Решение № 3960 от 22.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3960 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. П. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100505614 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20016413 от 24.02.2022 г., постановено по гр. д. № 23555/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 155 състав, е признато за установено по отношение на предявената искова претенция от М. Н. Т. против „У.Е.У.“ Кфт, клон България, че последният дължи на М. Н. Т. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по чл.7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за закъснение на полет W 4416 от 17.12.2018 г. по маршрут Ница – София, , със законната лихва върху главницата от 22.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищцата , на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв., представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2019 г. по гр. д. № 3657/2019 г. на СРС, 155 състав, както и сумата от 375 лв., представляваща направени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „У.Е.У.“ ЛТД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Поддържа, че е неправилен изводът на решаващия съд, че ответникът не е представил доказателства за извършено плащане на претендираното обезщетение. С писмения отговор на исковата молба изрично е посочил, че закъснението на полета не се дължи на извънредни обстоятелства, поради което неправилно решаващият съд е приел, че е направил възражение за това. Единственото възражение, заявено по делото, е че е извършено плащане на претендираното от ищцата обезщетение. Твърди, че с отговора на исковата молба по делото е 1 представено платежно нареждане от 03.01.2019 г.. в основанието за плащане е посочен номера на резервацията на ищцата, както и обезщетение. Описаният резервационен код е посочен в бордната карта на ищцата, която е представена като доказателство по делото. Резервацията за полета на 17.12.2018 г. от летище Ница до летище София е за двама пътника – ищцата и Д.С.. На 24.12.2018 г. Airhelp Limited е изпратил електронно съобщение до ответника, с което претендира изплащане на обезщетение за двамата пътника за полета на 17.12.2018 г. по посочена сметка на Airhelp Limited. В представената по делото жалба е посочена банкова сметка, по която ответникът е платил сумата от 400 евро. С писмения отговор на исковата молба е представен документ – бланка/формуляр за възлагане, подписан на 21.12.2018 г. от ищцата с електронен подпис. С този документ счита, че ищцата е удостоверила, че е прехвърлила вземането си за цялата сума на обезщетението на Airhelp Limited, като последното има право да получи плащане на обезщетението по своя банкова сметка. По делото е представено и удостоверение за валидно подписване на формуляра за възлагане с електронен подпис от ищцата. Така на 21.12.2018 г. ищцата е прехвърлила своето вземане на Airhelp Limited.

Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че е налице упълномощаване в полза на Airhelp Limited, а не цесия. Макар представените по делото доказателства да не съдържат подпис на представляващия Airhelp Limited, те са изпратени от представители на дружеството до ответника заедно с жалбата.

С жалбата въздушният превозвач е уведомен за извършената цесия. Счита, че извършеното плащане в полза на Airhelp Limited е правилно, тъй като е сторено на лицето, което се е легитимирало с надлежни документи, даващи му право да получи сумата на обезщетението. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата М. Н. Т., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Дори сумата от 400 евро да е преведена на Airhelp Limited, то същата не е получена от ищцата.

