Решение № 3155 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3155 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330108521 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Красбор 22” ООД, ЕИК 205914699, против „Грата Комерс“ ЕООД, ЕИК 202267160, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати сумата в общ размер на 1 945.80 лева – главница, представляваща сбора на дължимите и незаплатени наеми, за периода от м.08.2022 г. – 31.12.2022 г., формирана, както следва: 281.80 лева – наем за м.08.2022 г. и по 416 лв./месечно за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че е собственик, съгласно Договор за покупко- продажба от ********* г., за който е съставен Нотариален акт № *************** г. на ********* при РС- Свиленград, вписан в Агенция по вписвания, с вх.вх. № ****/********* г., акт № ***************, на следните недвижими имоти:

Сграда с идентификатор № *********, находяща се в с. *********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1253/15.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор № *********, със ЗП на сградата: 508 кв.м., с предназначение на сградата: складова база, склад и на

Сграда с идентификатор № *********.1, находяща се в с. *********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-181253/15.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор № *********, със ЗП на сградата: 553 кв.м., с предназначение на сградата: складова база, склад.

Твърди, че още при закупуването на имотите, ищецът бил уведомен от продавача, че за тях има сключен дългосрочен договор за наем, който е вписан в АВ – Имотен регистър, поради което и на осн. чл. 237, ал. 1 ЗЗД, договорът останал в сила и по отношение на ищцовото дружество – купувач.

1

Сочи, че след придобиване на собствеността, продавачът на имотите – С.И.С., отправил Покана до ответника, с искане да му бъдат заплатени дължимите и неплатени наемни вноски до продажбата, както и съдържаща информация, че ищцовото дружество е вече собственик на имотите, поради което и от 10.08.2022 г. наемните вноски се дължат на ищеца.

Твърди още, че след като придобил собствеността на имотите, започнал да издава за дължимите месечни наемни фактури, които изпращал на ответника, като след получаването им от последния – ищецът получавал потвърждение, че ще бъде направено плащане, но такава не било извършено. На 20.01.2023 г., с препоръчано писмо, чрез куриерска служба „Еконт“ изпратил уведомление до ответника, получено от последния на 23.01.2023 г., за прекратяване на договор за наем, поради неплащане на две и повече наемни вноски, в която определил и срок за освобождаване на имотите. Ответникът, макар и не в определения му срок – освободил наетите имоти, но не бил заплатил наемната цена в общ размер на 1 945.80 лева, представляваща сбора на дължимите и незаплатени наеми, за периода от м.08.2022 г. – 31.12.2022 г., формирана, както следва: 281.80 лева – наем за м.08.2022 г. и по 416 лв./месечно за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022 г. .

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 1 945.80 лева – главница, представляваща сбора на дължимите и незаплатени наеми, за периода от м.08.2022 г. – 31.12.2022 г., формирана, както следва: 281.80 лева – наем ма м.08.2022 г. и по 416 лв./месечно за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Заявява, че не оспорва фактическата обстановка, изложена от ищцовото дружество.

Оспорва размера на претендираните лихви.

Предвид изложеното, моли предявените искове да са отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - че е придобил собствеността на имоти, за които преди продажбата е имало вписано облигационно правоотношение по договор за наем, сключен с ответника, по силата на който е предоставил процесните имоти на наемателя за ползване през периода, за който претендира заплащането на наемна цена, както и нейния размер; падежа на дължимата наемна цена, както и да установи размера на претендираните вземания, т.е. да докаже по основание и размер претенциите си.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, в това число, че е заплатил процесните суми.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделят обстоятелствата, че между страните не е спорно, че ищцовото дружество „Красбор 22“ ООД, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № *************** г. на ********* при РС- Свиленград, вписан в Агенция по вписвания, с вх.вх. № ****/********* г., акт № ***************, е придобил собствеността на следните недвижими имоти: Сграда с идентификатор № *********, находяща се в с.

*********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-1253/15.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор № *********, със ЗП на сградата: 508 кв.м., с 2 предназначение на сградата: складова база, склад и на Сграда с идентификатор № *********.1, находяща се в с. *********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1253/15.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор № *********, със ЗП на сградата: 553 кв.м., с предназначение на сградата: складова база, склад; че за закупените от ищеца недвижими имоти е имало вписан в Агенцията по вписванията Договор за наем, сключен между ответното дружество и продавача на имотите; за извършената продажба, както и, че ищецът е новият собственик на имоти - ответникът е уведомен. /виж Определение по чл.140 ГПК № 9277/15.08.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Безспорно установено по делото е, а и от представения като писмено доказателство по делото – Договор за покупко- продажба от ********* г., обективиран в Нотариален акт № *************** г. на ********* при РС- Свиленград, вписан в Агенция по вписвания, с дв.вх. № ****/********* г., акт № ***************, се установява, че „Красбор 22“ ООД е придобило от В.А. С. и С.И.С., следните недвижими имоти:

Сграда с идентификатор № *********, находяща се в с. *********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1253/15.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор № *********, със ЗП на сградата: 508 кв.м., с предназначение на сградата: складова база, склад, ведно с правото на строеж за тази сграда, и Сграда с идентификатор № *********.1, находяща се в с. *********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-181253/15.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която сграда е разположена в Поземлен имот с идентификатор № *********, със ЗП на сградата: 553 кв.м., с предназначение на сградата: складова база, склад ведно с правото на строеж за тази сграда.

