Решение № 87 от 07.05.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 268/2024
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 07.05.2024
- Състав
- Николай Иванов Кирков
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118,ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Ямбол, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря М.М. П. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20242330200268 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Г* Г* ***“ ЕООД гр.Ямбол, ЕИК:**** против наказателно постановление № 754380-F 752141/14.02.2024г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.27,ал.2 ,вр. ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
С жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление, като се изтъква ,че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.Алтернативно се излагат доводи и за приложение на чл.28 от ЗАНН.Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
В Съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя подържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния се представител оспорва жалбата, моли съда да я остави без уважение , а наказателното постановление като нестрадащо от пороци да бъде потвърдено.Моли и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 12.01.2024 в 15.10 часа в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект- бистро „Келнеръ“, находящ се в гр.Ямбол , ул.“Г.С.Р*“№***** била извършена проверка от служители на НАП.В хода на проверката се установило ,че на 20.05.2023г. са извършени продажби на храни и напитки на обща стойност178,61 лв., които са некоректно отразени като плащане на стока в данъчна група „А“,облагани с 0% ДДС, вместо както е коректно в данъчна група „Б“ ,облагани с 20 % ДДС, както и данъчна група „Г“ , облагани с 9% ДДС.
Проверката приключила със съставяне на протокол № 1292957/18.01.2024г.
След като приел ,че горното съставлява нарушение на чл. чл.27,ал.2 ,вр. ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2019г., на актосъставителят в присъствието на представляващия търговеца съставил АУАН.
В последствие на 14.02.2024021г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решаващият състав изцяло споделя доводите на процесуалния представител на дружеството- жалбаподател ,че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата в редакцията ДВ бр. 23/2013г. гласи, че извън случаите на ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за ФЛ, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ, в размер от 3000 до 10 000 лева, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл. 185 ал. 1 на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че, за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това също следва да бъде 2 установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В случай в процесното наказателно постановление не се съдържат факти относно обстоятелството дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на нарушението.Това от своя страна води до несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложения закон.В този смисъл е и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в Решение № ***/30.05.2014г. по КАНД № ***2014г., в Решение № ***/14.09.2016г. по КАНД № ***/2016г., в Решение № **/16.03.2017г. по КАНД № ***/2017г. ,Решение № ***/30.03.2017г. по КАНД № 22/2017г.,Решение № */04.01.2018г. по КАНД №***/2017г.,Решение № ***/22.01.2018г. по КАНД № ***/2017г.,Решение № 27/02.02.2018г. по КАНД№*/2018г. и Решение № ***/22.02.2018г. по КАНД № **/2018г.,Решение по КАНД № ***/2016г., Решение по КАНД № *2018г.***, Решение по КАНД № * **/2017г., Решение по КАНД ***/2017г. , Решение по КАНД № ***2017г., Решение №
***25.10.2019г. по КАНД № **/2019г., Решение № ***/07.07.2020г. по КАНД № 50 /2020., Решение № 1**:16.12.2020г. по КАНД № ***/2020г. , Решение № 1**/23.12.2020г. по КАНД № **/2020г.,Решение № ***.05.2021г. по КАНД№ **/2021г.,Решение № */*22.07.2021г. по КАНД № **/2021г. и Решение № */13.10**.2021г. по КАНД № ***/2020г.
Отделно от горното настоящият съдебен състав намира , че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото разкрива незначително ниска степен на обществена опасност: по отношение на самото нарушение –установява се от дневника за продажби и справката декларация за месец май 2023г. ,че при отчитане на продажбите от касовия апарат за съответния месец ,сумата е прибавена към продажбите в данъчните групи „Г“ и „Б“ и е отчетен дължимия ДДС, като по този начин не е допуснато ощетяване на фикса и това действие е извършено по собствена инициатива на дружеството жалбоподател през месец май 2023г., няколко месеца преди проверката. Поради това, и предвид липсата на други нарушения , доколкото по делото не се представиха доказателства за влезли в сила наказателни постановления , на настъпили вредни последствия ,и че нарушението е отстранено преди започване на административно-наказателното производство следва да се приеме ,че случаят е маловажен.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН , в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт ,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт.
За това съдът като съобрази представените доказателства за
3 платено адвокатско възнаграждение и липсата на възражение за неговата прекомерностприе ,че сумата от 400 лв.следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №***/14.02.2024., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Г*Г* **“ ЕООД гр.Ямбол, ЕИК:* за*** нарушение на чл.27,ал.2 ,вр. ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.4 от ЗДДС ,на основание чл.185ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Бургас да заплати на „Г*Г* **“ ЕООД гр.Ямбол, ЕИК:*** сумата от 400 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4