Решение № 211 от 03.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Перник, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20231700500156 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл . 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 96 / 04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 181/2022 г. на РС – Радомир е осъдена Община Радомир да заплати на Д. И. К., ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: ***, сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на увреждане- ухапване на бездомно куче на *** около 20.00 ч., станало в гр.*** на паркинга на магазин „***“, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 3 000 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение, изменено с Определение № 42 / 17.01.2023 г. по същото дело, в тежест на Община Радомир са възложени разноски съгласно чл. 78 от ГПК.

С въззивна жалба вх.№ 3115/01.08.2022 г., подадена от Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20, представлявана от Кмета на Община Радомир – П.С.А., чрез адв. К. А. Д., е обжалвано Решение № 96 / 04.07.2022 г., постановено по гр. дело № 181 /2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта, с която Община Радомир е осъдена да заплати на Д. И. К. сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, в резултат на увреждане- ухапване на бездомно куче на *** около 20.00 ч., станало в 1 гр.*** на паркинга на магазин „***“, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Отправя се евентуално искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Излага доводи, че в обжалваната му част постановеното по делото решение е неправилно и незаконосъобразно, поради произнасянето на първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят счита, че районния съд необосновано е кредитирал като безспорни част от събраните доказателства, като същевременно е игнорирал друга съществена част от доказателствения материал. Сочи, че първостепенния съд не е анализирал направените пред първа инстанция конкретни възражения, посочени в отговора на исковата молба. Твърди, че отговорността на Община Радомир се свежда само и единствено до вземане или невземане на мерки, а не за крайния резултат – наличие или отсъствие на увреждане, поради което намира за недоказано основанието на исковата претенция с оглед установяване на противоправно поведение – изпълнение на възложени задължения на Община Радомир съгласно Закон за защита на животните. Намира за неправилно приетото от районния съд, че Община Радомир е правния субект, на когото е възложено по силата на Закона за защита на животните овладяването на популацията на бездомните кучета и предприемането на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение – чл. 47, чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ, а от тук и неправилния извод, че общината не е изпълнила задължението си, поради което дължи обезщетение за причинени вреди на насрещната страна. Твърди, че за да е налице отговорност на Общината по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, е необходимо да се докаже по безспорен начин виновното й действие или бездействие, а не вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от Общината. Според въззивника от приетото по делото медицинско удостоверение не се доказва по безспорен начин, че състоянието на въззиваемата се дължи на ухапване от куче. В тази връзка моли постановеното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а при условията на евентуалност да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Излага доводи, че същото е постановено съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Обсъдени били всички доводи и възражения на страните. Намира за неоснователни изложените доводи във въззивната жалба, като сочи че доклада по първоинстанционното производство отговаря на изискванията на ГПК. Моли да бъде оставена без уважение депозирана въззивна жалба, като неоснователна и недоказана, като бъде потвърдено решението на районния съд. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок от легитимирана страна, насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Постановеното от първоинстанционният съд решение е валидно и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум, при 2 правилно дадена правна квалификация.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 850/07.03.2022 г., уточнена с молба от 17.03.2022 г., предявена от Д. И. К. срещу Община Радомир, с която се иска от съда на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и страдания, настъпили на *** от ухапване от безстопанствено куче, ведно със ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното изплащане. Навела е твърдения, че на *** около 20.00 ч., в гр.*** на паркинга на магазин „***“ прибирайки се към дома си, откъм паркираните автомобили на паркинга на магазина четири кучета се впуснали към нея. Две били черни, кафяво и бяло, заобиколили я и по – малкото черно куче я захапало по левия крак в областта на подбедрицата. Започнала да плаче и да вика за помощ и това привлякло вниманието на живеещия с нея на съпружески начала Г.Д.. Той се притекъл на помощ, кучетата избягали и пострадалата била незабавно откарана в ЦСМП- ***. На *** отишла в МБАЛ ***, където бил й извършен преглед и било издадено и съдебно-медицинско удостоверение, като й били изписани и болкоуспокояващи. Твърди, че следствие на инцидента е претърпяла множество болки и страдания, както по време на увреждането, така й по време на лечението. От страх от претърпяната травма не могла да спи, сънувала кошмари, тъй като сънищата й били свързани с кучета. Не смее да излиза сама и винаги някой я придружавал. Изпитвала страх от среща с кучета и изпадала в ужас. Отговорност за претърпените вреди носела община Радомир, претърпяла такива в размер на претендирата сума, за която предявила исковата претенция. Претендирала е разноски.

Ответникът Община Радомир в срока по чл.131 ГПК е оспорил исковата претенция. Навел е твърдения, че не носи отговорност за претендирани вреди, доколкото е изпълнила задълженията си по закон като е приел програма и е възложил на ІІІ-то лице изпълнението й, последното действало правомерно. Ищецът не бил претърпял процесните вреди от ухапване на безстопанствено куче, размер на исковете бил завишен.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: съд

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от РРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от ищеца Д. И. К. срещу Община Радомир осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата правилност. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. с чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните в сила от 01.01.2008 г. (ЗЗЖ) в редакциите им към момента на настъпване на процесния случай.

Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която отговорност е обективна и безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД изисква консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се установи, че е възложена работа от отговорното за изпълнението на тази работа лице, като вредите следва да са претърпени при или по повод изпълнението на възложената работа. Възлагането на работата представлява отделяне на собствена работа и изпълнението й чрез друго лице.

Изпълнението може да се осъществи както чрез правни, така и чрез фактически действия. Вредите следва да са причинени при или по повод на изпълнение на възложената работа, включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато причинителят на увреждането не е изпълнил задължителни указания или правила за извършване на възложената работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането. Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения (Закон за защита на животните в сила от 31.01.2008 г. Обн. ДВ. бр.