в размер на 4640.94 лева, като в с.з. вещото лице допълва, че в тази сума не е включена сумата от 1378.06 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца Д. и „Фератум България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, при което ищецът е имал качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между ищеца и „Фератум Банк“ е сключен Договор за гаранция (поръчителство). И при двата договора Д. Д., в качеството му на потребител, се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

В тази насока следва да се отбележи, че съдът споделя изложените аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на кредитора. Предвид това съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Действително, при кандидатстването за кредит при „Фератум България” 3

ЕООД потребителят може да избере освен обезпечение под формата на поръчителство и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“. За отбелязване е още, че „Фератум Банк“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България” ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк“ и в частност с възмездния характер на договора за гаранция. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

По изложените съображения съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 5400 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер на 3960 лв., и реалните разходи по кредита, които ще направи – при главница от 4000 лв., дължима за срок от 18 месеца, длъжникът е следвало да плати сума от общо 9360 лв., в която се включва освен чистата стойност на кредита, но още и договорна лихва от 1400 лв. и възнаграждение на поръчителя от 3960 лв. В тази връзка и без ползването на специални познания е видно, че посочения в договора годишен процента на разходите от 49,66 % не съответства на действително приложимия между страните, тъй като сумата която длъжникът следва да върне за една година е двойно по-голяма от получената. Последното мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

С оглед на горното искът се намират за основателен и като такъв ще се уважи.

Касателно предявената осъдителна претенция, съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. От изслушаното заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че по данни от счетоводството на дружеството – ответник, по договора за кредит със заемна сума от 4000 лева ищецът е върнал сумата от 4640.94 лева, тоест разликата от 640.94 лева се явява недължимо платена. Установява се и че платена без основание се явява и сумата от 1378.06 лева, за която вещото лице сочи, че е преведена от Фератум България ЕООД на Фератум банк.

Независимо, че не е осчетоводена от дружеството ответник и е преведена на Фератум банк, то, от изслушване на вещото лице в с.з., се установява, че тази сума е постъпила по сметка на Фератум България ЕООД за погасяване на задълженията по договора за кредит, сключен с ответника, за неговото предсрочно погасяване, като след като са покрити дължимите суми по предсрочното прекратяване, остатъкът, а именно сумата от 1378.06 лева е 4 преведена от Фератум България на Фератум банк. Не се събраха доказателства обаче сумата от 1378.06 лева да е била предназначена за Фератум банк. Горният извод се подкрепя и от представения от ищеца Договор за потребителски кредит с Юробанк България АД, сключен именно на дата 29.11.2021 год., видно от съдържанието на който, с част от заемната сума по този кредит следва да се погаси задължение именно по Договора за кредит с ответника. В Договора, сключен с Юробанк България АД, няма договорка с част от заемната сума да се погаси задължение на ищеца към Фератум банк.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че сумата от общо 2019 лева, като сбор от сумата от 640.94 лева и сумата от 1378.06 лева, се явява недължимо платена по недействителния договор за кредит, сключен между страните, поради което и подлежи на връщане от ответника. Доколкото от ищеца е претендирана сумата от 1989.01 лева, то за тази сума предявеният осъдителен иск следва да се уважи.