Решение № 95 от 31.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300502072 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и след. от ГПК.

Обжалва се от ищеца по спора К. К. А., ЕГН - ********** Решение № 1 753 от 19.04.2024 г., пост. по гр.д. № 7 498/2021 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск за осъждането на въззиваемата М. Д. И., ЕГН - ********** да му заплати на основание чл. 45 от ЗЗД сумата 7 116 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - тотал щета, на собствения на А. л.а. Ауди, рег. № *** вследствие виновно причинено от И. ПТП от 14.10.2019 г. на общински път № *** **** – ***, км.

***+***.

Казаното решение е изменено по реда на чл. 248 от ГПК с постановено по първоинстанционното дело Определение № 6519/29.05.2024 г. като въззивникът е осъден за заплати на въззиваемата – ответник по спора И. разноски в размер на още 216 лв. възнаграждение за вещо лице.

С Определението № 6519/29.05.2024 г. е отказано изменение на решението по искането на ответницата М. И. за осъждането на ищеца К. К. да й заплати и направените от нея разноски, представляващи заплатената ДТ по обратния й иск срещу „ ЗД Бул Инс „ АД.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и уважаване на иска. Претендират се направените за двете инстанции разноски.

Ответницата е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Претендира направените за въззивното производство разноски.

1

Третото лице – помагач на ответницата „ ЗД Бул Инс „ АД, ЕИК 831830482 депозира отговор за неоснователност на жалбата.

Предмет на въззивната проверка по частна жалба на ответника по главния иск И. е и Определение № 6519/29.05.2024 г. в частта, с която е отказано искането й за осъждането на А. да заплати направените от нея разноски по обратния й иск – 295 лв. ДТ. Поддържа че определението е неправилно и ищецът А. й дължи и тези разноски, макар обратният иск да не разгледан поради отхвърлянето на главния. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Ответникът по частната жалба К. А. не е депозирал отговор по същата.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззивника – ищец К. К. А. срещу въззиваемата М. Д. И. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД - за осъждането на И. да му заплати сумата 7 116 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди – тотал щета, по собствения на ищеца л.а. Ауди, рег. № *** вследствие виновно причинено от И. ПТП от 14.10.2019 г. на общински път ***-***, км.***+***.

Искът се основава на следните твърдения:

На 14.10.2019 г. ищецът управлявал собствения си л.а. Ауди, рег. № ***, пътник до него в автомобила бил и колегата му С.А.С., като двамата се прибирали от работа в село ***.

Движили се по път, който ги извеждал от работното им място на асфалтирания общински път *** – ***, а именно път № ***. Към 18,15 ч. стигнали кръстовището с общинския път км. ***+*** от същия, ищецът предприел завой надясно, за да навлезе на общинския път в западната му лента в посока юг. Преди завоя спрял, установил, че в платното за движение в посоката, която желаел да поеме няма други автомобили, а в насрещното платно на пътя се движат един след друг два леки автомобила, задният бил л.а. Сеат , рег. № ***, шофиран от ответницата. В момента, в който извършвал завоя и автомобилът му бил вече изнесен на общинския път, л.а. „ Сеат „ предприел маневра по изпреварване на движещия се пред него автомобил, навлязъл в насрещната лента на движение / тази на ищеца /, при което последвал сблъсък между двата автомобила – в предната лява част и на двата. Вследствие ПТП автомобилът му бил напълно унищожен, впоследствие бракуван и предаден на фирма за метални отпадъци. За ПТП бил съставен протокол от служители на КАТ, който ищецът подписал с възражение, т.к. в него длъжностното лице отразило, че причината за ПТП е негова – извършване на завоя при несъобразяване с другите участници в движението нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП. Бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение / АУНН / № *** г., въз основа на който издадено наказателно постановление / НП / № *** г., с което му наложена глоба в размер на 200 лева. Последното ищецът обжалвал и в образуваното производство по чл. 59 и следв. от ЗАНН с Решение № 260 325/04.03.2021 г., пост. по анд № 6355/2020 г. на РС – Пловдив, 11 н.с. съдът го отменил с мотиви, че неправилно актосъставителят по протокола за ПТП и АУНН, както и наказващия орган по НП са приели А. да е осъществил вмененото му нарушение, тъй като нарушителят по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП в случая е водача на л.а. „ Сеат „, рег. № *** , която е предприела маневрата изпреварване, без да се съобрази с вече предприетата от А. маневра – завой на дясно.

