Решение № 5246 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5246 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20241110100664 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът-„Топлофикация София” ЕАД твърди, че с ответниците Б. Г. М. и М. К.

М.а са били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент източно изложение, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл.223, вх.Б, ет.3, ап.21. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното и доставено от ищеца количество топлинна енергия за процесния имот. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди Б. Г. М. и М. К. М.а да му заплатят дължимите суми за топлинна енергия, такса за услугата дялово разпределение и лихви както следва: Б. Г. М. сумата от 1104.09лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., сумата от 197.64лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 13.12.2023., такса за услугата дялово разпределение за периода м.11.2020г. - м.04.2022г. в размер на 13.05лв. и сумата от 3.56лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2021 г. до 13.12.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.01.2024 год.

/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите и М. К. М.а сумата от 1104.09лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., сумата от 197.64лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 13.12.2023., такса за услугата дялово разпределение за периода м.11.2020г. - м.04.2022г. в размер на 13.05лв. и сумата от 1

3.56лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2021 г. до 13.12.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 03.01.2024 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът-Б. Г. М. не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът-М. К. Д., чрез назначеният й особен представител е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.

Третото лице помагач-„Холидей и Райзен“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.

В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу вземането на ищеца.

Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. В случая, качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия се установява от Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 28.02.1978 год., от който е видно, че Б. Г. М. и М. К. М.а са придобили правото на собственост върху процесни топлоснабден имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди 2 се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В конкретния случай индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода се извършва от „Холидей и Райзен“ ЕООД.

При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че абонатът заплаща стойността на ТЕ, отдадена за сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Вещото лице е посочило, че през процесния период в имота е имало 2 броя отоплителни тела с ИРРО, а ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 2 бр. водомери за топла вода, като за периода 2020г./2021 г., поради липса на осигурен досъп е начислена служебна ТЕ на „брой лица“-1 бр. с разходна норма 140л/денонощие. Установява се, че сумата, която се дължи за топлинна енергия е в размер на 1731,66 лева.

С оглед на изложеното и след като взе предвид приетите в производството експертизи, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена потребената топлоенергия, която съдът приема, че е в размер на 1731,66 лева или всеки от 3 ответниците дължи по 865,83 лева. Ответниците не са ангажирали доказателства, че са изпълнили задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот.

Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение общо за сумата от 26,10 лева. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. В производството не се спори, че услугите за дялово разпределение са предоставени, поради което претенцията е основателна и ответниците следва да заплатят сума в общ размер на 26,10 лева или всеки по 13,05 лева.

Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период е неоснователна.

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” EАД, одобрени с Решение № ОУ1 от 27.06.2016г. на КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна 4 енергия за процесния период следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.

По възражението за изтекла погасителна давност на ответника М. К. М.а, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.

Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е депозирал исковата молба на 03.01.2024 год., от което следва, че вземането на „Топлофикация София” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец 01.2021 год., а претенцията на ищеца касае периода от месец 05.2020 год. до месец 04.2022 год., т.е. вземането е погасено по давност за периода от 01.05.2020 год. до 03.01.2021 год., поради което възражението на ответника за този период и за сумата от 466,54 лева, представляваща главница е основателно, а искът на ищеца срещу М. К. М.а следва да бъде уважен за сумата от 399,29 лева и за периода от 03.01.2021 год. до 30.04.2022 год..

С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските в настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите Както следва: Б. Г. М. сумата от 176,96 евро, а М. К.