Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 29.03.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 485/2023
Вид
Решение № 49
Подписан
29.03.2024
В сила
10.11.2025
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500485 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 172/21.06.2023г., изменено в частта за разноските с определение № 609/09.10.2023г. постановено по гр.д. № 573/2022г., ОС – Шумен е осъдил на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД Българска Федерация по автомобилен спорт с ЕИК 121886981, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици-2002“, с ЕИК 127560191 и Община Шумен солидарно да заплатят на: Л. Й. Ц., ЕГН ********** сумата 20 000 лева, частичен иск от общо 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди: болки и страдания, причинени при произшествие, настъпило на 15.04.2018г. по време на проведеното автомобилно състезаниеНационален шампионат по планинско изкачване „мемориал В. В. 2018“, от състезателят Н. Х. Г. при управление на лек автомобил „БМВ Е 36“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2018г.; К. Ц. Ц., ЕГН ********** сумата от 32 000лв., частичен иск от 35000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, причинени при произшествието настъпило на 15.04.2018г., ведно със законната лихва считано от 15.04.2018г. до окончателното й изплащане и сумата от 2 146,40лв. – обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2018г.; И. Н. Т., ЕГН **********- 24 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от произшествието, настъпило на 15.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от тази дата до окончателното изплащане на сумата 1 и е отхвърлен иска за разликата да предявения размер от 35 000лв.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, както следва:

1.Въззивна жалба вх. № 3336/29.06.2023г. от Българска федерация по автомобилен спорт срещу решението, в частите, с които са уважени предявените претенции. Твърди се, че предявените искове са недопустими, като производството е образувано по нередовна искова молба. Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в тези части. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за възникването на отговорност за причинените вреди от организаторите на състезанието, тъй като същите не са възлагали работа на лицето, което е управлявало лекия автомобил „БМВ Е 36“ и е причинило тези вреди. Съдът не е обсъдил всички факти и събрани по делото доказателства, като не е посочил въз основа на кои доказателства е приел за безспорно, че ответниците са получили телесни повреди и, че не са се възстановили напълно физически. Оспорва и приетия от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат, както и извода, че организаторите на състезанието не са направили нужната организация, правилата за безопасност да са онагледени достатъчно добре, за да станат достояние на всички зрители като необосновани и в противоречие на представените доказателства. Твърди, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД и съдебната практика по аналогични казуси, не е взето предвид, че на всеки от пострадалите е изплатено обезщетение в размер на по 18 000лв. по силата на сключена застраховка „Обща гражданска отговорност, която покрива отговорността на организаторите на състезанието. Изложени са доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове, а в условие на евентуалност, обезщетението да се определи в по-нисък размер съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, предвид съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищците.

С писмен отговор, депозиран в срока по чл.263 ГПК Л. Й. Ц., К. Ц. Ц. и И. Н. Тр. оспорват подадената от Българска федерация по автомобилен спорт въззивна жалба, като неоснователна.

2.Въззивна жалба вх. № 3567/1.07.2023г. от Община Шумен срещу решението, в частите, с които предявените искове са уважени. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Счита, че предявеният иск и проведеното производство е недопустимо, поради това, че ищците не са заплатили дължимите по същото държавни такси. Излага, че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността за причинените вреди от страна на ответниците, както и че съдът не е изследвал в пълнота всички събрани по делото доказателства. Оспорва се и приетия от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като необосновано завишен. Изложени са подробни доводи по съществото на спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове, а в условие на 2 евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноските по делото.

С писмен отговор, в срока по чл.263 ГПК Л. Й. Ц., К. Ц. Ц. и И. Н. Тр. са оспорили жалбата като неоснователна.

3. Въззивна жалба вх.№ 3798/27.07.2023г. от Л. Й. Ц., К. Ц. Ц. и И. Н. Т., чрез адв. П. К.. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че искът за обезщетение на неимуществени вреди, предявен от И. Н. Й. е уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените вреди и в противоречие с принципа за справедливост. Поради непълно изясняване на въпросите относно настъпването на ПТП и неправилната преценка на доказателствата, неправилно и необосновано, съдът е приел съпричиняване от страна на ищците, като е определил обема на същото на 30%. При определяне на размера на обезщетението за И. Н. Т. не са отчетени всички доказани по делото претърпени неимуществени вреди, вида и характера на телесните повреди, продължителността на процеса на възстановяване както и икономическата обстановка и общественото възприятие за справедливост към датата на увреждането. Изложени са доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на И. Т. до предявените 35 000лв., като в мотивите си съдът се произнесе по възражението за съпричиняване по отношение на тримата ищци.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили отговори от СБФАС и Община Шумен, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено по предявени с редовна искова молба, при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.49, вр. Чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съдът намира, че производство в частта по подадените от Л. Й. Ц., К. Ц.

Ц. въззивни жалби срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Т. иск за обезщетение за разликата над 24 000лв. до предявения размер от 35 000лв., следва да се прекрати като недопустимо.