Ответницата е депозирала отговор за неоснователност на иска. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на ПТП, както и да има вина за него. Поддържа, че ищецът е излязъл странично на пътя от частен имот / кърски път без асфалтово покритие / и оспорва констатацията в Протокола за ПТП, че мястото на удара съставлява кръстовище по см. на ЗдВП / код 01 /. Поддържа, че ищецът предприел завоя на дясно в момент, в който тя вече е извършвала маневрата изпреварване / за която е нямало забрана / на движещия се пред нея лек автомобил, за което е дала мигач и е предприела напускане на пътната лента, в която се е движила. В този именно момент А. излязъл на пътя от страничния имот/път, към който тя не е имала видимост, поради което възприела ищцовия автомобил едва след изнасянето му на 2 пътното платно, като за да избегне удара рязко намалила скоростта и завила в посока дясно, въпреки това последвал неизбежен според нея удар в предната лява част на автомобила й. Като така счита, че вината за ПТП е на ищеца, който е могъл, но не е възприел своевременно и правилно пътната обстановка и участниците в движеинето преди да предприеме завоя и конкретно не е възприел извършваната от нея в този момент маневра изпреварване. В тази връзка поддържа, че ищецът е лице с трайни увреждания на зрението и ампутирана китка на ляв горен крайник. Поддържа, че ищецът не притежава изискуемата се по закон / Наредба № 3/ 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност на водачите за различните категории / зрителна острота на всяко око от 1, нито сбора от 1.6 общо за двете очи, т.к. има високостепенно късогледство и нарушено бинокулярното/стереоскопично зрение. В горния смисъл оспорва отразеното в Протокола за ПТП, че ищецът е правоспособен водач, както и издаденото му свидетелство за управление на МПС, като твърди че той не притежава това качество, т.к. не отговаря на изискванията за физическа годност съгласно казаната наредба. Твърди още, че автомобилът на ищеца не е преминал технически преглед, оспорва истинността на представеното удостоверение за техническа годност след преминат технически преглед.

С отговора на ИМ ответницата е привлякла като трето лице – помагач застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност „ ЗД Бул Инс „ АД, ЕИК 831830482 досежно управлявания от нея л.а. Сеат, рег. № рег. № *** и е предявила обратен регресен иск срещу него с правно основание чл. 435 от КЗ при условие на евентуалност / уважаването на главния /, в размер на исковата сума от 7 116 лв., ведно със законната лихва.

Ответното по обратния иск застрахователно дружество е депозирало отговор, че главният иск е неоснователен. Поддържа, че вината за ПТП е на ищеца А., който при извършваната от него маневра не е съобразил местоположението на другите участници в движението и в частност на ищцата и така виновно е причинил процесното ПТП. Оспорва наличието на тотал щета по автомобила му, поддържа и че същото не е снето от отчет – каквото е законовото изискване. По обратния иск признава съществуването на твърдяното валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ гражданска отговорност“ с ищцата към датата на ПТП. Възразява да не е бил редовно уведомен от пострадалото лице, че желае да получи застрахователно обезщетение в тримесечния срок по чл. 380 от КЗ.

Страните по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Според заключението на САТЕ движението по процесния път е двупосочно в посока от юг на север / от с. *** към гр. *** / и в посока от север на юг / от гр. *** към село *** /.

