Решение № 1128 от 19.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …………..

Гр. София, 19.06.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в публичното съдебно заседание на осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Нина Светославова, като разгледа т. д. № 3095/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 147892 от 06.11.2017 г. на „Е.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощника му – адв. В.Х., срещу „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, НДК – основна сграда, ет. 6, и назначен синдик – Т.Н.Н..

Заявени за разглеждане при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. с чл. 694, ал. 6 ТЗ са искове за установяване дължимостта на предявени от „Е.М.“ АД, ЕИК ********* вземания, включени в списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Е.М.Т.“ АД /непл./, одобрен с определение по смисъла на чл.

692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността, постановено на 19.10.2017 г. по т. д. № 3057/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI – 9 състав, а възражението на „Е.М.“ АД оставено без уважение, възлизащи в общ размер на сумата от 720 182,40 лв. и съставляващи както следва: 1) вземане за сума в размер на 468 597,79 лв., представляваща подлежаща на връщане главница по договор за целеви заем, датиращ от 14.10.2015 г., 2) вземане за сума в размер на 11 553,21 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата по заема, дължима за периода от всяко отделно предоставяне на съответната сума по заема до 31.12.2015 г., 3) вземане за сума в размер на 211 337,60 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, дължима за периода от 01.01.2016 г. до 28.04.2017 г., 4) вземане за сума в размер на 28 693,80 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2017 г. до 03.11.2017 г.

В исковата молба се сочи, че спрямо ответното дружество е образувано търговско дело по молба за откриване на производство по несъстоятелност, като сезирания съд приел молбата да е основателна и в рамките на т. д. № 3057/2016 г. постановил откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Е.М.Т.“ АД, като счел същото да се намира в състояние на неплатежоспособност. Решението за това било надлежно обявено на 29.03.2017 г. по електронната партида на дружеството, водена в ТР при АВ. Подържа се, че на 28.04.2017 г. дружеството-ищец се възползвало от правото си да предяви в откритото производство по несъстоятелност вземанията, с които разполага спрямо неплатежоспособния търговец, като се изтъква, че същите възлизат в общ размер на сумата от 695 270,97 лв. и произтичат от сключен между двете страни договор за целеви заем датиращ от 14.10.2015 г. При преценката си, дали да включи това вземане на „Е.М.“ АД в изготвяния списък на приетите вземания синдикът намерил да не са налице основания за това, понеже същото не било подкрепено с необходимите доказателства, доколкото нямало данни във връзка с твърдения заем да са извършени счетоводни записвания в счетоводствата на двете дружества страни по договора. Несъгласно от този извод на синдика, дружеството-ищец пристъпило към законоуредената възможност да възрази по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ пред съда по несъстоятелността. В развилото се производство по чл. 692, ал.

4 ТЗ съдът по несъстоятелността със свое определение от 19.10.2017 г. оставил упражненото от „Е.М.“ АД възражение без уважение, като определението било оповестено по партидата на „Е.М.Т.“ АД /непл./ в ТР при АВ на датата – 20.10.2017 г.

Ищецът се позовава на това, че е придобил качеството на кредитор спрямо ответника, доколкото между двете страни се подписал договор за целеви заем от 2015 г., като по силата на същия ищецът предоставил в заем на ответника сума възлизаща в размер от 468 597,79 лв. Пояснява се, че волята на страните по сделката била заемът да се отпусне в рамките на пет отделни транша с цел погасяването на съществуващи парични задължения на дружеството-заемател спрямо трети кредитори създадени в рамките на договорни отношения развити с тях, а именно : с дружеството – I.M. C. L.LTD при натрупано задължение от 90 522 евро /с левова равностойност от 177 104,31 лв./; с дружеството – H.! L. при натрупано задължение от 58 000,03 евро /с левова равностойност от 113 438,19 лв./; с дружеството – A.M. P. INC при натрупано задължение от 12 000 евро /с левова равностойност от 23 469,96 лв./; с дружеството – THE E. N. LTD при натрупано задължение от 17 208,33 британски лири /с левова равностойност от 45 430,01 лв./; и с дружеството – „Р.“ ЕАД при натрупано задължение от 109 155,32 лв. Според уговореното между страните по повод учреденото заемно правоотношение споменатите суми, съставляващи натрупани задължения от ответника към трети лица се изплащат от ищеца чрез директни преводи по банковите сметки на дружествата-кредитори. От ищеца се поддържа, че е изпълнил задължението си по заемната сделка да осъществи уговорените пет парични транша, като нареди отпусканите в заем на ответника парични суми по сметките на всяко от споменатите търговски дружества. Това станало на 16.10.2015 г., 21.10.2015 г., 22.10.2015 г., 30.11.2015 г., и 02.12.2015 г.

Допълва се, че страните по заемната сделка постигнали съгласие относно това, че срокът за връщане на отпуснатия заем е до 31.12,.2015 г. при уговорена лихва за ползването на паричния ресурс в размер на 1,2 % месечно. Освен това страните са предвидили, че при неизпълнение на задължението да се върне дадения заем в рамките на утвърдения краен срок, то считано от 01.01.2016 г. върху непогасената част от главницата се дължи неустойка за забава в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден. Ищецът изтъква, че към 06.11.2017 г. ответното дружество не е осъществило плащане нито на главницата, нито на лихвите по дадения заем. Конкретизирано е, че към момента на изтичане на договорения срок за връщане на заема – 31.12.2015 г. акумулираната договорна лихва възлизала на сумата от 11 553,21 лв., като подробно е илюстриран начина на нейното формиране, чрез начисляването й върху отделните суми платени от ищеца съобразно уговорените траншове. От друга страна с оглед на допуснатата забава в тежест на ответника се породило и задължението да заплаща неустойка за забава, считано от 01.01.2016 г. до 28.03.2017 г., като размера на това парично задължение се сочи да възлиза на сумата от 211 337,60 лв. Извън това ищецът настоява в негова ползва да се е породило и вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху необслужената и забавена главница, като размерът на това вземане се поддържа да е сумата от 28 693,80 лв. и да се дължи за периода от 29.03.2016 г. до 03.11.2017 г.

