Решение № 204 от 15.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Ловеч, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310101661 по описа за 2025 година

Иск за развод с правно основание чл.49,ал.1 СК.

Производството е образувано въз основа на искова молба за развод по чл.49, ал.1 от СК, подадена от Е. К. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г. А. против Н. П. Н. , с пост.адрес: гр. ***, ул.“Цанко Бакалов“№ 19.

От страна на ищцата е направено е искане съдът да допусне прекратяването на брака й с ответника поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на съпружеските им отношения, което на практика направило невъзможно съществуването на брака.

Ищцата излага, че въпреки многобройните огорчения, които й били нанесени вследствие поведението на съпруга й, е склонна да прояви компромис към същия, като бракът се прекрати без да се издирва вина.

Твърди, че през 2021 г. се запознала с ответника Н. П. Найденоов, с когото заживяли на съпружески начала при родителите му и в последствие на връзката им, подбуждан от страна на майка си, съпругът й започнал да проявява изключително своенравно и егоистично поведение. Въпреки всичко, си затваряла очите, тъй като изпитвала чувства към ответника. Посочва, че през 2023 г. сключили граждански брак, като се надявала, че това ще го промени. За нейно голямо разочарование всичките й надежди останали напразни. Заедно със съпруга си и неговите родители били в Испания, но не след дълго се принудила да отиде при родителите си в Германия, като впоследствие се върнала в България. Виждайки, че шанс за заздравяване на съпружеските им отношения няма, се принудила да се обърне към съда с цел прекратяването на брака й с ответника, за да не продължават да живеят в заблуда, която 1 се поражда от факта, че в продължение на повече от две календарни години не консумират по никакъв начин брака си, тъй като съпругът й живее в Испания с родителите си, а тя – ищцата, живее в Р България.

Ищцата сочи, че от брака си с Н. П. Н. нямат никакво общо придобито имущество по време на брака. Нямат родени от брака деца. Заявява, че нямат подписан предбрачен договор или договорен помежду им режим на разделност.

В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения без да се произнася по въпроса за вината.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител в лицето на адв. А. Т..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Т.. Счита, че искът е допустим, като ищцата е активно легитимирана да предяви иска. Намира за безспорно, че между страните има сключен граждански брак. Заявява, че поради липса на контакт с доверителя си, не може да изрази становище по основателността на иска.

В хода на процеса ищцата Е. К. М. взема лично участие, като се явява с проц. представител – адв. А.. Поддържа иска и моли същия да бъде уважен така, както е предявен.

Ответникът не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител – адв. Т., който моли предявеният иск за развод да бъде уважен. Счита, че по делото е доказано, че брачната връзка между ищцата и ответника съществува само формално. Съпрузите не контактуват повече от две години, поради което счита, че бракът е изпразнен от съдържание.

Съдът като съобрази доводите и становищата на страните, както и събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са сключили граждански брак на *** г. в гр. ***, за което е съставен акт за граждански брак № 003 от *** г. Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, при сключването на брака съпругата е запазила фамилното си име преди брака - М..

От брака си страните нямат родени или осиновени деца.

Установява се, че към момента на сключване на брака съпругът е пребивавал в Испания заедно с родителите си, като съгласно изготвената справка НБД същият е с регистриран настоящ адрес в Испания с дата на заявяване: 22.02.2010 г.

Съгласно предоставените данни от ищцата, след сключването на гражданския брак двамата със съпруга си като семейство заживяли в Испания заедно с родителите на ответника. Съжителството им обаче не продължило дълго, като ищцата напуснала 2 семейното жилище и заминала при родителите си в Германия. Впоследствие се върнала в България, където живее и понастоящем.

Не е спорно, че вече две години съпрузите са във фактическа раздяла и не поддържат нормални семейни отношения, не се интересуват един от друг и всеки има свой самостоятелен живот.

С оглед събраните по делото доказателства, които подкрепят твърденията по ИМ настоящият състав намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Безспорно установено е, че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения. Възникналите сериозни разногласия между съпрузите е довело до фактическата им раздяла още в годината на сключването на брака през 2023 г., когато ищцата напуснала семейното жилище и заминала за Германия, където пребивават нейните родители, а впоследствие се завърнала в България. Към настоящия момент отношенията между двамата съпрузи са охладнели, между двамата липсва разбирателство и взаимно уважение, двамата не поддържат контакт и нямат съвместни планове за житейския си път занапред.

Анализът на отношенията на страните формира извода, че бракът е изпразнен от съдържание при безспорно установеното състояние на съпружеската връзка, която съществува само формално. Фактическата раздяла между съпрузите е достатъчно продължителна и е един от най-характерните признаци на дълбокото и непоправимо брачно разстройство на брака. В случая установената раздяла категорично е довела до пълното отчуждение на съпрузите, като е невъзможно да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения.

Страните не предявяват претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брака.

Не са заявени претенции за ползване на семейното жилище.

На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК във връзка с чл.6,т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер 25,56 евро и като съобрази, че 25.00лв/12,78 евро са внесени при завеждане на исковата молба, всеки от съпрузите ще следва да заплати допълнителна държавна такса в размер на 6,39 евро.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК и тъй като в настоящия процес не се издирва въпроса за вината, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили.

На адв. А. Т. следва да се изплати сумата от 306,78 евро от внесения депозит,представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

Мотивиран от горните съображения съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК сключения между Е. К. М., ЕГН **********, с адрес: *** и Н. П. Н., ЕГН **********, с пост.адрес: *** с акт № ***/*** г. в гр. *** граждански брак КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

При сключването на брака съпругата е запазила предбрачното си фамилно име М..

Съпрузите не предявяват претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брак, както и претенции за ползване на семейното жилище..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 25,56 евро (двадесет и пет евро и 56 е.ц.), като ОСЪЖДА всеки от съпрузите Е. К. М., ЕГН **********, с адрес: *** и Н. П. Н., ЕГН **********, с пост.адрес: *** да заплатят поотделно по бюджета на Ловешки РС допълнителна държавна такса в размер от по 6,39 евро (шест евро и 39 е.ц.) .

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. А. Т. сумата от 306,78 евро (триста и шест евро и 78 е.ц.) от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

4