Произшествието е настъпило извън населеното място, като в зоната на ПТП няма хоризонтална и вертикална пътна маркировка, както и пътни знаци стоп и за ограничение на скоростта, няма забрана за изпреварване. Пътят е асфалтиран, асфалтиран е и пътят, от който се е включил в републиканския път лекия автомобил на ищеца. На този път ищецът А. е навлязъл с маневра завой надясно в западната лента на пътя, в този момент л.а. Сеат, управляван от ответницата е бил дясностоящ на управлявания от А. л. а. „ Ауди А4 „ и се е движел в противоположната на А. посока. При настъпването на удара л.а. Ауди А4 е бил изцяло изнесен на републиканския път. Местоположението на л.а. „ Сеат „ в момента на извършване на завоя от ищеца би могло да е на всяко място на пътя, това местоположение не може да бъде установено, съответно не може да бъде установено и точното място на удара - предвид противоположните данни, съдържащи се в показанията на ангажираните от страните свидетели. Няма обективни данни и за скоростта, с която са се движели автомобилите. Затова относно мястото на удара, траекторията на автомобилите и тяхната скорост са съставени и изследвани от вещото лице чрез компютърни симулации три хипотези на база единствените обективно известни в случая величини, които са местоположението на автомобилите след удара и щетите по тях. Вариантите са следните:

3

Вариант 1 – ударът да е настъпил при намиращ се плътно вдясно на неговата /западната / лента л.а. „ Ауди А4 „ , в близост до страничния път и оградата на намиращия се там крайпътен имот – каквото е било положението му непосредствено след удара. Според вещото лице този вариант е технически необоснован и със степен на вероятност 11 – 12 %, т.к. при него щетите по този автомобил биха били различни от установените. От казаното негово местоположение след удара не може да се направи еднозначен и категоричен извод това да е мястото на удара, т.к. това му положение се дължи на инерционните сили при удара, като скоростта на л.а. „ Сеат „ е била много по голяма;

Варианти 2 и 3 са според експерта напълно възможни технически и с еднаква степен на вероятност – според казаните известни величини. И при двата ударът би настъпил при един и същи интензитет на ударните сили и биха били в едно и също разположение след удара.

Според първо посочения / вариант 2 / - ударът да е настъпил около средата на пътя в средата на западната лента на платното за движение / което е в съответствие със схемата на актосъставителя в Протокола за ПТП / при скорост на Ауди А4 около 10,12 – 16,45 км./ч , а на л.а. „ Сеат Ибиза „ около 85 – 88 км./ч.. При този вариант при навлизането на ищцовия автомобил на платното за движение същият е отстоял на около 10 м. от мястото на удара, а автомобила на ответницата – на около 155 м. от мястото на удара, а минималното отстояние на навлизането й в насрещната пътна лента е било около 48-49 м. от мястото на удара. При това положение и двамата водачи са имали техническата възможност да се възприемат, освен ако е нямало ограничения за това от друго МПС – за което няма обективни данни. При този вариант навлизането на автомобила на ищеца на платното за движение е било преди да попадне в опасната зона за спиране на л.а. „ Сеат Ибиза „ и ответницата е могла да предотврати удара като спре и го изчака да премине. При навлизането на л.а. „ Сеат Ибиза „ от средата в западната лента на платното, предвид характера на удара, дори л.а. „ Ауди А4 „ да бе спрял, ударът отново би настъпил. Ищецът би могъл да го предотврати чрез спиране и изчакване на л.а. Сеат Ибиза да премине само в случай, че все още е излизал от завоя в момента, когато ответницата вече се е намирала в неговата /западната / пътна лента, но и в този момент мястото на удара е било извън опасната зона за спиране на л.а. „ Сеат Ибиза“. Затова, от съществено от техническа гледна точка значение е кога водачът на л.а. „ Сеат Ибиза „ е започнал изпреварването в аспекта къде в този момент се е намирал л.а. „ Ауди А4 „ – на завоя или вече излязл на републиканския път. Нормалното време за реакция според вещото лице е 0,8 s.