Твърди, че никога не е имало контакт между ищцата и посочената компания, липсва договор за цесия, както и упълномощаване. Съгласно експертното заключение по изслушаната съдебно-почеркова експертиза ищцата не е правила искане от Airhelp Limited за предоставяне на услуга. Това е сторено от друг, без разрешението и знанието на ищцата. В случай, че ответникът е подведен от Airhelp Limited, това не може да послужи като основание за отхвърляне на предявения иск. Счита, че жалбоподателят е следвало да провери дали са редовни документите преди да плати. На 05.01.2019 г. и на 10.01.2019 г. са изпращани молби за изплащане на обезщетение за отменен полет от ищцата. По делото не е представено удостоверение от Airhelp Limited за заплащане на сумата на ищцата. Вещото лице по съдебнопочерковата експертиза е посочило, че не може да се установи чрез техническо изследване дали документите, обект на изследване, имат произход, за какъвто претендира ответника, с които да се докаже, че е платил на валидно правно основание претендираната сума. Също така вещото лице е уточнило, че е доста вероятно подписите под тези документи да са пренесени с техническо средство – чрез сканиране, обработка, принтиране, копиране, тъй като са напълно идентични копия и поне в единия от двата 2 първоизточника, от които са копирани обектите, подписът е бил монтиран. С оглед на това по делото е доказано, че не е полагала подпис върху документите и не се касае за положен електронен подпис. Поддържа, че не може да се направи извод, че имейлът, от който е изпратено заявлението за прехвърляне на вземането и упълномощаването, е на ищцата. За да е налице валидно сключен договор за цесия,не е достатъчно едностранно волеизявление за прехвърляне на вземането. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Ищцата твърди, че е страна по договор за въздушен превод по смисъла на ЗГВ, сключен със закупуването на самолетен билет, съгласно който ответникът се е задължил да изпълни полет № W 6-4416 с маршрут летище Ница, Франция до летище София, България с планувана дата на излитане 17.12.2018 г., 21.40 ч. Ответникът не е изпълнил полета, съгласно разписанието по сключения договор и същият е бил отменен, като е допуснато огромно закъснение на пасажера за пристигането му до крайната точка – летище София и вместо в 21.40 ч. на 17.12.2018 г. заместващ полет по посочената дестинация е осъществен на следващия ден – 18.12.2018 г., с повече от 17 часа закъснение. В резултат на отменения полет е претърпяла вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство и неудобство, загуба на време и пропуснати срещи. Не е била уведомена за отмяната на полета, както и за причините за това. На 05.01.2019 г. и на 001.2019 г. е изпратила имейл до отдел „Обслужване на клиенти“ на ответника с молба за заплащане на обезщетение за отменения полет, но не е получила отговор или плащане на дължимото обезщетение. В сайта на ответника процесният полет не фигурирал като отменен. Тъй като разстоянието на полета е под 1 500 км, ответникът й дължи заплащане на обезщетение в размер на 250 евро. За посоченото вземане е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 250 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че закъснението на процесния полет № W6 4416 е от 18 часа и не се дължи на извънредни обстоятелства, поради което на ищцата се дължи заплащане на обезщетение, което е платено преди завеждане на делото. На 24.12.2018 г. Airhelp Limited е изпратил електронно съобщение, с което претендира заплащане на обезщетението, дължима на двамата пътника по резервация PNR HDJYJQ за горепосочения полет на 17.12.2018 г. по посочена банкова сметка. към електронното съобщение са били представени жалба за изплащане на обезщетение от ищцата и Д.С. за сумата от 500 евро по сметка на посоченото дружество. Представена е бланка/формуляр за възлагане, подписан от ищцата на 21.12.2018 г. с електронен подпис, удостоверяващ прехвърляне на 3 вземането ца цялата сума на обезщетението на Airhelp Limited, което има право да получи плащане на обезщетение по своя банкова сметка. Такова възлагане е представено и за другия пътник по резервацията. С оглед на това ответникът е платил на Airhelp Limited сумата от 400 евро по посочена от дружеството банкова сметка. Твърди, че е удържал такса по 50 евро за обработка на всеки възложен иск от двамата пътника, дължима на основание чл.17.4.0 от общите условия на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.претендира сторените по делото разноски.

Страните не спорят относно обстоятелството, че са обвързани от договор за въздушен превод, сключен със закупуването на самолетен билет за полетW6-4416 с маршрут от летище Ница, Франция до летище София, България, с планувана дата на излитане – 17.12.2018 г. и час 21.40 ч., в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Ответникът не е изпълнил полета по разписание, като чрез заместващ полет ищцата е пристигнал на летище София вместо в 21.40 ч. на 17.12.2018 г., на 18.12.2018 г., със закъснение повече от 17 часа.

По делото е представено извлечение от електронно писмо, изпратено от Air Help до ответника от 24.12.2018 г., с което е отправена претенция за заплащане на компенсация за отменен полет във връзка с техните клиенти Д.С. и М. Т., които са сключили договор за въздушен превод на пътници за полет, опериран от ответника. Полетът е W6 4416 на 17.12.2018 г. от летище Ница до летище София. Позовава се, че полетът е анулиран, като е налице закъснение с повече от 3 часа след планираното време за пристигане до крайната дестинация. Наличните данни за полета не показват извънредни обстоятелства. Отправено е искане за заплащане на обезщетение в размер на 500 евро. Посочени са номера на банкови сметки. Заявено е, че клиентите са му прехвърлили иска, като са подписали приложения формуляр за прехвърляне, поради което всички плащания, направени от ответника директно към клиентите няма да има правно действие. Посочен е телефон за връзка при наличие на въпроси.

На същата дата е изпратено и второ електронно писмо от Air Help до ответника относно заплащане на обезщетение за забавения полет.

По делото е ангажиран формуляр за прехвърляне на права от 21.12.2018 г., изходящ от М. Т.. В него е налице изявление, че клиентът прехвърля на Air Help пълна собственост и законно право на своя иск съгласно Регламент 261/04 и Монреалската конвенция от 1999 във връзка с резервация за полет HDJYJQ, идентифициран чрез справка за резервация съгласно Т&С. Посочено е, че ако прехвърлянето съгласно формуляр за прехвърляне бъде обявено за невалидно по някаква причина, формулярът за прехвърляне се счита за пълномощно, предоставено от клиента на Air Help, съгласно което на последния се предоставя изключителна власт с пълно право на заместване, да представлява клиента пред трети лица във връзка с иска, да получава всякакъв вид необходима информация, както и са инициира искане за информация по отношение на всяко гражданско или административно производство, да събира и получава плащания във връзка с иска от името на клиента и други. Посочено е, че клиентът не може да приеме директен контакт или плащане от оператора. Посочен е телефон за контакт.