Решение № 6165 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6165 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100508500 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба н а А. А. С., срещу решение № 7285/21.04.202 6 г. на СРС, 92 състав по гр. дело № 45369/2024 год. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалните и процесуалните норми, като излага съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което да остави без уважение подадената молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна С. Б. С., с възражението си срещу въззивната жалба счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено, а въззивната жалба- като неоснователна и бланкетна, моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивника моли жалбата да бъде уважена и съдът да му присъди разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представя списък на направените разноски.

1

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответницата в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 01.08.2024 г., уточнена с мола от 14.08.2024 г. С. Б. С., е поискал да се издаде заповед за защита срещу А. А. С., която е негова майка, с която да се наложат мерки за защита по ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на домашно насилие по отношение на него, извършени от ответницата на 07.05.2024 г.

Със заповед за незабавна защита № 292 от 16.08.2024 г., съдът е наложил мерки за защита срещу ответницата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗДН.

С решение № 7285/21.04.202 6 г., СРС, 92 състав по гр. дело № 45369/2024 год., е издал заповед за защита на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу А. А. С., ЕГН **********, като: Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т.

1 ЗЗДН, А. А. С., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Б. С., ЕГН **********. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН, А. А. С., да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева в „Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация „Деметра", гр. София, кв. ****, тел. ****, ****, email: [email protected]. Предупредил е А. А. С., че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Осъдил е А. А. С., да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 12,78 евро, както и да заплати на С. Б. С. сума в размер на 766,94 евроадвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Въззивникът навежда доводи, че със свидетелските показания не се установява по категоричен начин твърдяното физическо насилие между – показанията се разминават - не се установява с категоричност дали свидетелите са били очевидци. Свидетеските показания на А. С. счита за изцяло заинтересовани. К.М., която безспорно е присъствала на процесното 2 събитие установява, че при разминаване в кухнята между страните по делото, С. е бутнал своята майка, която изпищяла и попитала: „ зашо ме буташ“‘, след което започнали да си разменят обичайните думи като обиди. Твърдяно та насилие не се установява и с назначената СТЕ.

Тези доводи настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

Във връзка с твърденията за неправилна оценка на събраните по делото доказателства съгласно чл. 172 от ГПК-свидетелските показания на св. А. С.

/брат на молителя и син на ответницата, с която е в конфликтни отношения и майка му има заведено срещу него съдебно дело по ЗЗДН/, следва да се посочи, че евентуалните данни за заинтересованост на свидетел от изхода на спора не са основание за дискредитиране на показанията му единствено на това основание, а само за съвкупна и критична преценка на изнесеното от него. Не съществува забрана въз основа на показания на свидетели, при които се установява заинтересованост, да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната (Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о., ГК). Свидетелят А. С. е присъствал на датата и мястото, по времето, когато се твърди извършването на насилие и непосредствено е възприел случилото се. Показанията му са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и са в унисон с останалите събрани по делото доказателства. С показанията се установяват отправени от ответницата към молителя обиди, че е малоумник, че от него нищо не става и му е нанесла удари с юмруци в областта на рамото.

Извършването на твърдяното физическо и психическо насилие се установява и с показанията на свидетелката К.М., за която ответницата признава, че „безспорно е присъствала на процесното събитие:“ Силвия(свидетелката С.М.) е застанала между страните по делото и ги е разтървала, като е казала и на двамата да спрат. Ако молителят е извършил актове на насилие срещу ответницата, то последната разполага с възможността да търси защита по ЗЗДН, но институтут на реторсията не е приложим в гражданския процес, субсидиарно приложим в производството по ЗЗДН. С показанията на свидетелката С.М., разпитана пред СРс се установява, че на 07.05.2024 г. към обяд в ресторант-пицария "Чичовци", в кв. Драгалевци, А. А. С. е обиждала сина си С. Б. С., наричайки го тъпанар, малоумник и “нищо не става от теб“, като го е ударила с ръце в горната част на тялото, до раменете.

3

Настоящия съдебен състав също счита, че заключението на допуснатата в първоинстанционното производство СТЕ, също е в подкрепа основателността на молбата за защита, с оглед възпроизведения на хартиен носител запис от този ден.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Поради всичко изложено, съдът счита, че решението е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото.

Съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод, които се споделят и от настоящата инстанция. Ето защо първоинстанционното решение следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивникът, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро, а искането му за присъждане на разноски, е неоснователно.

Въззивникът дължи и заплащане на разноските на насрещната страна- платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7285/21.04.2026 г. на СРС, 92 състав по гр. дело № 45369/2024 год.

ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. С., ЕГН**********, за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН********** да заплати на С. Б. С., ЕГН********** сумата от 700 евро- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5