Посочените лица не са легитимирани да обжалват решението в тази част, като предвид това, че предявените от тях, като частични искови претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са изцяло уважени за тях не е налице правен интерес за обжалване на решението. Изложените в решението мотиви, включително и относно приетия процент на съпричиняване не формират сила на пресъдено нещо и не подлежат на въззивен контрол.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд-Шумен е образувано по предявени от Л. Й. Ц., К. Ц. Ц. и И. Н. Т. срещу Българска федерация по автомобилен спорт, АСК „Стари Столици-2002“ и Община Шумен искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба се излага, че на 15.04.2018г. по време на провеждане на автомобилно състезание – Национален шампионат по планинско изкачване „Мемориал В. В. 2018“, при представянето си състезателят Н. Х. Г., при управление на л.а. „БМВ Е 36“, 3 след излизане от десен завой, загубил контрол върху автомобила и блъснал зрители на ралито, между които и ищците, които в резултат на това пострадали тежко. За събитието било заведено ДП № 452/2018г. по описа на РУ Шумен, приключило с прокурорско постановление за прекратяване на наказателното производство. Твърдят, че ответниците са били организатори на състезанието и са поели задължението за осигуряване на безопасност на участниците и публиката. Поради това те следва да носят отговорност за вредите, причинени в резултат на инцидент, причинен от състезател. Излагат, че провеждането на автомобилно състезание предполага автомобилите да се движат с висока скорост и поради това то представлява източник на повишена опасност, организаторите е следвало да положат допълнителни грижи за обезопасяване на дейността. Твърдят, че по време на инцидента, ищците са се намирали в зона, определена за публика, зад поставени ограничителни ленти и не са имали поведение, представляващо неизпълнение на разпореденото от страна на организаторите, не са заемали места, различни от посочените като позволени за публика. Считат, че настъпилият инцидент е в резултат на неосигурена в достатъчна степен безопасност на зрителите. Посочват, че организирането и провеждането на автомобилното състезание е регламентирано от: Наредба за организиране и провеждане на автомобилни състезания 2018г., Специален правилник за организиране и провеждане на автомобилни състезания по планинско изкачване за 2018г. и допълнителен правилник за провеждане на автомобилното състезание по планинско изкачване първи кръг от шампионата на България „Мемориал В. В.“ 2018 и съгласно разпоредбите в тези актове, организаторите са имали задължението да сключат застраховка, покриваща отговорността за настъпването на вреди от участници в състезанието с минимален праг на застрахователното покритие – 300 000лв., което ответниците не са изпълнили. По повод на отправените претенции за изплащане на застрахователно обезщетение към ДЗИ -Общи застраховане“ АД било установено, че сключената застраховка покрива отговорността на организаторите за нанесени вреди на трети лица е с лимит на покритието – 20 000лв. за всяко увредено лице, при самоучастие в размер на 10%, което следва да се приспадне от обезщетението. Посочват, че на всеки от ищците е платено обезщетение от застрахователя, в размер на по 18 000лв. за, която сума е крайно недостатъчна за обезщетяване на претърпените вреди. Считат, че уговорките за неносене на отговорност от организаторите за причинени от участниците в състезанието вреди, съдържащи се в специален или допълнителен акт за организиране на състезанието няма сила спрямо тях и не може да освободи ответниците от отговорността по чл.49 ЗЗД. Твърди се, че в резултат на инцидента на Л. Й. са причинени: фрактура на ладиевидната кост на ляво стъпало, контузия на таза, оток и хематом на ляво бедро, като носила гипсова имобилизация на ляво стъпало, глезен и подбедрица н за 40 дни; десностранна пенеонеална пареза, поради което е извършена операция по декомпресия на нерва.; на К. Ц. били причинени: множество травми по тялото и крайниците, многофрагментарна фрактура на дясна подбедрица, нарушаване на опорно-двигателната функция на двата крака, загуба на съзнание и мозъчно сътресение; извършена е операция с поставяне на метална остеосинтеза на десен крак, като получил следоперативна инфекция и постоперативен тромбофлебит; поставена била временна шина на подбедрицата и глезена, назначена медикаментозна 4 терапия, придвижвал се с две патерици, в последствие с една – до настоящия момент; куцаща походка, като бил нетрудоспособен за повече от година; На Ив. Т. били причинени: разкъсно-контузна рана и оток по главата, дясната подбедрица,, ляво бедро, лява подбедрица; обемен кръвен натек в областта на меките тъкани на дясна подбедрица с контузия на нервусперонеус; след извършена операция бил принуден да се придвижва с помощно средство за дълъг период от време. Ищците претърпели и имуществени вреди,- разходи за лечение, както следва К. Ц. – 2146,40лв.И. Т. – 132,11лв. Твърди се, че получената от всеки от ищците сума в размер на по 18000лв. от ДЗИ е недостатъчна да обезщети понесените от тях имуществени и неимуществени вреди, поради което предявяват и претенции за солидарно заплащане от ответниците на останалата част то дължимото на всеки от ищците обезщетение, т.е. частта, която надхвърля лимита по застрахователната полица, а именно: Л. Й. Ц. за заплащане на сумата от 20 000лв., предявени като частичен от 35 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди; К. Ц. Ц. за сумата от 32 000лв., предявени като частичен от сумата от 35 000лв.обезщетение за неимуществени вреди и 2146,40лв., обезщетение за имуществени вреди; И. Н. Т. за сумата от 35 000лв., обезщетение за неимуществени вреди. В случай, на липса на основания за солидарно осъждане на ответниците, алтернативно молят да бъдат осъдени в условие на евентуалност ответниците в следната поредност: Община Шумен, евентуално Българска федерация по автомобилен спорт, евентуално АСК „Стари столици-2002“ да им заплатят посочените суми, представляващи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 15.04.2017г. до окончателното им изплащане.