Решение № 868 от 31.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 31.01.2020 г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: РОСИ МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 1379 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.

2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Б.Д.Е. – длъжник по изпълнително дело № 20177810400424 по описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781, срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижимо имущество, което жалбоподателя счита за несеквестируемо – апартамент № 36, находящ се в гр.

София, ул. „******. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваните действия на ЧСИ. В тази връзка моли съда да отмени обжалваните действия на ЧСИ по изпълнителното дело, както и прави искане за спиране на изпълението по изпълнителното дело по реда на чл.438 от ГПК.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Община гр.Перник, не взема становище по жалбата.

ЧСИ Г.Д.е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 20177810400424 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 е образувано по молба на Кмета на Община Перник срещу Б.Д.Е., в качеството му на ЕТ „Б.Е. – А.Б.Е.Е.“, въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № 19/27.01.2009 г., издаден след извършена проверка от Община Перник, с който е установен размер на задълженията за патентен данък и лихви за просрочие към тях на длъжника в общ размер на сумата от 742,52 лв.

На 28.11.2017 г. е връчена на длъжника призовка за принудително изпълнение, с която е уведомен длъжника Б.Д.Е., че на 11.01.2018 год., ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение, чрез опис на недвижим имот- апартамент № 36, находящ се в гр.София, район „ Витоша“, кв.“Манастирски ливади“, ул.“ ******.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В настоящия случай, противно на изложеното във въззивната жалба, жалбоподателят не е трето лице по изпълнителното дело, а е длъжник по същото.

Съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - от длъжник срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.2 от ГПК - насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Описът е именно такова действие по насочване на изпълнението към определено имущество на длъжника и може да бъде атакувано с оплаквания за несеквестируемост.

Депозираната жалба изхожда от длъжника по изпълнителното дело, насочена е срещу опис на недвижимо имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо и е подадена в законоустановения едноседмичен срок от извършване на действието. Предвид гореизложеното съдът счита, че е сезиран с допустима жалба, която следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. 3апорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са/ с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК, несеквестируемо е жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС. От друга страна съдът приема, че когато длъжникът притежава жилище в съсобственост с друг съсобственик, независимо от големината на жилището и от възможността за обособяването му в два дяла по реда на чл.39, ал.2 от ЗС, неговата собствена идеална част е несеквестируема, само ако той не притежава друго жилище или идеална част от друго жилище/ в този смисъл решение № 104 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр.дело № 160/ 2010 г., І г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

В случая жалбоподателят Б.Д.Е. не установява твърдението си, процесния недвижим имот/ апартамент/, върху който е насочено изпълнението по изп.дело, да е несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. Предпоставките на цитираната разпоредба не се установяват от представените по делото писмени доказателства. От представените с депозираната до съда жалба писмени доказателства, също не може да се направи извод, че процесния апартамент върху който е насочено изпълнението е несеквестируем.

С оглед на което правилно и законосъобразно, ЧСИ е насочил изпълнението върху процесния недвижим имот.

С оглед на изложеното, жалбата на Б.Д.Е. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението, основано на нормата на чл.438 от ГПК, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд,

Г.О., ІІІ-В състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на Б.Д.Е., с ЕГН- **********,*** – длъжник по изпълнително дело № 20177810400424 по описа на ЧСИ Г.Д., срещу действия предприети от частен съдебен изпълнител / ЧСИ/Г.Д., с рег.№ 781, с район на действие СГС, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот, а именно: апартамент № 36, находящ се в гр. София, ул. „******, за който жалбоподателят Б.Д.Е., с ЕГН- ********** счита, че е несеквестируем.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането по реда на чл.438 от ГПК, на жалбоподателят Б.Д.Е., с ЕГН- **********, за спиране на изпълнението по изп.дело № 20177810400424 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.№ 781, с район на действие СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.