Решение № 678 от 23.10.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Враца, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20241420103531 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителни молби вх. № 17241/17.12.2024 г. и вх. № 561/14.01.2025 г., депозирани от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 против И. М. А., ЕГН **********.

С протоколно определение от 15.04.2025 г. съдът е спрял производството на основание ч.229, ал.1, т.4 ГПК, с оглед заявеното от страните желание за постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора.С определение от 03.07.2025 г. производството по делото е възобновено по искане на ищеца.

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът И. М. А., ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 215,70 лева, представляваща стойността на доставени и незаплатени далекосъобщителни услуги по

Договор за далекосъобщителни услуги № ****** със системен партиден номер М*******, за отчетни периоди от 20.10.2021 г. до 02.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2024 година до окончателно погасяване на вземането;

- иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М. А., ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 140,00 лева, представляваща неустойка за невърнато оборудване по ценова листа.

- иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М. А., ЕГН **********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 85.90 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от датата представляваща първи ден забава за плащане по всеки отделен 1 документ до датата предхождаща датата на депозирането на заявлението в съда – 18.07.2024 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, с № 1420/ 22.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2352/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав.:

Ищецът „А1 България“ ЕАД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. М. А. за посочените по – горе суми, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2021 г., до окончателното заплащане на вземането, разноските по делото – 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения от закона срок ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата и уточнителните молби се твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и И. М. А., с ЕГН: ********** е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер № ********* от 10.05.2021 г. със системен партиден номер М******.

Към горепосочения договор, са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: На 10.05.2021 г. е подписано Приложение 1 за услуга ********* с план „А1 Unlimited 2г 34,99 Май 2021“, за срок от 24 месеца.

На 10.05.2021 г. е подписано Приложение 1 за услуга ****** с план „А1 Net Box 50“, за срок от 24 месеца.

Сочи се, че за периода от 20.10.2021 г. до 02.05.2022 г. (период на изискуемост) е било извършено изпълнение от страна на дружеството - ищец. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги, за посочения период, както и за предходни такива. В тази връзка, 18.03.2022 г., договор № ***** със системен партиден номер М***** е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни и е начислена неустойка за невърнато оборудване в размер на 140.00 лв.

Сочи се, че по депозирано заявление е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2352/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I състав. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което е налице правен интерес от предявяване на установителни искове за претендираните суми.

Иска се постановяване на решение, с което да бъдат установени вземанията така, както са заявени в заповедното производство. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2352 от 2024 г. по описа на РС – гр. Враца, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. М. А. е издадена Заповед № 1420/ 22.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми : 355,70 лева – дължима главница за периода от 20.10.2021 г. до 02.05.2022 г. за предоставени електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6708713, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 505950028, формирана, както следва: 215.70 лева - неплатени 2 суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 140,00 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, съгласно, чл. 54.12 от ОУ, във връзка с разпоредбите на договора; сумата от 85.90 лева – представляваща мораторна лихва, считано от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда - 18.07.2024 г., ведно със законната лихва върху цялата сумата, считано от 19.07.2024 г. – датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноските по делото – 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника И. М. А. са сключени договори, както следва:

Договор за мобилни услуги идентифициран с неговия уникален номер № *** от 10.05.2021 г. със системен партиден номер М****. Към горепосочения договор, са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: На 10.05.2021 г. е подписано Приложение 1 за услуга ***** с план „А1 Unlimited 2г 34,99 Май 2021“, за срок от 24 месеца. На 10.05.2021 г. е подписано Приложение 1 за услуга **** с план „А1 Net Box 50“, за срок от 24 месеца.

Всички гореописани договори съдържат подпис на ответника в качеството му на абонат, представени са общи условия, придружени с декларация, подписана от ответника, че е получил подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и се задължава да ги спазва.Подписите положени по договорите не са оспорени от ответника И. М. А..

С констативен протокол от 10.05.2021 г. на абоната е предоставено 1 брой устройство Huawei, които последният се е задължил да върне на оператора в пълна комплектност и изправност при прекратяване на договора.

Представени са и фактури, които са придружени от справки за потреблението през съответния отчетен период.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

- По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за далекосъобщителни услуги № **** със системен партиден номер М****; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си, определени в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3. стойността на доставените услуги по договора за посочения период.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника И. М. А. са сключени договори, както следва:

Договор за мобилни услуги идентифициран с неговия уникален номер № ****** от 10.05.2021 г. със системен партиден номер М***. Към горепосочения договор, са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: На 10.05.2021 г. е подписано Приложение 1 за услуга *******с план „А1 Unlimited 2г 34,99 Май 2021“, за срок от 24 месеца. На 10.05.2021 г. е подписано Приложение 1 за услуга ******* с план „А1 Net Box 50“, за срок от 24 месеца.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението си по договора. В конкретния случай се претендира само неплатените абонаментни такси по процесните договори, като не се претендира доставени далекосъобщителни 3 услуги на определена стойност. За установяване на това обстоятелство са представени издадени фактури. Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен план. Липсва и оспорване от ответника на обстоятелството, че през процесния период телефонните номера на мобилните телефони са били активни.Ответникът не доказа погасяване на вземането, съобразно разпределената му доказателствена тежест.

Искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца се присъдят процесните суми, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното погасяване на вземането.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните са били налице облигационни правоотношения по валидно сключен Договор за далекосъобщителни услуги № 505950028 със системен партиден номер М6708713; 2. наличие на клауза за неустойка за предсрочно прекратяване като елемент от съдържанието на посочения договор, 3. едностранно прекратяване на процесния договор от ищеца по вина на потребителя, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.

Както бе посочено по – горе, от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото дружество и ответника са сключени договори за съобщителни услуги, както и че на ответника е представено устройство Huawei, във връзка със сключеното приложение за услуга „А1 Net Box 50“.

Ищецът, ясно и конкретно е посочил в исковата молба обстоятелствата, от които произтича вземането и начина на формиране на сумата за неустойка. Последната се формира от цената на устройството, което не е върнато. По делото е приложена ценова листа на ищцовото дружество, от която се установява, че цената на предоставеното устройство е именно исковата в размер на 140.00 лева . Именно уговорената неустойка в размер на цената на невърнатото устройство цели постигане на основните функции на неустойката - превантивна - да стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна - да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна - да компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора. При положение, че на търговеца не е върнато устройството, то заплащането на обезщетение в размер на неговата себестойност не може да бъде прекомерно и необосновано високо.

Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза страните по договора предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна, в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно, длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните 4 услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.