Страните по делото не спорят и, а и от приетия като писмено доказателство по делото - Договор за наем от 26.02.2015 г., с нотариално удостоверени подписи с рег. № 1108, том 2, № 108 по описа на ********* М.М., с рег. № ** НК, с район на действие – РС – Свиленград, вписан под акт № ********* в Службата по вписванията - Свиленград - се установява, че между продавачите В.А. С. и С.И.С. – като Наемодатели, от една страна и „Грата Комерс“ ЕООД – като Наемател, от друга страна, е сключен договор за наем за временно и възмездно ползване на недвижими имоти: Масивна сграда, представляваща Склад с друго предназначение /сеновал/ с площ от 508 кв.м., находящ се в стопански двор с площ от 1.591 дка, местност „Стопански двор“, имот № ****, собственост на Държавен Поземлен Фонд - МЗГ, в землището са ***************; на Сграда, представляваща Склад за зърнени храни /хамбар/ със зърно площадка, с площ от 553 кв.м., находяща се в стопански двор с площ от 6.473 дка, местност „Стопански двор“, имот № ****, собственост на Държавен Поземлен Фонд - МЗГ, в землището са *************** и на Сграда, представляваща Склад с площ от 54 кв.м., находящ се в местност „Стопански двор“, имот № 010019, собственост на Държавен Поземлен Фонд - МЗГ, в землището са ***************, срещу което Наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 416 лева месечно. В договора е уговорено, че наемните вноски ще се изплащат авансово – до 5 число на предходния месец – в брой или по банков път. Договорът е сключен за срок от пет години, за периода от 01.03.2015 г. до 01.03.2020 г.

От приетото по делото като писмено доказателство – Уведомление за прекратяване на договор за наем, изпратено от представляващия „Красбор 22“ ООД до „Грата Комерс“ ЕООД, се установява, че ищецът като собственик от ********* г., на недвижимите имоти, находящи се в ***************, за които между ответника и предишните собственици е сключен договор за наем на недвижим имот от 26.02.2015 г., е уведомил ответника – 3

Наемател, че не е заплатил задължението си за заплащане на наемни вноски за месеците – август – декември 2022 г., поради което прекратява едностранно сключения договор за наем от 26.02.2015 г., считано от получаване на уведомлението, поради неплащане на две и повече наемни вноски. Със същото уведомление, ответникът – наемател, е поканен да освободи наетите имоти, в едноседмичен срок от получаване му.

Видно от обратната разписки, уведомлението за прекратяване на договора за наем е редовно получено от „Грата Комерс“ ЕООД, на 23.01.2023 г.

По делото като писмени доказателства са приети и 5 броя фактури, както следва: фактура № 2000000001/31.08.2022 г., издадена от „Красбор 22“ ООД, с получател „Грата Комерс“ ЕООД, за наем за м.август 2022 г. /от ********* г. – 31.08.2022 г./ - на стойност 281.80 лева; фактура № 2000000002/05.09.2022 г., издадена от „Красбор 22“ ООД, с получател „Грата Комерс“ ЕООД, за наем за м.септември 2022 г. - на стойност 416 лева; фактура № 2000000003/05.10.2022 г., издадена от „Красбор 22“ ООД, с получател „Грата Комерс“ ЕООД, за наем за м.октомври 2022 г. - на стойност 416 лева; фактура № **********/05.11.2022 г., издадена от „Красбор 22“ ООД, с получател „Грата Комерс“ ЕООД, за наем за м.ноември 2022 г. - на стойност 416 лева и фактура № 2000000002/05.12.2022 г., издадена от „Красбор 22“ ООД, с получател „Грата Комерс“ ЕООД, за наем за м.декември 2022 г. - на стойност 416 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля С.Н.М. /по искане на ищеца/.

Свидетелят С.Н.М. твърди, че дружеството, управлявано от съпругата му е закупило имотите през месец август 2022 год. Сочи, че познава предишния собственик на двата склада - С.И.С., както и, че от него знае, че е имал сключен договор с фирма „Грата Комерс“, който още не е бил изтекъл, както, че между тях имало някакви неуредени взаимоотношения за неплатени наеми, поради което и според свидетеля, Стефанов е решил да продаде складовете. Свидетелят твърди още, че след придобиването на двата склада, които са в село Пъстрогор, в единия, който е по-голям и се водил хамбар за зърно, бил пълен с бали догоре, а по-малкия, който е като сеновал - не бил пълен, имало но малко. Сочи, че в непосредствена близост до тези два склада, се намира овчарник, който е собственост на въпросната фирма. Там се свързали с управителя на овчарника, който ги свързал със собственика на „Грата Комерс“, с когото разговаряли по телефона относно ползването на двата склада и който казал, че складовите помещения са му необходими и иска да ги ползва до изтичане на договора с предишния собственик. Говорили за наема, че не е актуализиран от 2015 г. и трябва да обсъдят актуализацията, предвид инфлацията. Свидетелят твърди, че така и не се срещнали с него. Впоследствие на свидетеля му се обадила една жена, която се представила като счетоводител на „Грата Комерс“ и поискала да й дадат сметка на фирмата, за да се преведат парите. Свидетелят сочи, че не работи във фирмата на жена му, а и помага, тя е била с него, докато шофирал и е присъствал на тези срещи. Твърди, че счетоводителката на фирмата на съпругата му редовно била издавала фактури към „Грата Комерс“, но плащания така и не постъпили по сметката. Към края на декември месец, предприели действия към прекратяване на договора, поради неизплатена наемна цена. Към фирмата било изпратено Уведомление и дали срок до 31.01., за да се освободят помещенията.