Ответното дружество - „Е.М.Т.“ АД

/непл./ не се възползва от правото си да подаде писмен отговор по упражнените спрямо него искове по чл. 694 ТЗ.

Конституираният като страна в производството синдик на „Е.М.Т.“ АД /н./ в лицето на Т.Н. се възползва от правото си да подаде отговор, чрез ангажирания от негова страна процесуален представител – адв. Г.. С него предявените искове се оспорват при възражения те да са неоснователни. Поддържа се, че мотивите изложени в Определение №6143/19.10.2017г. са правилни и обосновани. Акцентира се върху това, че договора за заем е реален договор и се счита за сключен, не в момента на постигане на простото съгласие между страните, а в момента на предаване на заеманите пари. Не се спори по това, че на 14.10.2015г. страните са подписали договор за паричен заем в размер на сумата от 468 597,79 лв., като волята им е била заемната сума да се разпредели и предостави на пет транша, чрез погасяване на задължения на ответника формирани по пет договора между него и дружествата : . M.. L. LTD, H.! L., A. M. P. INC, THE E.N. LTD, и „Р.“ ЕАД, като твърди, че първите четири договора са за лицензионни такси, а последния за печат на списания. Потвърждава това, че дължимите към тези дружества суми е следвало да бъдат превеждани директно по сметките им. Визира се, че в чл. 2 от заемното съглашение са предвидени редица допълнителни действия от страна на кредиторите, изискващи траншовите суми да бъдат преведени като едно от тях, съгласно чл. 4 от Договора е в случай на изплащане на сумите от първа страна по Договора за заем, кредиторите да прекратят незабавно действащия си договор с втората страна, в случая „Е.М.Т.“ АД и сключат нов такъв за срок от пет години с първата страна, в случая „Е.М.“АД. Допълва се това, че дружеството-ищец изобщо не би следвало да превежда суми на визираните дружества ако не са изпълнени поставените условия. Опонира се, че договорът от 14.10.2015 г. не може да бъде квалифициран, като заемен. Сочи за такива без правно значение преводните нареждания с дати от 16.10.2015г., 2 бр. и 4 броя електронни преводни нареждания с дати : 21.10.2015г., 22.10.2015г. и 30.11.2015г., поради липса на вписано в тях основание за извършените нареждания на суми. Спира се на липсата на доказателства за настъпване на условията възприети от страните в чл.

4 от договора. Обръща се внимание и на това, че съгласно клаузата чл. 5 от договора след изплащане на задълженията на ответника към третите лица – кредитори, ищецът встъпва в правата на тези кредитори, което довеждало до пораждане на права на ищеца спрямо ответника, което показвало воля за различна от договор за заем сделка.

В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е упражнена допълнителна искова молба, с която изцяло се оспорват въведените от синдика възражения и доказателствени искания. Нямало съмнение, че по правната си природа договора за заем е реален договор, както и че предоставените в заем суми от ищеца са били надлежно преведени от него на визираните с договора кредитори, с което се е породило договорното задължение на ответника да върне тези суми в пределите на уговорения с договора срок. За неоснователно се квалифицира възражението, че сочените платежни нареждания нямат доказателствена връзка със спорното право, като се поддържа точно обратното, че те еднозначно доказват изпълнението от страна на ищеца на задължението му по заемната сделка и следва да се ценят в процеса. Относно изпълнението на условията по чл. 4 от договора и връзката им със задължението на ответника да върне предоставените му в заем суми се поддържа, че такава отсъства и изпълнението на условията не е предпоставка за възникване на задължението да се върнат отпуснатите в заем средства.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от синдика- Н., чрез пълномощника му – адвокат Л.Г., с който се оспорват аргументите изложени в допълнителната искова молба като неоснователни и несъстоятелни. Възразява се по твърдението на ищеца, че са налице съвпадения между суми и получатели по платежни нареждания. Повтаря се тезата, че съглашението от което ищеца се опитва да черпи права няма правната характеристика на договор за заем. Напротив касаело се до възмездна сделка, с която е извършено разпореждане с лицензионни права по пет договора с чуждестранни дружества, която уврежда кредиторите на несъстоятелността. Сочи, че синдикът на ответното дружество е завел иск за недействителност на сделката.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и след като ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са искове за съдебно установяване на вземания на ищеца – „Е.М.“ АД, срещу ответното дружество – „Е.М.Т.“ АД /непл./, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, както следва: 1) вземане за сума в размер на 468 597,79 лв., представляваща подлежаща на връщане главница по договор за целеви заем, датиращ от 14.10.2015 г., 2) вземане за сума в размер на 11 553,21 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата по заема, дължима за периода от всяко отделно предоставяне на съответната сума по заема до 31.12.2015 г., 3) вземане за сума в размер на 211 337,60 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, дължима за периода от 01.01.2016 г. до 28.03.2017 г., 4) вземане за сума в размер на 28 693,80 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2017 г. до 03.11.2017 г.